Огромен интерес от желаещи да станат част от откриването на 20-то юбилейно издание на "Сцена на кръстопът" в Пловдив
Студенти насядаха по стълбите и балконите, за да гледат възкресението на "Възвишение"
Животът е сцена, а на кръстопътя сме само ние…
Вече двайсет поредни години на 10-и септември в Пловдив трябва да се случи едно единствено задължително нещо. А то вече изглежда, че ще се случва и дори светът да свърши. „Сцена на кръстопът“ превъзмогва всяка пречка, успява въпреки всичко, а може би и ще ни надживее.
За най-големия театрален фестивал у нас тази година е някак по-специална. Не заради това, че е юбилейна, а поради факта, че Сцената отново намери своя дом – Голямата зала на Драматичния театър. Изгоряла злощастно преди три години, днес Голямата зала блести като в най-добрите си времена. От куп обгоряла дървесина днес тя е най-модернят театър в България. Драматичният театър и неговото възстановяване бяха едни от най-важните приоритети не само на местната, но и на централната власт.
Неслучайно юбилейната „Сцена на кръстопът“ нямаше как да не бъде открита с един от най-огромните спектакли в българския театър през последните години – „Възвишение“ по едноименни роман на Милен Русков. Огънят прекъсва репетициите на представлението в Драматичния театър преди три години и то така и не успява да се покаже пред публика в Голямата зала. Въпреки това се превръща в един от най-обичаните български спектакли. Затова и днес, най-ествествено е всичко да продължи там, откъдето е започнало – с „Възвишение“. Защото какво са три години за вечността – за безкрая, наречен театър.
Предусетили грандиозността на събитието, пловдивчани отрано изпълниха двора на Драматичния театър, където се лееше вино, раздаваха се цветя и свириха цигулки в чест на възраждането на Театъра и старта на Сцената. Голямата зала пък остана без празно място от желаещи да видят отново „Възвишение“ и то в неговия дом.
„Сцена на кръстопът“ бе открита тържество от директора на Драматичен театър – Пловдив – Кръстю Кръстев, кмета Иван Тотев и министъра на културата – Вежди Рашидов. Кръстю Кръстев трудно успяваше да прикрие радостта си, че след всички трудности успява да види тази зала във вида, в който заслужава да е – бляскава, красива и пълна. Той отдаде заслуга на всички, заради които има и ще продължава да има „Сцена на кръстопът“, която от много години е нещо повече от театрален фестивал, тя е емблема на качественото изкуство, на добрия вкус и начин на живот. Кметът Иван Тотев подчерта какъв приоритет на местната власт е било реновирането на Драматичния театър през тези три години. Той сподели, че е направено и невъзможното, за да може на този 10-и септември тук да се открие „Сцена на кръстопът“. Един от главните виновници за този вид на Голямата зала – министър Вежди Рашидов, въпреки огромните си заслуги в намирането на средства за Театъра и ремонтирането на десетки сцени и театри в страната, не изрази чувствата си по начин, адекватен на огромността на „Сцена на кръстопът“ и предстоящия спектакъл „Възвишение“. Дребнотемията, в които навлезе, ясно контрастираха със значимостта на събитието, което стотици пловдивчани уважиха.
За спектакъла „Възвишение“ трудно може да се говори след като за него са се изказали толкова хора. Но той е най-подходящ за откриване на юбилейната „Сцена на кръстопът“. „Възвишение“ е впечатляващ текст, който преди всичко е роман за голямото учудване – учудване пред целия свят, изплувал пред българина през Възраждането, пред безсмъртието на природата, учудването пред свободния дух, към който трябва да се возвисим. „Възвишение“ показва как никога да не спираме да се учудваме, колкото и просто и ясно да ни е всичко, "в тоз или в онзи свят". Един спектакъл, който поставя човека в истински вселенски кръстопът, малък и може би ненужен в огромния божий промисъл и голям в мечтите си, в полета си на духа.
А емоциите след края на „Възвишение“, когато на сцената се прегърнаха всички виновници този спектакъл да го има – актьорите, режисьорът Иван Добчев, авторът – Милен Русков и драматурга Александър Секулов, и обираха многоминутните овации, показват най-важния смисъл на театъра – споделянето.
- Повече за "Сцена на кръстопът" може да видиет ТУК
- За книгата 20 години Сцена на кръстопът вижте ТУК
- Повече за съпътстващата програма може да видите ТУК
За автора
