Алтернативата след евентуалната оставка

Засега не се очертава подобна сигурна перспектива, но човешките същества би следвало да ползват разума си и да не се оставят на слепия случай, така че прогноза за възможностите кой ще дойде на власт не е излишна. Протестиращите горещо искат оставка на премиера и главния прокурор, но в случая се сещам за мисълта „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!“

Живял съм повече от пет години със съпруга и две деца в боксониера от 36 квадратни метра. Дори тези, които не са познали подобно„щастие“ трябва да са наясно колко е трудно това; на някои може и да изглежда невъзможно.Заради теснотията за семейството беше цел № 1 да се сдобием с по-широко жилище. Но тъй като не разполагахме с особено голям бюджет, се отзовавахме на обяви от ниския ценови сегмент и обикновенопопадахме на такива коптори, че след всеки от тях боксониерката ни се струваше като президентски апартамент в петзвезден хотел и известно време преустановявахме търсенето. Така че гледната точка е много важна.

Би следвало първата алтернатива да е БСП – поне по идеология, партия насочена към социални преобразувания в интерес на хората с по-ниски доходи.Това обаче далеч не е така. Партията се тресе от личностни и идейни конфликти на централно и местно ниво и става все по непопулярна. Обвързаността ѝ с олигархични фигури и структури не е тайна за никого. Принципно ясно е и че след нейните управления страната винаги е била на ръба на фалита, понякога и отвъд него. Номинално последните две от тяхбяха с мандат на ДПС, но основните негативи ги обра партията столетница. Левите сили в България имат резерви, особено при мажоритарни избори, когато управляващите се компрометират (а българските имат този навик). Така бяха избрани президентите Георги Първанов и Румен Радев. За парламентарни избори обаче отдавна не им достига ресурс и тенденцията не изглежда благоприятна. Отдавна изпитаната формула за съвместно управление с ДПС (само по себе си удивително – бивши комунисти се коалират с хората на които са сменяли имената!) е ясно вече и на най-отявлените функционери, желаещи да докопат властта, че носи повече негативи. Не е съвсем ясно доколко и ДПС го иска. Така че тази алтернатива и на теория и на практика не е актуална.

Протестите се провокираха от действията на Демократична България. В началото всичко изглеждаше страхотно и Христо Иванов наистина придоби ореол на герой и мъченик. Постепенно обаче инициативата започна да убягва на градската десница и имам чувството, че сега и те гледат да се пришият за протеста като БСП и други по-малки партии от рода на „Боец“. Освен това като идеология тези ДБ не са особено далеч от ГЕРБ, припозната заедно с лидера си в Европа и ЕНП, така че различията стават личностни и на основа обвинения, които звучат скандално, но не се знае кога и дали ще бъдат доказани? Компромати лесно се вадят, но в повечето случай нещата са от рода – всяко чудо за три дни. Какво стана с „кръстника на мафията“ Алексей Петров Трактора? Живее си и си работи на свобода, без никакви обвинения. Какви бяха последствията от казаното преди време от българския премиер в българския парламент „Доган ме е поръчал!“? Така че положението е от неясно по-неясно. Да не говорим за връзките на въпросната организация с хора и идеи традиционно недолюбвани от големи части от българското общество – Джордж Сорос, неолиберализма и особено джендър идеологията. Сравнително наскоро – около местните избори през 2019 г. Ицо Хазарта в прав текст каза на ръководството „В политиката вие сте това, което е Гошо от Почивка в моя бранш.“ А за мен неговото мнение значи много.

За Слави Трифонов даже не ми се мисли! Аз лично съм разочарован от него още от втората половина на 90-те, когато започна да утвърждава чалгата като неделима част от масовата музикална култура. Общо взето за този човек е характерно да постига бързи успехи в начинанията си, след които обаче идват доста значими провали. Сегашното му положение е именно такова и политическият му проект е опит да излезе на повърхността – т. е. засяга неговите лични интереси и тези на близкото му обкръжение. Това не е политически а бизнес проект. За политическата грамотност на него и екипа му говори ясно това колко несъстоятелни бяха голямата част от исканията на иницирания от тяхреферендум. Хората, които се улавят на подобна евтина демагогия, очевидно стават все по-малко.

Каква политическа инициатива ще предприеме т. нар „отровно трио“ не се наемам да прогнозирам, но надали ще бъде с голяма тежест на приближаващите избори, предсрочни или редовни, ако положението се запази близко до сегашното.

Политическа сила, която да се оглави лично или да работи открито за връщането на Васил Божков ме съмнява, че ще се появи.

Традицията– етно-религиозна, демографска, административна, стопанска повелява, че ДПС ще продължи да бъде незаобиколим фактор на централно и местно ниво.

Патриотите, като част от сегашното управление, могат да претърпят негативи, но по-голяма е вероятността да присъстват в бъдещ парламент и да се ориентират към актуалната тогава политическа обстановка.

Каквото и да се случи, мисля че протестите изиграха и ще продължат да играят положителна роля за ограничаване на задкулисието и все по-осезаемо място на гражданското общество в управлението. Политическата система на страната не е толкова лоша, но е много важно да има коректив от страна на гражданите, защото хората с власт са склонни да се самозабравят и то очевидно не от вчера. Спомнете си „Приказка за стълбата“.

Вашият коментар