Архитектурен обзор лято 2015: Седмицата на архитектурата, Павилионът на „Нощта“ и други топли неща

Горещото лято беше изненада. По принцип лятото в Пловдив е горещо, но заедно с това от време на време вали и дъжд. Изненадата, всъщност, бяха продължилите седмици, в които не капна нито капка.

В архитектурните обзори постоянно си говорим за дребните детайли – защо е важно какви материали се избират, как се правят ъгълчетата на тротоарите и как – невидимите наклони на пешеходните зони. Причината не е в обсесивно разстройство на автора, а защото тези неща са важни: когато завали един пороен дъжд – напълно обичаен за всяко едно лято – и когато Главната, макар и привидно хубаво направена, е подредена от некадърни майстори, Главната – макар и „красива и новичка“, става неизползваема, защото е цялата във вода.

Основното, което формира критиките в архитектурния обзор, е функционалността. Нямаме против из града да има фонтани, подземни паркинги или шарени пешеходни алеи – но когато те не функционират правилно и са неизползваеми, няма значение колко са нови, красиви или колко лайкове събират във фейсбук. Новата спортна зала, например, може да е скъпа и да не е архитектурно бижу, но малкото ѝ функциониране досега доказа, че е адекватно и удобно направена. И тъй като не сме финансова надзорна комисия или конкурентен предизборен щаб, нищо лошо не можем да кажем за нея (освен, че е далеч от „красива“). Така продължаваме за някои от най-интересните неща, случили се в пловдивската градска среда и архитектура:

Къщата на ул „Гладстон“

Започваме с нещо дребно, което обаче изглежда се превръща в зараза. Ако доскоро евтините и некачествени материали се използваха в районите на Скопие, столицата на БЮР Македония, или Слънчев бряг, то те вече стават традиционни за Пловдив. Не знам дали причината е облепените със сторипор камъни на къщата, паметник на културата, построена от Йосиф Шнитер на пл. „Джумаята“ – но стиропореното строителство с готови декоративни материали стана мода. Първа жертва падна къщата над входа на Драматичния театър, но черешка на кичозната торта е новоремонтирана сграда на ул. „Гладстон“.

Току до шедьовъра кино „Космос“ и изключително грозните павилиони пред него, доскоро се кипреше скромна, но симпатична 30-арска къща – бяла, красива, функционална. Днес обаче тя прилича на театрален декор от сатирична комедия с нисък бюджет. Абсолютно произволно и кичозно на случайни места са подредени пиластри („колони“ по фасадата), капителчета, фризове и подобни неща, които на сграда с такива пропорции изглеждат абсурдно.

Не се е случило нищо фатално – използваният стиропор е най-евтиното решение, така че ще трябва след 10 години пак да се сменя – нито пък окепазената къща, макар и сладка, е някаква особена загуба за културното наследство. Акцентирам върху този случай първо, защото крайното решение (особено с този цвят, в този квартал) наистина изстрелва къщата на предни места в класацията „Най-грозно нещо в Пловдив“, но и защото е поредният пример за натрапване на псевдо-класицизъм там, където не му е мястото и изглежда повече тъжно, отколкото смешно (вж. също ъгъла на „Железарска“ и „Христо Дюкмеджиев“).

Поредица ремонтирани сгради по Главната

Поредица сгради в центъра на града претърпяха малки или по-сериозни ремонти. Вече сме изразявали задоволството си (дано цвета избледнее, де) от ремонта на Къщата с медальона до Съдебна палата. Така се прави – и така е нормално, хубавите неща стават бавно. Реставрацията на паметник на културата отнема много време и накрая е красиво за дълги години. Ако се смете надве-натри, както се е направило преди години с Екселсиор и преди месеци с Шнитеровата сграда на Джумаята, ще се наложи нов ремонт съвсем скоро.

Всъщност именно по (и около) Главната, за разлика от Гладстон, има някакви добри очаквания. Наполовина хубав ремонт претърпя сграда на улица „Братя Миладинови“ в Капана, например. Докато на централната ос над входа – венците и другите детайли са запазени, то пиластрите и други елементи около прозорците са тотално профанизирани (краищата на пиластрите са били с украса, рамките около прозорците са били по-добре украсени):

(Първата снимка е новия вид на централната ос, който е що-годе запазен; средната снимка показва рамкирането на прозорците и пиластрите и тяхната украса, а третата снимка – тяхното пълно заличаване днес)

Ремонтира се и друга сграда в Капана на голямото площадче. При модерната сграда на площад „Марукян“ също няма нищо страшно – дори подмяната на дограмите. Модернизмът означава преди всичко – функционалност, след това каквото и да е друго. В тази кооперация нито имаме загуба на някакви детайли, нито по-специфично оформяне на мазилката, нито унищожени обеми.

Преместваме се на площад "Джумаята". Съседната на стипорената къща на Шнитер (която все повече се руши) изгуби странния си виолетов цвят, малко спорен, може би симпатичен, но отново – нямаме загубени, имитирани детайли, няма фалшиви, евтини и лесно трошащи се облицовъчни материали, всичко е както трябва.

Къщата на екс-Виенската сладкарница срещу бинго „Балкан“ също претърпя ремонт – основно пребоядисване в по-блед цвят, който на мен лично не ми харесва, но при всички случаи няма нищо безвъзвратно разрушено. Подменени са и прозорците, но те и преди не бяха подходящите за тази къща, така че все тая.

Дълго време скеле стоя и на голямата жълта сграда на Главната до UniCredit. Там е пипано отново деликатно и няма нищо, което да ни плаши. От чисто функционална гледна точка дори трябва да се радваме, че най-накрая това ще функционира, а и ще имаме достъп до археологическите разкопки в долните етажи.

Детмаг – от зле на по-зле

(Така изглежда партерният етаж към улицата в идеалния център на гордеещият се с историята си и с красивата си Главна град)

ДетМаг беше неособено красива сграда и преди ремонта. Знам, че има фенове – и всъщност не е лоша сграда, наистина – но просто мястото ѝ изобщо не е там. Тук съм с „мнозинството“ – сградите по цялата Главна са основно с вертикални акценти – всичко се издига нагоре, расте, тясно, високо, леко и деликатно. Всяка от сградите, които се опитват да разчупят този модел, не се възприема добре от пловдивчани – а, между другото, всяка от тях не е никак лоша. Хората – и аз с тях – не харесват нито Халите, нито ДетМаг, нито дори Пощата. Бинго Балкан се приема малко по-нормално, защото не е съвсем на Главната, а на площадче.

Ремонтът и превръщането на долния етаж на ДетМаг в редица витрини обаче направи дразнещата сграда – стряскащо грозна. До някаква степен в критиката може да игнорираме икономическия анализ – имаше ли нужда от още магазинчета по Главната; но в архитектурата всъщност трябва да се мисли дори и за това. Проектирайки едно такова пространство трябва или (1) да си наясно за какво ще се ползва или (2) да го проектираш така, че бъдещият наемател да има максимално свобода да направи каквото си поиска – от работилница за кожени изделия, през сладоледаджийница до тривиалния магазин за конфекция. В случая пространствата там или ще продължат да са празни, или в някое от тях ще се намести магазин за дрехи. И това не е пропуск в икономическия анализ, а на проектанта: защото ремонтираните пространства са едновременно грозни (отблъскват потенциалните клиенти) и нефункционални (отблъскват потенциалните наематели).

Седмицата на архитектурата – за шепата „мръсотия“ в кацата с хубав мед

(Ако това е архитектура за пример… извинявайте)

Кратко интро по темата: One Architecture Week 2015 е смел фестивал с добри идеи, интересни гости, който се опитва да се занимава с тема, която никой в последните 40 години не е захващал, освен в предизборни дебати. Програмата е страхотна, отворена за граждани с всякакъв профил и всеки можеше да се разрови в нея и да намери нещо подходящо за себе си – не просто за забавление, а за истински образователни неща или с идея за промяна инициативи. Фестивалът сам по себе си бе доста добър (макар и да имаме малко забележки към изложбите, но за тях – в обзорна статия специално за фестивала).

Но:

Вече цяла година забелязвате как пловдивската култура се отразява на предизборните кампании – по една или друга причина се изтъкват културните постижения по време на сегашния мандат; или обратното – опозиционерите омаловажават всичко, постигнато от сегашната управа. И двете тези са глупави, тъй като културата се прави от творци, работата на политиците е просто да не пречат.

Странно ли е как в архитектурния обзор за архитектурния фестивал говоря за политика? Странно беше и как по нищо и никакво време директорът на фондация „Едно“, организатор на архитектурния фестивал, Асен Асенов успя от вода от една чаша да направи буря в целия град. В навечерието на One Achitecture Week се появи умилителната статия, в която обясняваше, че преди „Едно“ в Пловдив е имало само „нафталинена“ култура, и добре, че го е поканила напредничавата пловдивска управа, която между другото трябва да се преизбере на изборите за втори мандат.

Сякаш преди „Едно“ да се установи за постоянно в Пловдив през 2014-а не бяхме вече минали (с разлика) като най-добър кандидат първия кръг за „Европейска столица на културата“, сякаш тук не е имало редица успешни галерии, работещи от десетки години, фестивали, като Нощ на музеите, Седмици на съвременното изкуство, опери, театри, танцови, куклени фестивали и пр. и пр.

Отклонявам се толкова много, защото се случи обратното, на тенденцията до скоро: изведнъж предизборната кампания, в която Асенов сам се завлече, се отрази на културата. Целият този медиен шум хвърли петно на архитектурния фестивал. Фестивал, който всъщност има страхотна програма, но много хора от политическа погнуса, отказаха да го посещават. Ето това е хубав пример защо журито на Европейска столица на културата толкова хубаво оцени разделянето на политиката и културата в Пловдивската кандидатура (нещо, от което се отклонихме още месец след победата, но това е друга тема).

Сигурно сте чували приказката как шепа мръсотия (лафът е с друго, ама ще съм възпитан) може да развали цяла каца с хубав мед. Това се получи и в този случай. Цялата наглост в действията само на един човек отказа много хора да посещават събитията, плод на десетки други специалисти, гости, чуждестранни експерти, доброволци. И не става въпрос за заяждане – факт е, че в деня, в който целия град бе по улиците – от Античния, през Централния площад до Капана, концертът на Рут Колева бе представен пред шепа хора, каквато бе ситуацията и час по-рано на откриването на фестивала в Тютюневия склад.

Другото петно беше „басейнът“ на иначе великолепната идея „Плажът на Марица“. С красива сцена, приятен бар и семпло оформено пространство, търсеният експеримент – а именно как пловдивчани биха взаимодействали с реката – би се получил чудесно. „Басейнът“ – и функционално, и визуално, е избождащо неподходящ, развали цялостното впечатление и провали цялата идея. 

("Водопадът" от кино-ленти на кино Космос е една от най-качествените концептуални работи в Пловдив)

Игнорираме бройката посетители – това никога не е критерий за качество: фестивалът сам по себе си отново показа невиждани за Пловдив неща – лектори на световно ниво, провокиращи разговори за реката и пространствата около нея, интересни изложби. Малко са тематичните събития, които събират наистина толкова много – и разнообразни – артисти от целия свят, включвайки работилници, много готиният архитектурен форум, представяния на творци и прочее. Не бива да се пропускат и произведенията на изкуството в градска среда от колектив „Кино Космос“ – реката в Капана, „водопадът“ над входа на киното и лодките из Капана ще останат като едни от най-добрите намеси в публичното пространство в Пловдив в последните години.

Видя се, че също творците, ако не са настроени един срещу друг изкуствено, нямат особени различия и Архитектурния форум, организиран от КАБ и САБ, подкрепи Architecture Week, вместо да гледа на събитието, като на конкуренция – така местните архитектурни структури се включиха с пленера за бъдещето на моста – резултатите, от който пленер ще коментираме следващия месец. Хубавите неща стават, когато се работи заедно.

Искрено се надявам пловдивското архитектурно лято 2015 да се запомни именно с идеите за моста на Марица или произведенията на колектив кино „Космос“, а не с предизборните разпри и отчаяните опити на политици да провалят културните продукти. И всички, имащи общо с "Архитектурен обзор" се надяваме догодина отново да има One Architecture Week (темата ще е ж.р. "Тракия").

Проваленият павилион на обещаващия конкурс на Нощта на музеите и галериите

(Павилионът наистина беше симпатичен…)

Организацията на Нощта на музеите и галериите започна обещаващо с обявения конкурс за павилион – нещо, което чакахме от години и сме коментирали в архитектурния обзор отдавна. Подбраното жури от хора с визия за естетиката, както и семплите условия в заданието също обещаваха, че ще станем свидетели на нещо готино. И наистина – избраният победител бе симпатично и красиво артистично решение.

(…но да сложиш такава тента до него, подпряна с плочки, е меко казано – неуместно)

Само, дето не беше павилион. И не отговаряше на условията. Поройният дъжд (нищо необичайно за Пловдив, това лято имаше още няколко такива вечери, а предните лета и по-често) разби напълно хартиената конструкция, която изглеждаше жалко на втория ден от Нощта. Неслучайно в заданието се изискваше павилионът да издържа на метеорологични условия. А този дъжд не бе нищо необичайно – колкото и да се оправдават всички отговорни за това, че отводнителните шахти винаги са на най-високото място по Главната.

Но все пак тенденцията е добра, а конкурсите са правилния път. Не винаги се получава перфектно от първия път. Дано този неуспех не откаже организаторите на Нощта, и в следващите години отново виждаме още и още конкурси.

Приключи ли конкурсът за площад Централен?*

Някак между медийните капки премина и едно особено важно решение (прокарано като маловажно пред некомпетентната политическа опозиция) в Общинския съвет – решението за откупуването на пълни авторски права от португалското студио FORA за проекта на площад „Централен“. Естествено, съществуват и по-меки мнения, но за мен това по същество е край на конкурса. Идеалната цел, когато конкурсът бе обявен, беше да се избере един победител и този победител да изпълни проекта, с който е спечелил. Победител беше избран, но това лято той беше отстранен от изпълнението му – официално, по тяхно предложение.

В момента в администрацията на общината има едно идейно предложение от симпатични кадърни архитекти, което може да се използва – а може и да не се използва, когато (ако изобщо) се ремонтира площада. Дали и до каква степен идеите на португалците ще се използват можем да предположим, като видим и реалната причина – аргументацията от зам.-кмета по строителството инж. Димитър Кацарски, цитиран на заседание на комисия „Устройство на територията“, че не бил съгласен с много от предложените идеи на FORA. По същия начин проектът-победител в конкурса за Стълбите на Каменица, например, също бе коренно променен, без да има откупуване.

И тук можем да затворим цикъла на този архитектурен обзор:

Главната е много хубава на външен вид, но тъй като е направена некадърно, в дъжд се превръща в голяма река. Който идиот е „реставрирал“ кино „Екселсиор“ преди 10-15 години, тогава се е хвалил, но сега половината детайли трябва пак да се реставрират. Същото ще се случи със сградата над театъра или тази до Джумаята. Хубавите решения са тези, които са устойчиви, а устойчиви са тези решения, които се правят по хубаво описаните правила, за които е достатъчно да погледнем мъничко в чужбина (а понякога и тук, към „хейтърите“).

Да, всичко с конкурса си е по правилата. Но с решението Общината да си го създаде сама – сама избирайки архитект за технически проект, изпълнители, строителен контрол и майсторите, които ще редят плочките, няма да получим нищо ново, което уж беше идеята, когато се обяви конкурса.

Португалският проект за площад „Централен“ не е „една платформа над разкопките, та хем да има площад, хем да е яко отдолу, като музей, майна“ – а е един доста по-комплексен, цялостен проект. Ако махнеш един елемент от него, той няма просто да стане грозен, той ще стане и нефукнционален. Това е сигурно. Как, не е сигурно – дали ще се напука, дали ще протече, дали ще се наводнява, дали ще пропаднее, можем само да гадаем. Сигурното е, че когато се проектира зле, нарушавайки правилата „за по-лесно/по-бързо“, резултатите също са зле. Всеки от горните примери в статията (или назад в обзорите) е (или ще бъде) пример точно за това.

* – В следващите дни ще публикуваме мнение, в общи линии – противоположно – по темата за площада от WhATA – един от организаторите на конкурса, както и от One Architecture Week

Архитектурен обзор – Пловдив е ежемесечна рубрика за архитектурна критика. В обзорите основно се обсъждат теми, свързани с градската среда, изкуството в публична среда, архитектурата и градоустройството на Пловдив. Публикуваните статии са личната гледна точка на автора Теодор Караколев и екип. Тематичната рубрика Архитектурен обзор – Пловдив е създадена в началото на 2013-а година в сайта „За Пловдив“.

Вашият коментар