За да не изглежда този обзор като поредния, вечно негативен, ще започнем с една хубава къща в Капана, която е скрита в малка, глуха уличка и някак си чак сега забелязахме:
Припомняме също, че Пловдив освен със старините си, отново попадна в популярен световен сайт, но този път с нещо съвременно – дизайнът на Студио 8 1/2 на бара в Капана Котка и Мишка.
Шнитеровата стиропорена къща
Иначе, най-актуалните „добри“ новини от месеца са свързани с новите гордости на град Пловдив. Къщата, която попада под закрилата на Министерство на културата на ъгъла на Римския стадион, вече красиво е осветена – прожектори светят върху стиропорените плоскости, оформящи тежката рустика на стабилния първи етаж. Уви, груби граждани или неразумни метеорологични условия само месец след скъпия ремонт, гордост на пловдивската управа, вече са разрушили стиропорените (EPS) плоскости на няколко места.
Осветената къща на Римския стадион
Прекъсваме сарказма. Помните ли безбройните уверения от управа, Божидар Димитров и прочее лаици да не се притесняваме за „реставрацията“ на Небет тепе – всичко се знае, материали, височина, стил, техника – и ще си изглежда автентично след ремонта. Ами, Шнитеровата къща е също културен паметник, за който обаче имаме повече и по-автентични данни за материалите, за стила на строителството и т.н. След като управници и инженери не се справиха с това да използват автентичните материали – за което са задължени от Закона – как да им повярваме, че ще се справят с Небет тепе?
Много важно искам да подчертая нещо – тук не става въпрос просто за естетика, стил или нещо подобно, което повечето хора намират за субективно. Тук е нещо абсолютно обективно: срок на годност. Стиропорът е неподходящ материал за това място, без значение дали къщата е паметник на културата или не – просто до 1 година, всичко там ще е напукано или направо – паднало. Конкретно по въпроса какво трябваше да се случи, ще ви покажем съвсем произволно, 4-те следващи къщи надолу от „реставрираната“ и как всъщност можеше да се направи, ако се спазваха разпоредбите за Паметниците на културата, и сградата беше ремонтирана с автентичните си материали:
Детайли от 4 различни къщи, реставрирани с издръжливи материали
Грозно ли изглеждат? Сградите – повечето от които ремонтирани преди много години, не са претърпяли особени разрушения, пропуквания и дупки, които стиропорената претърпя за месец (разбира се, на места има проблеми, но това са сгради, непипани от десетки години).
Ако трябва да сме честни, като абсолютна бройка, Община Пловдив в последните години направи повече качествени – или поне прилични – реставрации на паметници на културата в Пловдив, от колкото бутафорни. Българският читател помни само негативното, но в Архитектурните обзори неведнъж сме писали за добрите примери – Къща Клианти, внимателно реставрирана от професионалисти и по добре изготвен план; къщата току до Драматичния театър, която – поне над партерния етаж – се реставрира в автентичен вид; къщата с Медальона; бившият хотел Берлин; Римският стадион, обновен по проект на проф. Тодор Кръстев – истински, а не вампирски специалист по архитектурно наследство – също без бутафории…
Детайлите по Къщата с Медальона до Съдебна палата се изпипват на място с малки инструменти
Чудно защо именно в последните месеци обаче тази добра тенденция се обърна – първо с Шнитеровата стиропорщина, после и с къщата над входа на театъра – изпълнена с готови стиропорени корнизи, налепени по фасадата. Не искам да бъда лош пророк (какъвто, за съжаление, се оказах – заедно с десетки други пловдивчани – за Цар Симеоновата градина и некачествения ѝ ремонт), но няма да се изненадам, ако след идната зима и те започнат да падат.
Детайлите по къщата над входа на Драматичния театър са стиропорени, предварително изготвени и залепени
Пеещите фонтани
Май месец ще го запомним и с грандиозното откриване на новите пеещи фонтани. Конкретни критики можем да намерим много: т.нар. Езеро не е езеро, защото е дълбоко половин метър; музиката, поне в първите дни около откриването, бе с ужасно ниско качество; от малкото на брой пейки почти всички са на пек, сянката около брега е рядкост; естетически стилът е "Висока еклектика", смесваща различни стилове в изкуството, които си противоречат един на друг, с неправилно разчетени стари фотографии и т.н. и т.н. Всичко това обаче е спокойно може да се обедини от случилите се неща след откриването – скандалите с авариите, с които Пловдив се прочу по всички медии.
Абсурдно е да се поставя под въпрос дали искаме да имаме хубави, обновени, чисти и прочее фонтани, паркове и градини. Всеки го иска, това е ясно. Ако може да стане с европейски пари, още по-добре.
Големият казус около Цар Симеоновата градина и фонтаните не касае това колко различни вида настилки има, колко различни вида бордюри и фактът, че на доста места „подовото“ осветление те заслепява и вечерно време не знаеш накъде вървиш. Това е следствие. Причината е големият проблем в българската действителност, що се касае до големи инфраструктурни обекти: при тях се жертват първо – качеството, после – диалогът с хората и (на трето място, но също важно) естетиката – тези три неща, за сметка на: срокове, ефектност, помпозност.
Когато се реставрира/строи нещо, не е нужно да се бърза, за да е хубаво – за пример можем да дадем Античния театър, разкопаван и реставриран около 10 години; не е нужно да работиш потайно, понякога може да питаш хората какво искат – така със сигурност ще си го харесат – за пример можем да дадем парк Лаута, където няма нищо грандиозно, но се развива по учудващо хубав за българската действителност начин. (Между другото, отново от същата общинска управа, която уж в Архитектурните обзори единствено сме били критикували.) Не е нужно и нещо да е грандиозно, за да е естетически издържано – за пример можем да дадем и друг обект, построен по времето и инициатива на същата тази общинска управа: чудесната Малка базилика (поне интериора), макар и финансирана от "злата" фондация Америка за България, която сега също толкова деликатно реставрира мозайките на Голямата базилика (за самата сграда, също избрана потайно, без конкурси или каквото и да е, имаме едно на ум).
Проблемът с Цар Симеоновата градина не е в умрелите рибки, пищящата на високи тонове музика или ниските пръскачки-фонтанчета, проблемът е, че се налага порочна практика за строителство на обществени обекти – при все, че имаме толкова добри примери от последните години.
Две думи и за награда „Пловдив“ за архитектура – това трябва да бъде наградата, която показва най-добрата архитектурна проява през отминалата 2014-а година. Ровейки в медийните архиви ще откриете милион похвали от общината за поне двама изявени архитекти – Юлий Фърков и Петко Прокопиев, авторите на проектите за Небет тепе и за Цар Симеоновата градина. Не мога да си обясня, как след като повече от 1 година блюстителите на градската естетика и формиращи общественото мнение, чрез първите и единствени медии-бухалки – т.нар. ръководители в Община Пловдив – не наградиха някои от тези двама топ-архитекти… Извън сарказма – Награда „Пловдив“ за архитектура тази година не се присъди, а ако се беше присъдила, по-добре да я закрием тая награда.
(в началото на 2015 – днес, юни 2015)
Преди около година един от архитектурните обзори завърши с минута мълчание, по повод един леко скучен и тривиален Тютюнев склад до Бетонния мост, който бе съборен, а днес е обикновен паркинг. Този архитектурен обзор трябва да завърши с поне половин час мълчание за един от архитектурните шедьоври на Пловдив, съборен в месеца, в който Пловдив бе обявен за Европейска столица на културата (и пусна 2000 шарени балона в небето, ура). Пловдив, обявен за победител с 6 от 6 гласа от журито от Европа заради Кандидатура, в която един от знаковите проекти бяха свързани именно с тези Тютюневи складове. Обзорът може да завърши единствено със скромно мълчание – но от уважение и скромност, а не от цинизъм: цинично е мълчанието на градска управа, управа на общинската фондация, която трябва да защитава и изпълнява този одобрен от Европа проект, на всички „любители“ на архитектурата, които оставят архитектурни шедьоври – не просто да падат – а да бъдат умишлено събаряни. Да не се чудите после защо на Гребната база има гигантски хотел.
За автора
