Целият свят с тревога и напрежение е вперил поглед в събитията в Крим. Автономната република, която е в състава на Украйна, планира да проведе референдум на 16-и март, за да се вземе решение дали да се присъедини към Руската федерация. Правителството на Украйна, което искаше подобно присъединяване, възбуди ожесточени кървави сблъсъци между населението и силите на реда, които доведоха до освобождението на бившата министър-председателка и лидер на партията Всеукраинско обединение „Отечество“ Юлия Тимошенко от затвора и бягството на дотогава действащият президент Виктор Янукович. Това намерение на местното правителство на автономната република Крим породи множество анти-руски и про-руски демонстрации, които нажежиха обстановката между Великите сили.
Русия моментално беше готова да изпрати свои войски в автономната област, което разяри САЩ и Германия, и, разбира се, Украйна. Според президента на САЩ Барак Обама и немския канцлер Ангела Меркел, референдумът в Крим противоречи на международното право и украинската Конституция. Според тях бъдещето на Украйна трябва да се решава от легитимното правителство на страната. В същото време НАТО има готовност да противодейства на руската армия, ако тя реши да навлезе в автономната територия.
Крим е известен със способността си да причинява сериозни международни конфликти. Един от най-известните такива е Кримската война в средата на 19-и век, която изправя Русия срещу Османската империя, Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графството Насау.
Към средата на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Османската империя под свое влияние. Император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на сферите на влияние в Близкия Изток и затова прибягва към пряк натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция от своя страна способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия. С края на войната, Русия търпи тежки клаузи, а именно забрана за присъствие на военен флот на Черно море.
По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на „белите“ и тяхно последно убежище до 1920-а. През 1921-а е създадена Кримската автономна република в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФРС). От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си. През 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов, Крим е предаден на Украйна, в името на "дружбата между народите" на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война.
След разпадането на съветския съюз, Кримският полуостров остава автономна част от Украйна, но преобладаващото руско население и разположените руски военни бази на Черно море (съгласно двустранен международен договор), са причина за напрежение между двете държави.
През 1992-а година Крим обявява независимост, но тя не е призната и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република.
Сега отново Крим пробужда международно напрежение, което може да избухне с пълна сила и да помете всички минали и настоящи усилия да се запази мира. Ясно е, че държавите се състезават за надмощие, от незапомнени времена. Силата и военната мощ са определяли господарят на седмицата, но след двете унищожителни Световни войни, човечеството е потискало желанието си да нанесе военен удар върху опонента си. И сега след 65 години затишие има реална опасност натрупаната агресия да избухне с пълна сила…
Въпросът е: До кога ще удържи дипломацията?!
заглавна снимка: unian.ua;
снимки в текста: wikipedia, investor.bg
За автора
