Долу Рейгън! или за добрата и лошата цензура

Спорели граждани от САЩ и СССР къде има повече свободно мнение и демокрация. Американецът казал:

– У нас мога да застана пред Белият дом и да викам "Долу Рейгън!" и никой нищо няма да ми направи!

Съветският гражданин му отговорил:

– И у нас е така – и аз мога да застана на Червеният площад и да викам "Долу Рейгън!" и никой нищо няма да ми направи.

Припомням този овехтял политически виц от 80-те години на миналия век, защото подозрително много прилича на съвременната епоха на "политически коректни", "правилни" и "неправилни" изрази. Добрата, стара идея за "свобода на словото" бе внимателно, но необратимо прегазена от идеята за правата на човека, малцинствата, религията.

Свободното слово, в контекста му на изказ на гледна точка и убеждения, се възприема като "свободно е, но ще носиш отговорност за това, което казваш". Разбира се, възниква въпросът – а кой казва за кое ще се носи отговорност, за кое – не, и кое, аджеба, е "доброто слово" и кое – "лошото слово"? Самата квалификация, като такава, вече разрушава идеята за "свобода на словото". Защото веднъж квалифицирано, то не само не е свободно, а се категоризира, оценява и съответно му се прилагат различни похвати – или се възхвалява, или се потъпква.

Мнозина от нас сме живели по времето, когато такива квалификации не само бяха норма, а бяха дори задължителни – едните или "възхваляват социалистическата реалност", или се "борят с упадъчното капиталистическо влияние", или "утвърждават социалистическия морал", а другите бяха "плод на ревизионистична пропаганда", "поддаване на буржоазни влияния", "уронват здравият социалистически модел". Тези норми, оценки и категории бяха част от цялото общество, и тежко и горко на онзи, който попадне във втората категория – "отговорността" включваше съд, затвор, глоби, тормоз, загуба на работа и позиции. Ако си мислите, че си измислям, значи не знаете, че са гледани дела за "пропаганда на буржоазни ценности" и по тях са издавани ефективни присъди, че доста народ полежа из затворите – къде със съд, къде – не, заради убежденията си, че всеки трябваше да показва съпричастност с вярното слово, иначе идваха да го питат "а защо не?", че немалко хора бяха "разпределяни" да работят по села и паланки, заради "големите си усти"…

Оценяващи кое слово какво е бяха партийни лидери – било комсомолски секретари, било партийни активисти или ОФ-дейци, като колкото по-гласно бе словото, толкова от по-високо идваха оценките, и толкова по необратими ставаха.

Сега, по мои наблюдения, словото основно се дели на две – "политически коректно" и "реч на омразата". Политически коректните слова са "възхвала на мултикултурните общества", "борба с упадъчната ксенофобско и фашистко влияние", "утвърждаване на сексуалните, религиозни и етнически морални норми". Речта на омразата, от своя страна, е "плод на ревизионистически внушения", "поддаване на ксенофобски, шовинистични влияния" и "уронване сексуалните/религиозни/етнически права на човека". По новата нормативна система, която се опитват да ни наложат, отново всеки си носи "отговорността" – съд, затвор, глоби, тормоз, загуба на работа и позиции. Ако си мислите, че си измислям, но значи не знаете, че в т.нар. "свободен свят" се носи съдебна отговорност (с ефективна писъда) при опит за коментар на Холокоста, различен от наложеният в историята. Наскоро собственик на отбор в НБА остана без него заради коментар, при това в частен разговор. Че всяко мнение, различно то политкоректното се преследва чрез социални и несоциални медии, като за такъв тормоз прошка не се дава, че има доста хора, уволнени заради изказано мнение, класифицирано като "реч на омразата", че са не един и двама влиятелните хора, загубили и позиции, и кариера заради коментар.

Оценяващите кое слово какво е са "либерално настроените активисти" – било блогъри и постъри, било НПО-активисти, като колкото по-гласно е словото, толкова по от високо идват оценките, и толкова по необратими остават.

Защо трябва да се оценява словото? Кому са нужни различните категории, оценки, разделения? От къде на къде трябва въобще да се стига до такива абсурдни ситуации? Защо изказването на мнение, различно от сега наложената норма, се преследва? И с какво това преследване е "добро", а социалистическите гонения – "лоши"? Защо коментирането, обсъждането, хумористичните забележки за всички религии са "добри", а за една са "лоши"? Кой ги решава тези работи и на база какво? Че е "Добрият"? Те и ЩАЗИ, и КГБ, и ДС бяха "добрите". Преди тях и СС са били "добрите". Всичко се е правело за "доброто", а всички знаем до къде доведе това.

Няма "добра" или "лоша" цензура. Както няма "добра" или "лоша" дискриминация. Има цензура, което е лошо, и има дискриминация, което е лошо. Всичко останало е опит за налагане на контрол, завоалиран зад хубави думички.

* В статията не става дума за агитация и призоваване към различни действия, независимо как са описани – става дума за свободно изразяване на мнение по дадена тема. Подбуждането към активни действия в този контекст не е "свободно слово", а пропаганда, която вече не е мнение по дадена тема, а насаждане на чуждо мнение над дадена група хора, и като такова не е обект на скромните ми съждения.

Вашият коментар