Духът на Капана е неговата вековна история, а не в шаренията

Капана е един от най-атрактивните квартали на Пловдив, България, а и цяла Европа. Запазил е в известна степен своите криви улици от векове назад. Архитектурата е безкрайно ценна с тесните фасади и къщи долепени една до друга. Ценни и интересни са дори имената на улиците – „Железарска“, „Абаджийска“, „Златарска“, които пазят спомена на загубените отдавна занаяти, владеели по съответните улици.

Така, когато през 70-те години се работи по идеята кварталът да бъде разрушен и на негово място да се създаде нов, с нови улици, нови постройки и големи магазини, група архитекти се събират и спасяват квартала от разрушение. С възможните тогава средства те успяват да докажат, че кварталът е културна ценност от поне национално значение и той е запазен в автентичния – доколкото е запазила втентичността си тогава – вид. А кварталът е твърде ценен – подобни имена на улици има, например и в старите италиански градове, чието средновековие не е протичало по много по-различен начин (макар и малко по-рано, като време).

Пловдив като цяло – и Капана в частност – е ценен именно с това. С неговата вековна запазена история, на която наследници сме ние днес. И ние трябва да уважаваме тази история. Твърдейки че духът на Капана се създава от някакви знаменца, а не от красивата архитектура, която те скриват е, като да кажеш, че новите фонтани са по-яки от Античния театър. То има такива хора, които харесват повече шарените фонтани от театъра, да, ама нали се опитваме да се развиваме в не-чалга посоката?

Че историята се губи ден след ден и никой не е длъжен да знае всички детайли ми е ясно. Скучни са историите, че например е имало улица „Шапкарска“. Че в Капана се е намирала голямата Тахтакаленска баня, в която са държали затворници след Априлското въстание също не е интересно. Или на кого, по дяволите, е кръстена улица „Куртевич“, като човекът се казва Павел Куртович. А какъв е този е твърде сложен въпрос. Това е работа на шепа ентусиасти, които искат да запазят историята и безценните спомени на един вечен град.

Работата на повечето хора, които участват в днешния град, консумират, потребяват и харчат в днешния Капана е да се забавляват. Дали забавлението ще е свързано с превес на изкуства и култура или просто шумна музика, сергии и много бира е въпрос на предлагане. Въпрос на живеене в една правова държава и правов град, обаче, е да спазваш законите на този град. Ако искам да си окача рекламна (или не рекламна, но в случая става дума основно за реклами, макар и шарени) табела на прозореца или през улицата, трябва да има разрешение за това. Както шумът по улиците трябва да свършва в 11 вечерта и трябва да си хвърляме боклуците в кошчетата, така и рекламите – на бира, на магазин или на фестивал, няма значение – трябва да се поставят, според правилниците. Иначе аргументът „Защо пък не си сложа аз моите реклами?“ ще е напълно състоятелен. Или „Защо всички спазват правилата и искат разрешения, а тези – не“. Не е въпрос на възпитание и култура, а въпрос на равенство пред закона.

Въпрос на възпитание и култура е да уважаваш историята и свършеното преди теб. Да се опитваш да се погрижиш за него и да се бориш за неговото опазване с възможните средства. А не заграбваш историята и да затриваш всичко зад себе си с твърдения, че не поне 500-годишната история на Капана, а шарените знаменца са „духа на Капана“.

Да, някой се е потрудил за тези знаменца, направил ги е, те са си изпълнили целта и вече ги няма. Както се махат сцените на плажа пред Spirit of Burgas или сценографията на „Верди фестивал“ от Античния театър. Може да са хубави, но те са временно там – плажът, Античния театър, Капана ще са завинаги. 

А междувременно падна и бе досъборена една красива къща на Загреб до Златарска – една от малкото със запазен партерен етаж и красиви дървени витрини, знаете ли?

Повече за свалената украса в Капана може да видите ТУК

Вашият коментар