Гузен негонен бяга и лъжливото овчарче: Тотев за „Пловдив 2019“

Темата „Европейска столица на културата“ е централна в Медиакафе от самото зараждане на инициативата и, макар че се надявам читателите да следят темата изкъсо, един важен въпрос от последните дни, свързан с „Пловдив 2019“ остана някак премълчан. Тук ще „поправя“, но съвсем накратко, тази грешка.

Защо не е чак толкова важно?

Въздържах се от по-задълбочен коментар по повод назначението на Кирил Велчев за изпълнителен директор на „Пловдив 2019“ по няколко причини. Основната е, тъй като смятам за очевидно, че нищо няма да се промени. От няколко месеца след спечелването на титлата през 2014-а година, „изпълнителният директор“ на „Пловдив 2019“ се превърна в една синекурна длъжност и – малко, като кралицата в Обединеното кралство – имаше изцяло представителни функции. Говорене пред медиите, на пресконференции и пред хората на площадите. Разбира се, от такъв човек има нужда и той е ценен, но той не би трябвало да се нарича „изпълнителен директор“.

И все пак, ако тази роля сега ще играе Кирил Велчев, няма нищо лошо. Но в действията и пътя, по който общинската фондация сега е поела, няма да има никаква промяна. Кирил Велчев е част от управляващата партия ГЕРБ, участваше на местно ниво в предизборната кампания на партията на последните президентски избори, самият той бе кандидат за районен кмет. Стабилната линия, която „Пловдив 2019“ следва, няма да се промени по никакъв начин.

Втората причина, поради която няма нужда от анализ е, защото анализирането на нещо напълно очаквано и планирано, е безсмислено. Напускането на Валери Кьорленски беше очаквано от всеки, който следи културата в Пловдив, а поемането на поста без конкурс и без никаква прозрачност е поредната доза от същото, което ни се сервира вече две цели години, що се отнася до Общинска фондация „Пловдив 2019“.

Третата причина е, защото вярвам, че Кирил Велчев има потенциал да бъде качествен мениджър. Но това няма значение – начинът на назначаване (в частност) и начинът управление на фондацията „Пловдив 2019“ (генерално) има безмерно по-силно влияние, върху действията на организацията. Оказва се, че кой е на изпълнителските постове и какъв е неговият професионален профил няма никакво значение, защото управленските решения са непрозрачни и тромави, като по този начин творческата свобода на кадърният и професионален екип е твърде недостатъчна.

Защо е важно

По-същественото обаче излезе от днешното (5 декември) изказване на Иван Тотев по повод назначението. Първата част е акцентът, който кметът и председател на Управителния съвет на фондацията сам си направи: „Не аз предложих Кирил Велчев“. Сам вкарвайки се в приказката за „гузен негонен бяга“, Тотев май дава отговора на това, което много хора си мислят. Никой не е твърдял открито, че кметът=председател на УС управлява почти самостоятелно фондацията. Но почнеш ли да отричаш едно неизказано твърдение, всъщност сам го потвърждаваш. Или създаваш съмнения. Съмнения, че Управителният съвет, съставен основно от политически фигури, се управлява за политически цели.

Втората част от изказването е малко по-притеснителна и ще се наложи да я цитирам дословно: „[Валери Кьорлеснки]…ще е част от управителния съвет на фондацията“. Валери Кьорленски в момента НЕ Е част от Управителния съвет (макар и тази информация да е изключително трудна за намиране от простосмъртен човек).

Т.е. това изказване означава или некомпетентност на Тотев по темата „кой е част от Управителния съвет, на който аз съм председател?“, или отговаря на предния въпрос-съмнение. Ако Иван Тотев е наясно, че Кьорленски ЩЕ СТАНЕ част от УС, изглежда методът на еднолично управление е ясен – процедурата по смяна на член на УС е това да се гласува от Общинския съвет и, изглежда, Тотев знае какво ще реши този Общински съвет.

Дреболии?

В случай, че вярваме в демократични ценности, като разделение на властите, независимост в личното мнение и подобни е хубаво да си зададем за стотен път няколко въпроса: Има ли независимост в Управителния съвет на „Пловдив 2019“? Фондацията, която ще организира годината на Пловдив, като Европейска столица на културата управлява ли се честно, прозрачно и самостоятелно или е партиен придатък? Възможно ли е качествените специалисти, назначени във фондацията да свършат каквото и да е, когато са управлявани от некомпетентни по културните и административни въпроси (например „кой членува в организацията“)? Как така в деня на „напускането“ на Кьорленски веднага имаме готов нов директор?

Защо прозрачността в действията на този Управителен съвет (кой как е гласувал и как се е изказал, кога, как и къде се срещат и какво протоколират) продължава да бъде тема-табу?

Защо Управителен съвет с двама председатели не може да осигури втора година и 1 стотинка съфинансиране, освен сигурните пари от данъци? Защо Управителен съвет с двама председатели и още двама в УС от управляващата партия не могат да осигурят и процентче от т.нар. обещано финансиране от държавата? Дали партийна (не политическа) коректност не пречи да се заеме по-твърда позиция по този въпрос?

Ако това финансиране се забави и проектът бъде заплашен по някакъв начин – не е ли именно на Управителния съвет отговорност да осигури средства, или поне да създаде план за действие, ако тези пари не пристигнат?

Е, няма нищо. В крайна сметка сме свикнали – особено на регионално ниво – да виждаме постоянно бягане от отговорност, сякаш отговорността е някаква дреболия, досадна и тъпа думичка. Не се притеснявайте – държавата, в лицето на някое безлично министерство или правителство (по възможност някаква тройна коалиция или нещо такова) ще бъде виновна. Пловдивчани, както винаги, ще сме напълно невинни, че сме превърнали културата в политика.

Вашият коментар