След решението на Конституционния съд, с което стана ясно, че Делян Пеевски има право да бъде народен представител, фейсбук пламна от различни материали, коментари и анализи на ситуацията. Един обаче беше по-абсурден от останалите и подръпна една иронично-саркастична струна в мен, която затананика във високия регистър.
Става въпрос за проф. Димитър Токушев – председател на Конституционния съд и един от съдиите по казуса Пеевски. Освен това проф. Токушев е и преподавател по История на българската държава и право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В денят след скандалното решение група протестиращи и журналисти причакват професора в аудиторията, където той трябва да изнесе лекция пред първокурсници. Съдията обаче не се появява, може би предвидливо решил да избегне неприятният за него сблъсък, или действително имащ уважителна причина.
„Колегите“ журналисти обаче (слагам „колеги“ в кавички, защото съм далеч от мисълта да се нарека журналист), явно силно разочаровани от това, че не могат да открият Токушев за коментар, пропускат съществения факт, че конституционните съдии нямат практика да коментират свои решения. А университетската аудитория едва ли е най-подходящото място да се взимат подобен род интервюта. Най-малкото ако наистина ги интересуваха причините да се стигне до това решение, можеха да отворят интернет страницата на Конституционния съд и да си го… прочетат. Или важното е било да зададат фундаменталните си въпроси дали му е оказван натиск или защитава ли нечии политически интереси. А отговорът на тези въпроси вовеки ще бъде – „Не“.
Най, да не кажа отвратителното, но най-грозното в случая беше леката подигравка, с която се отнесоха авторите на „скандалната новина“, към раздразнена студентка, която обвинила медиите, че провалят лекцията ѝ. „Тя не знае, че Токушев е председател на КС, не знае за решението на Пеевски, но знае, че е трябвало да има лекция. Тя е искала да чуе професора“, се казва в преписаната в няколко интернет издания статия.
Със сигурност неявяването на професора в университетската аудитория е в голяма степен неуважение към студентите, очакващи да се поучат от опита и знанията му. Друг е въпросът, че масово всички сметнаха Токушев за страхливо мишле, което се е скрило от медиите и това е единствената причина да не се яви на работа. Е… може и да е така, но кой ли ще ни каже каква всъщност е действителността?… И все пак – истината е някъде там…
За автора
