На хулиганите с любов

Едва ли за първи път някой ще започне да обвинява хулиганите, които обичат да чупят всичко около себе си. Едва ли за първи път, някой ще ги нарече „безмозъчни“, „идиотчета“, „комплексари“, и още една камара подобни епитети. Е, ние няма да подходим по този начин към темата.

Това, което продиктува написването на този материал всъщност бяха две независими една от друга случки в България, които представяха разрушения и вандалщина. Първият случай е изпочупените и преместени съоръжения и пейки в Лаута в Пловдив, а вторият – боят между привържениците на два спортни клуба и изпочупването на всички прозорци на спортна зала Христо Ботев в София.

Това не се случва за първи път и всички ние поне веднъж сме минавали покрай нещо (било то пейка, кошче за боклук, обозначителна табела и т.н) което е било засегнато от вандалски прояви.

Това ни стимулира да помислим поне веднъж не за това, че тези хора са направили нещо „лошо“, а това – защо. Не претендирам, че изводите които ще направя са правилни. Те са просто финалния завършек на мисловния ми процес в тази насока.

Всъщност разбирането на действията на тези хора, решили да изкарат агресията си на общинската собственост, не е много лесна задача. Дали продиктувано от пубертетските хормони, ниската интелигентност, някаква натрупана агресия, породена от социално неравенство или просто липса на възпитание, факт е, че действията им струват много пари и носят разруха. Факт е също така, че подобен тип прояви не се срещат само на нашите ширини. Съществуват в почти всички точки на земното кълбо, което автоматично говори, че това е част от човешката ни природа.

И въпреки това замисляли ли сте се дали в Северна Корея се случват вандалски прояви? Дали в някои амазонски племена, живеещи все още в първобитно-общинния строй, са се случвали безсмислени разрушителни актове? И какво е наказанието при едно такова евентуално престъпване на правилата? Отговорът на този въпрос е – брутално!

Страхът е особен човешки повод, който насочва посоката ни на развитие. Чрез него се контролират масите значително по-добре, отколкото с равноправие и демокрация. Всъщност точно там е причината в разюзданото поведение – демокрацията. И това няма нищо общо с политика. Точно политиката е тази срещу която въстава човечеството – политиката владетелите да държат масите в страхливо подтисничество.

И в тази връзка световно известната мисъл на Сартр „Човекът се ражда свободен, но навсякъде е в окови“ отговаря на човешките граници в които искаме да поставим животинската си природа. А тези „вандалски“ прояви са само доказателство, че човек не може да избяга от природата си, колкото и интелигентен вид да е.

Що се отнася до вандалските прояви, провокирали тези странни аналогии, те са резултат от свободата на същността. С навлизането на различните политически идеологии и поставянето на човека на пиедестал в тях, се обръща особено внимание на индивидуалността и личността. А това, че тези личности чупят, обръщат и развалят –  резултат от факта, че просто могат да го направят.

За автора

Вашият коментар