На 17 юли неуморният пловдивски изследовател – Владимир Балчев, изпълни седмото десетилетие от жизнения си път и смело навлезе в осмото. Неговите детство и младост не са свързани с Пловдив – той е роден и израстнал в Габрово. Завършва Българска филология във Великотърновския университет.
Идва в Града на тепетата, следвайки пътя на любовта като пловдивски зет. Тук обаче той се превръща в типичен представител на „осъзнатите пловдивчани“ – хората, оценили в по-зряла възраст красотата, даденостите и най-вече магията на града и направили съзнателен избор да заживеят в него. Владо Балчев е от тези, които не просто остават, а с делата си допринасят за увеличаването на духовния блясък на древния и вечен Пловдив.
Институцията, с която най-трайно свързва своя изследователски път е Държавен архив – Пловдив. Дългите години на работа там, контактът с хиляди архивни единици и милиони страници, го формират като може би най-големият познавач на миналото на града в момента. Разбира се, такава оценка е твърде условна, но съм повече от убеден, че е заслужена, защото не изразявам само собствено мнение; чувал съм я и от много други колеги с впечатляващи биографии и достижения. Колегата Балчев изцяло отговаря на малкото си име. Той наистина „владее“ – впечатлява слушателската и читателска аудитория с познания и ерудиция, с невероятното си сладкодумие и приятния си тембър.
В работата си Владо Балчев е обръщал внимание повече на популяризирането на миналото, отколкото на строго научните изследователски дейности. Той не е удостояван с научни степени, звания и академични длъжности, но е постигнал много повече – почит, уважение и популярност както в научните кръгове, така и сред обществеността.
Изследователските интереси на колегата през годините се променят. Първоначално вследствие на своето университетско образование и познания той се насочва към книжовните паметници от XV–XVIII век. Публикува резултатите от своите проучвания в различни специализирани периодични издания, но очевидно неговата литатурна страст, вдъхновение и език не се схождат със суховатия научен стил и изразни средства. Затова от същото време (80-те години на ХХ век) той се обръща към съществуващото тогава литературно списание „Тракия“ с главен редактор Николай Хайтов, в което излизат множество работи на младото тогава и много перспективно поколение негови връстници пловдивски писатели и поети.
По това време е и дебютът на Балчев в полето на пловдивската изследователска периодика. В т. 11 на „Известия на музеите в Южна България“ излиза прекрасното му изследване за името на Пловдив по време на османското владичество, което не е загубило своята актуалност и днес.
Владимир Балчев не спира да работи. От ръкописите насочва интереса си към старите фотографии и географски карти, без да спира работата си върху различни аспекти на историята на Пловдив и околните селища. След пенсионирането си в архива, става важна част от екипа на Общински институт „Старинен Пловдив“.
Пожелаваме му крепко здраве, вдъхновение и упоритост. Последното трябва да прояви в по-голяма мяра, за да изпълни своя изследователски дълг към любимия град и да остави на бъдните поколения научно издържана монография, която да включва едновременно и енциклопедичните му познания, и живописния му и въздействащ език.
На многая лета!
Снимка: Списание "Нула32"
За автора
