Под прицел: Липса на средства спасява Капана от превръщането му в МОЛ

Без съмнение това е най-хубавото нещо в пловдивското пространство, случило се през последните години. В моeте детство този квартал беше оставен на произвола на съдбата; голяма част от къщите бяха в плачевно състояние и хлапетата обикаляха из празните домове в търсене на приключения. Веднъж на един таван попаднах на свърталище на последователи на модерна субкултура. Цялото помещение беше изписано с надписи на рокгрупи, на една от стените беше изрисуван огромен черен озъбен череп. Полилеят,също черен, с форма на колело от каруца, висеше на верига и върху него бяха закрепени свещи. Търкаляха се множество празни бутилки, разбира се не от безалкохолни напитки; имаше и спринцовки. Най-много ме впечатли голям пепелник във формата на длан и пръсти на скелет, препълнен с фасове. Беше през 80-те години, подобни хора се намираха на дъното на тогавашното общество (не че сега са се издигнали) и интериорът здравата ме стресна. Щом още го помня.

Вече в ново време разбрах, че кварталът е бил предвиден за разрушаване. В края на 60-те години се състои конкурс за проектиране на централната градска част. Спечелилият проект залага в квартала да се построи огромен магазин, наричан „търговско-битов комплекс“. Нещо от рода на сегашните молове, но разбира се със социалистически вид, изпълнение и съдържание. Градоначалникът Диран Парикян, който идва на власт през лятотото на 1971 г. възразява срещу проекта и настоява кварталът да бъде запазен като център на битовото обслужване, какъвто е от старо време, докато търговското може да се съсредоточи в планиратата тогава пешеходна зона на Главната улица, но директивите на партията са категорични – комплексът ще се строи. За щастие в онези години се действа мудно, а и парите за подобни грандиозни проекти стават все по-малко. Местната власт трябва да се занимава с куп неща, сред които е и търговското обслужване, а това е много трудно и неефективно без наличието на частен сектор. Търговията и снабдяването обикновено са на опашката след належащи дейности като жилищната криза и инфраструктурата, които изразходват голяма част от средствата. Нежеланието на Диран Парикян да участва в неговото унищожаванe вероятно също оказва роля. По всяка вероятност кметът се вслушва в гласовете на представители на архитектурната гилдия, които настояват плановете за разрушаването да се преразгледат. Така кварталът остава.При следващият пловдивски кмет – Христо Мишев (1979–1986) вече официално „Капана“ е признат за част от културното наследство, но финансовите средства са още по-оскъдни; начинанията са ограничени и така до идването на демокрацията.

Със смяната на собствеността в квартала започнаха да се появяват магазини и заведения, някои от които бързо се сдобиха с емблематичен статут, но голямата му част продължи още дълго да тъне в разруха. Шегувахме се, че там се намира обществената тоалетна за участниците в нощния живот в района на Главната.

През второто десетилетие на новия век промяната настана вследствие на комбинация от ефикасно сътрудничество между местна власт и частна инициатива. Особен тласък в това отношение оказа кандидатурата на града за Европейска културна столица.В резултат на това понастоящем Пловдив разполага със страхотен център за забава и културни развлечения. Сякаш си по-близо не до Ориента, а в Париж, Лондон, Брюксел или другаде в Западна Европа.

Всъщност кварталът е формиран по време на османското владичество и се оформя като важен търговско-занаятчийски център заради близостта с Чаршията, разположена по днeшното трасе на Главната между Джумаята и Пешеходния мост. Името няма нищо общо с кривите улички, както повечето хора си мислят– типичен пример за така наречената народна етимология, която е неделима част от градските легенди. Идва от арабската дума каббан, станала капан през турски език, което означава голям обществен кантар. На такива кантари местните данъчни са претегляли зърнените храни на търговците преди и след оставянето им за продажба, за да бъдат изчислени сумите, с които да се обложат. Данъкът е наричан ресм-и капан.

Понастоящем кварталът е капан за всички, които обичат хубавата храна, веселието, музиката на западната култура, литературата, изобразителните изкуства, артистичните занаяти и най-вече неповторимата атмосфера, създадена от комбинацията между всичко това. Място, с което една европейска и българска културна столица задължително трябва да разполага.

Вашият коментар