Сблъсъкът на поколенията на пазара на труда

Може би от самото създаването на света сблъсъкът между поколенията съществува. По-възрастните винаги са подценявали по-младите, а те от своя страна са се мислели за всезнаещи. В българското общество този сблъсък е особено ярък поради редица причини, а основната е промяната на определен набор от ценности, в които по-възрастното поколение е възпитано.

Но битовите конфронтации се явяват почти незначителни пред сблъсъка на поколенията на пазара на труда. Тогава на преден план се изкарват възрастовата и интелектуална амортизация срещу възрастовата и интелектуална незрялост.

От една страна поради различните икономически обстоятелства в България и не достатъчно високите пенсии хората, достигнали пенсионна възраст често не желаят да се оттеглят от заеманите от тях постове. Това, от гледна точка на масовата младежка безработица е твърде противоречиво и често пробужда неприятни и дори грозни тези и заключения.

Вярно е, че по-възрастното поколение не са толкова адаптивни към непрекъснато изменящите се технологии, които често вместо да им улесняват работата ги затормозват. Дори умствените процеси са забавят с течение на възрастта (заключение направено на базата на редица биологични изследвания през годините) и периода на обработка на дадена информация се забавя в сравнение с младите хора. Вярно е също, че младите са по-адаптивни, енергични и с висок капацитет на полезно действие, но и твърде неопитни.

Сухите и теоретични знания не са достатъчни да изведат правилното решение в конкретна ситуация, ако не съществува определена база данни от която човешкият мозък да може бързо да прецени най-подходящия изход. Точно поради тази причина не можем да се откажем нито от едните, нито от другите в трудовата среда (пък и в която и да е друга среда). Важно е, като почти всичко в обществения, политически и професионален живот на хората, да има приемственост. Младите няма как да добият компетентността, която старите искат от тях, ако последните не се постараят да им предадат знанията си и опита който са натрупали. А в същото време старите е хубаво да признаят неспособността си да реагират и да бъдат толкова трудоспособни, както като млади и да се оттеглят с уважението, което заслужават.

Подобен тип на взаимоотношения не се наблюдават често. Старшите служители арогантно подценяват младшите сътрудници, често дори не си правят труда да запомнят имената им, а да не говорим да им предават опит и знания. Младшите служители от своя страна, са твърде самонадеяни, с фантастични представи за собствените си възможности, което и често заблуждаващо, се потвърждава с по-добрата им способност да се оправят с новите технологии и бързата им реакция.

Разковничето е в симбиозата и толерантността, както от едната, така и от другата възрастова група. Само по този начин би се отчело положително развитие на фирмата, институцията, общността, държавата. Защото няма да е необходимо развитието винаги да започва от нулата, а може би от единицата, двойката, а защо не и тройката…

Вашият коментар