Ще бъде ли Левски по-малко обичан, ако не знаем кога е роден?

Отбелязването на годишнини е част от съвременната национална митология. Този клиширан израз (за науки като историята и социологията) не би било зле да се поразпространи сред обществеността

До степен неговото осмисляне. За нас, като част от съвременното гражданство, годишнините са от много важно значение. Докато харчим умопомрачителни суми за посрещането на Новата година, още някъде по това време поглеждаме в Интернет кога се падат следващите национални празници с почивни дни, обикновено свързани също с годишнини от исторически събития. Свикнали сме да празнуваме и рождените си дни. Тези, които сме посъбрали повече на брой, наблягаме на кръглите числа; не винаги правилно наричаме тези чествания юбилеи. Ако обаче се върнем немного назад във времето, ще разберем с учудване, че преди няколко поколения, със сигурност преди по-малко от сто години, отбелязването на рождени дни не е било особено популярно. Освен всичко друго и поради факта, че немалка част от хората не са знаели кога точно са родени. И колкото по-назад се отива, толкова по-малко от тях са били запознатите с датата на раждането си.

Тези познания са пряко свързани с модерни явления като светско образование и култура и линейна представа за времето. А нашите деди са имали други схващания за неговото протичане – циклична: от Гергьовден до Димитровден, от Великден до Коледа, от сеитба до жътва. Голяма част от ориентацията на хората във времето е била свързана с религията както делниците, така и празниците. Поради тази причина много по-разпространено е било празнуването на имени дни. Те поне са ясни.

Прочетете стари вестници от преди 80-90 и повече години. Единствените официални съобщения за рождени дни там са на членовете на царското семейство. С имените дни е съвсем друго. Интересното там е, че в пресата се е обявявало кой няма да празнува имения си ден. Все още е важала старата традиция, че на имен ден не се кани. В обявите като правило са посочвани и причините защо няма да се празнува – обикновено траур, материални затруднения, болест, но също така годеж, пътуване. С развитието на модерното мислене, общество и култура се утвърждава и индивидуалното мислене, процес така добре описан от Иван Хаджийски.

Това обаче е друг въпрос. Преди повече от век и половина малцина са били тези, които са знаели кога са родени. Още повече, че е нямало църковни регистри, а османската административна система е имала съвсем други форми и практики. За нея е било важно да си глава на домакинство, а такъв се е ставало, когато се ожениш. В османските административни документи отделно са отбелязвани неженените пораснали вече младежи, но в онези времена те не са се задържали дълго с този статут. Безбрачието е било нещо почти непознато, освен ако не станеш калугер, но тогава просто се минава в друга данъчна графа. Говорим, разбира се, за мъжката част от населението. В онези патриархални времена жените са почти безправни. Освен ако не са вдовици. Тогава те са записвани начело на домакинствата, състоящи се от непълнолетната им челяд.

Точна в такова време се родил Апостола на свободата – Васил Левски. По онова време вече имало и по-образовани хора, които записвали кога са родени децата им, но неговите родители не били сред тях. Животът на най-големия национален герой в нашата история е достатъчно известен, за да бъде преповтарян и тук. Но той се утвърдил като такъв благодарение на делата и идеите си бавно и постепенно. Положението му на законспириран революционер също пречило да придобие национална популярност, а и той не се е стремил към това.

Няколко години след неговата смърт, когато вече част от България била свободна, хора които го познавали и се прекланяли пред него, започнали да популяризират неговата личност и дело. За съжаление те не били научно подготвени изследователи, които да работят по правилата на научната методология. Нормално било да се срещнат с роднини и съграждани на Васил Левски и да съберат данни за времето на неговото раждане. Георги Я. Кирков, Захари Стоянов и Стоян Заимов – първите биографи на Апостол, за съжаление или не записали кого и как са разпитали и какви отговори са получили, или ако са го направили, не е запазено нищо.

Какво знаем всъщност за начина, по който са определени годината и датата на раждане на Левски. Данните са оповестени от Иван Унджиев – неговият най-подробен изследовател, който ги научил от своя предшественик и учител Димитър Страшимиров. Това става чак през 1947 г. Самият Страшимиров се занимава с тези въпроси почти три десетилетия след смъртта на Апостола и предава историята на Унджиев по следния начин: Датата и годината на раждане е установена след среща с роднини, сред които с най-голям принос се отличава съименникът и братовчед на героя – Васил Г. Караиванов. Проблемът е обаче, че той е роден през 1847 г. и следователно няма как да помни нищо около раждането на своя по-възрастен сродник.

Всъщност, ако се прочетат внимателно първите биографии на Левски, се оказва че не е известно нито кога са родени родителите, нито братята и сестрите му. Не е точно установена и поредността на децата. Същите автори – на които дължим годината 1837 и датата 6/18 юли, определят че Левски е трето дете в семейството, като преди него са брат му Христо и сетстра му Яна (наричана и Ана – също показателно). После се утвърждава схващането, че сестрата е най-възрастна, а Левски е второто дете. Съвсем не е за пренебрегване и фактът, че споменатата Ана или Яна умира чак през 1913 г. и очевидно не е знаела хронологични подробности за своето детство и това на известния си брат. По-големият проблем обаче е безотговорността, непоследователността и дори пренебрежението на съвременниците, които оценяват ролята на Апостола и се заемат да установят подробности от живота му.

Интересното е, че дори З. Стоянов и Ст. Заимов, които имат принос за утвърждаването на рождените дата и година, изнасят противоречиви данни за възрастта на Левски. Според първия Левски се замонашва на 18–19 години, а датата на събитието е 24 ноември 1857 (всъщност е година по-късно); според втория през 1844 г. малкият Васил е бил 4-годишен!? От по-късните години от живота на Апостола има още доста сведения, които противоречат на рождената година 1837 г., оттам и на датата. Заключението е, че те не могат да бъдат отхвърлени с пълна сигурност, но сянката на съмнение над тях е много сериозна.

Аз също отбелязвам годишнина през настоящата 2020. Преди 10 години написах научно изследване, в което събрах и аргументирах всички данни и обстоятелства за възрастта на Левски. Много хора възразиха, един дори каза, че ако бяхме живели в миналото, щял да ме предизвика на дуел. Но не бяха малко тези от научната общност, които ме поздравиха. В специализираната литература обаче тази статия остана без отзвук. Знам го, защото академичното развитие на всеки специалист е свързано с цитирането на неговите изследвания от други изследователи. Очевидно инерцията и консервативността продължават да въздействат на много нива. Между другото днес в Карлово – в Националния музей „Васил Левски“ ще бъде представена книга на колектив български и турски изследователи с новооткрити данни за живота на Апостола от османските архиви. Имам информация, че там вече присъства и моят скромен принос. Веднага бързам да кажа, че не търся популярност на гърба на Левски и да отхвърля евентуални обвинения, че не ценя неговата личност и дело. Напротив! Но статутът му на национална икона не трябва да пречи на търсенето на историческата истина.

Апостола е велик, именно защото е син на народа, говори на разбираем за него език и безкористно работи за освобождението му. Осветляване на неизвестни подробности от този скъп за всеки един българин живот би трябвало да е цел и желание на всеки историк. За съжаление обаче, когато има утвърдена национална митология на чествания и годишнини, това вероятно пречи. Българите се прекланят всеки ден пред Левски. Той няма да бъде по-малко велик, ако не знаем кога е роден. Вероятно той също не е знаел, но има огромен принос за това понастоящем да празнуваме годишнини – обществени и лични.

За автора

Вашият коментар