Това ли е най-големият проблем сега?… Да, това е!

Кметът на Вилнюс Артурас Зоукас се качи на бронетранспортьор през 2011-та година и прегази с него неправилно паркиран мерцедес 

Доста често чуваме тази фраза около нас. Глобен е някой за паркиране – "Това ли е най-големият проблем сега?…". Направена забележка за нещо – "Това ли е най-големият проблем сега?…". Обсъждане за някакъв конкретен проблем – "Това ли е най-големият проблем сега?…".

Интересно съждение, ако човек се замисли надълбоко, особено ако след него следва "Народът гладува", "Държавата се разпада" и прочие умозрителни заключения. Дали наистина това е най-големият проблем и колко всъщност е голям един проблем, за да му се обърне внимание?

Ако подходим повърхностно към нещата, на фона на големите проблеми всичко изглежда дребно. Преди дни Турция свали руски самолет, на ръба на Трета Световна Война сме, стрелят се в Париж, разни записи обикалят отново медиите – някак си неправилното паркиране не се вписва в цялата тази картина.

В крайна сметка, дори и да паркираш правилно "народът" няма да стане по-малко гладен, нали? Така че голяма работа как паркираш, дали си хвърляш боклука на земята, дали чупиш, рушиш, хулиш. "Народът гладува", пък някой седнал да се занимава с неща, дето така и така нямат значение, защото "д*йбадържаватад*йба". И сигурно е така, всъщност, доказано е така – ако вместо на земята си метнеш боклука в кошчето, от това България няма да стане по-богата държава. Дали?

Трудно е да се види пряката връзка между фас на земята и високи заплати. Интересно, но също толкова е трудно да се види и връзката между малкото и голямото щастие. Мнозина стоят и чакат някакво голямо щастие, което някак да ги оноди от въздуха, а пътьом си мизерстват, именно защото чакат голямото щастие. Ходят по цял ден все едно са яли лимони, недоволстват, завиждат, защото не оценяват малките неща, които биха ги направили щастливи. Защото натрупването на малките щастийца прави голямото щастие. Ако за един ден си се усмихвал повече, отколкото си се намръщвал, то значи, че ти си бил щастлив – дори и да си се усмихвал на малко котенце, готин виц или красиво дърво. Същата връзка я има и между метнатия фас и добрия живот.

Неметнатият на земята фас прави едно малко парченце от твоето обкръжение по-добро. Спирането правилно прави светът около теб малко по-справедлив, малко по-законен. Именно тези малки натрупвания почват лека полека да правят разликата между "д*йбадържаватад*йба" и "Швейцария на Балканите". Ние не сме бедни, защото някой иска да сме бедни, а защото сами потъпкваме дори елементарните правила, които правят една среда "щастлива".

Искаме да се спазват законите, но ние самите не го правим, защото някак си самооценяваме наши простъпки като незначителни. Тази фалшива самооценка, между другото, я има и на работните места (това е една дълга, друга тема), и тя се изразява в "Ще работя за колкото ми плащат", "Като ми вдигнат парите ще работя повече". Защо битува мнението, че щипването на 50 лв от шефа е различно от щипването на 50 милиона от хазната на Републиката? Едно и също е, сумата е различна. Оправданието е същото – "Това ли е най-големият проблем сега?…" Защото 50 лв на фона на 5 милиона годишен оборот е същото като 50 милиона на фона на 20 милиарда бюджет на Републиката. Защото бакалската сметка колко ти струва труда не се прави, когато вече работиш, а когато се хващаш на работа. Мнозина се тупат в гърдите, че са професионалисти, но истинският професионалист ще работи с еднакво високо ниво и на 200 лева заплата, и на 2000, и на 20 000. Ако искаш да няма неправилно отнети фирми, трябва първо ти самият да не правиш неправилни неща. Ако искаш съдебно дело да завърши с честно решение, трябва да си честен самият ти.

Очакваме другите да спазват правила и закони, които самите ние погазваме. А ги погазваме, защото се оправдаваме с думите "Това ли е най-големият проблем сега?…"

Да, това е!

Вашият коментар