КАТ Пловдив или среща с безвремието!

През изминалата седмица Димитър Ангелов /38 години/ от град Пловдив, адвокат  по професия, отива до КАТ Пловдив с необходимостта да промени регистрацията на собственото му МПС. Сблъсъкът му със "системата" поражда в него желанието за промени, а със ситуацията се оказва, че се е сблъсквал всеки пловдивчанин вадил книжка, регистрирал кола, плащал глоби и т.н. 

"Ситуацията е административно право – начин на организация на самата услуга, затормозена от старата материална база, зле организирана база данни и прочее, аз не целя да си решавам лично въпроса на парче, искам да предизвикам промени", споделя Димитър, "Това "заявление" е насочено към това всички чакащи горди собственици на нови МПС да могат да получат максимално бързо, неунизително и ефективно административно обслужване и да може най-сетне в България да престанем да чувстваме придобиването на МПС като ярък житейски подвиг."

На 27 ноември 2015 година моята съпруга дари семейния ни автомобил (двадесетгодишно БМВ) на баща ми, който живее в село Дълбок Извор – на 60 км. от Пловдив. Във връзка с необходимостта да променим регистрацията на собствеността на дареното МПС веднага след подписването на договора за дарение пред Нотариуса аз придружих баща ми лично до КАТ – Пловдив, за да извършим пререгистрацията и да получим свидетелство за регистрация на МПС /голям и малък талон/ на името на новия собственик бай Кольо.

В КАТ обаче се оказа, че за тази цел следва да извървим дълга процедура, свързана със значителен разход на време и физическа енергия. Изчакахме на гише № 10 "промяна на собственост", откъдето млада и не дотам учтива служителка ни обясни, че трябвало преди това да ни попълнят заявлението на друго едно гише. Посетихме "другото гише", което се намира на 50 метра отвън и там разбрахме, че трябва да изчакаме реда си (с номерче в ръка) на една огромна опашка от чакащи граждани, която се намираше навън под открито небе /само за добавка към картината – времето на дата 27.11.2015г. беше ветровито, дъждовно и студено/. След това трябваше да се върнем на първото посетено от нас гише, където да подадем заявлението, след това (а не междувременно) да се върнем до банката (пак на 50 метра отвън в друга сграда), да платим административна такса, след това да се върнем отново на гише № 10, за да си получим след надлежно изчакване така жадуваните малък и голям талон. И всичко това, за да изпълним едно законово задължение, което ни е вменено като граждани и горди собственици на двадсетгодишното мепесе.

Тук въпросът не е за това защо в България пенсионерите не карат нови поршета, а иде реч за следното:

1. Докато чаках с баща ми и преминавах от опашка на опашка, хората, които чакаха на тези опашки и чийто ред бе наближил с доволни физиономии ми споделиха, че "за два дни са се оправили" и изглеждаха наистина щастливи и облекчени, че са минали цялата процедура и най-накрая са си взели талоните – състояние, сравнимо с това на спечелен олимпийски медал;

2. Други пък чакащи ми казаха, че "тука е така" и "всеки си чака" и че нищо няма да променя, въпреки че чух как всички са недоволни от това какво трябва да изтърпят, за да регистрират автомобилите си;

3. Не особено учтивата млада служителка на гише № 10 ми каза също, че всички чакат, редът е такъв и че не знае къде се намира началника на отдел регистрация и промяна на собствеността на МПС, да съм го чакал да дойде.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН като гражданин (избирател и данъкоплатец), който трябва да получи една административна услуга, да я изстрадам физически и емоционално (!);

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН да чакам под открито небе на дъжд и сняг, за да "ми дойде редът" само защото "всички чакат" (!)

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН служителката от Гише 10 да се опитва да ме разкара и да ми казва "не ми се карайте" само за това, защото поисках да разговарям с началника на отдела, в който тя работи и защото и за двама ни е ясно, че от нея нищо не зависи (такава й е длъжностната характеристика).

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН да ми спускат някакви щори на гишетата пред мен и да се опитват да ме разкарат оттам, като забравят, че техните заплати се формират от данъците, които аз и останалите търпеливо чакащи отвън на студа граждани сме заплатили. Не съм съгласен и с това системата да принуждава нейните служители да се държат като пъдари, а не като служители – тези, които служат на гражданите.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН гражданите на Републиката да бъдат принуждавани да отделят толкова сили, време, ловкост и дипломация, за да получат нещо съвсем обикновено – една административна услуга, при която на принтер се отпечатва текст (1 минута техническо време) и после се ламинира (още една минута), за да уредят документално притежанието на една движима вещ, подведена от закона под регистрационен режим (!)

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН юридическият ред за регистрация на промяна на собствеността на недвижим имот да е значително по-достъпен и кратък и лесен от реда за регистрация на промяна на собствеността на една движима вещ.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН баща ми – мъж на 66 години, който цял живот е работил здраво и е плащал данъци и сега е пенсионер, да пътува шейсет километра до Шекер махала в Пловдив, за да бъде подложен на това унизително и пряко силите му административно обслужване.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН за това, че тъй като аз съм трудоспособен и здрав, следва да отида да чакам вместо баща ми (с пълномощно), защото аз ще издържа и мога да изчакам /взел съм свободен ден, имам много време!/ – това е циничен и унизителен начин на разсъждение, който няма да приема!

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН в днешна България все още да съществува и функционира административна система, която е непомръднала материално, технически, софтуерно, ментално и интелектуално от годината 1990-та насам!

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН децата ми да израснат по такъв начин и да приемат, че "всички чакат" и "тука е така" и да бъдат жертви на административното безсилие.

СЛЕД КАТО ДЪРЖАВАТА ни в лицето на своите административни органи (в случая органите на ПП КАТ ПЛОВДИВ) не създава нужното удобство за мен като гражданин и данъкоплатец да изпълня законовото си задължение, ТО АЗ ОТКАЗВАМ ДА ГО ИЗПЪЛНЯ ДОКАТО НЕ МИ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СТОРЯ ТОВА ПО НАЙ-УДОБНИЯ ЗА МЕН НАЧИН – без да чакам два дни да ми дойде редът, без да преминавам три пъти от гише на гише и до банката и обратно, само за да получа един документ в размер А4 с напечатан върху него удостоверителен текст и данни.

ЗНАМ, ЧЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ И ПО ДРУГ НАЧИН – прави ми впечатление, че в България почти всички останали служби и институции работят вече далеч по-ефективно и целесъобразно, а именно – да бъдат максимално в услуга на гражданите, които идват при тях, и получават търсената услуга, без да се чувстват, че с нещо са длъжни на служителите и без да усещат, че след един цял ден (а по някога и два или повече) прекаран на някаква опашка сякаш са победили нещо или някого, след което ги обзема апатичното усещане, че вече са си свършили работата и няма нужда и не могат нищо да променят.

Причината за това писмо се корени и в обстоятелството, че преди около месец ми се наложи да получа едно съвсем обикновено удостоверение от КАТ Пловдив и тогава се сблъсках с тази специфична тежка и неуслужлива система (включително и с това, че никой не вдига телефона за справки, който ми бе даден от самите служителки в деловодството !) – тогава, за да получа очакваната от мен административна услуга, получих неформално съдействие от един служител с офицерски чин, който явно ме съжали и реши да ми съдейства, без дори това да му влиза в задълженията. Така си разреших проблема "на парче" – следващият път, когато ми се наложи да ползвам отново услуга от органите на КАТ, усетих как нищо не се е променило.

Усещането и аромата на ранен пост-социализъм, примесен с Правец 8-Ц е смазващо! Тази система поражда необходимостта на изграждане на "връзки", за да може човек да "си свърши работата", без да губи два дни от живота си на ТРИ ОПАШКИ ПРЕД ЕДНА И СЪЩА ИНСТИТУЦИЯ.

С настоящото Ви обръщам внимание и заявявам Вашето съдействие.

Ето и две конкретни предложения:

1. След три дни посредством куриер ще изпратя в деловодството на КАТ писмено заявление, придружено с нужните съгласно закона документи – голям и малък талон, ГО, договор и пълномощно. След това ще очаквам по телефона или на посочения личен e.mail да получа съобщение на коя дата и час да се явя на гише в КАТ и с предварително заплатена такса, за да се подпиша където е необходимо и да получа изготвения талон за промяна на собствеността на автомобила.
В случай, че тази услуга ми бъде отказана, ще имам правото да поискам административния съд по силата на съдебно решение да задължи КАТ да ми предостави търсената от мен (и вменена ми като задължение със закон) административна услуга.

2. Може да бъде премахнат от сайта на ОД МВР Пловдив http://plovdiv.mvr.bg/ деспотичния надпис: "За ползване на всички услуги по регистрация и отчет на пътно превозно средство собственикът или упълномощено от него лице се явява в сектор “Пътна полиция” при ОДП – Пловдив", защото това архаично едностранно и императивно задължаване стои в дълбок разрез с всички основни принципи на административното право и процес, както и с целите и резултатите на обявения на същия този сайт проект "Новият полицейски лидер" при оперативна програма "Административен капацитет".

Само Пловдив е безвремие, ние не сме!

Още статии в секцията Блогове

За автора

Вашият коментар