Двама българи влезли в Лувъра.
Разглеждали, каквото разглеждали и единя казал на другия:
Пиши вече х*й и да си ходим.
Още един 2-и юни мина и не се размина с най-различни статуси във фейсбук за възмущението от мнозината, които не са спрели и свели глава в памет на загиналите за България. Не малко журналисти, дори, решиха да оплюят за пореден път българското общество и да изкажат възмущението си.
Истина е, че в такива дни хората са големи, но само на приказки. В такива дни патриотизмът ни владее, но предимно в социалните мрежи. Държим на паметта и уважението към историята и подскачаме като ужилени когато някой започне да твърди, че в България не е имало робство, че турците не са издевателствали над нас и не са избили хиляди. Редовният въпрос който се задава в едни такива спорове на реализма и патриотизма е „Бил ли си в църквата в Батак?“
А нашият отговор е – да!
Екипът на mediacafe.bg се сблъска с ужасяващата действителност на неуважението към историята – там където би трябвало да се видят следите от куршуми в църквата, освен всички останали издраскани имена, се откроява и огромният нецензурен надпис с три букви „Х*Й“.

Е, драги ми родолюбци, борци за справедлива история и памет българска, с това ли се гордеете? Известно ни е, че българите претендират да са особено потентни, но може да не обявявате този факт наляво и надясно! Все пак съществуват места, на които това не е особено подходящо. Или всъщност искате да покажете, че ви е през х*я за миналото, историята и загиналите за правото ни да имаме настояще? Ако е така – евала! Не се спирайте и не свеждайте главата си докато вият сирените, защото скоро целия ще сте сведен в полза на изписаните три букви на стената.
Но как да възпитаме уважение у децата си след като аплодираме изрисуването на паметника на Съветската армия в София и „намятането“ на Альоша с червен плащ? Как да обясним, че за едните може, а за другите – не? И защо един отрязък от родната история е повече история, отколкото друг?
Може би това е причината в 201-годишния камък да са издраскани точно тези три букви…
…погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
Из "Борба" на Христо Ботев
