В спасяването на моето ЕГН

Очевидно опазването на личните ни данни от злоупотреби се оказва доста сложна задача в последно време. Най-лошото е, че дори институциите и организациите, които би трябвало най-много да ги пазят – също злоупотребяват с тях.

Едва ли сте пропуснали новина номер едно от последните дни, в която се разкрива как чрез новата система за проверка на онлайн страницата на ЦИК, всеки може да установи дали се е подписал в подкрепа на някоя от многобройните партии, борещи се в предстоящите избори за Европейски парламент. Лошото идва тогава, когато хората виждат имената и ЕГН-тата си вписани за партии, които никога не са подкрепяли.

Е, тогава опазването на ЕГН-то ни става особено трудна задача. Но всъщност и ние имаме голяма вина за това всякакви хора да разполагат с личната ни информация, защото не внимаваме на кого я даваме. Всъщност хората, които имат право на достъп до ЕГН-то ни не са чак толкова много – държавните и социални институции, банки, мобилни оператори и други фирми с които сме сключили някакъв вид договорни взаимоотношения, лекуващите ни лекари и… за друго в момента не мога да сетя. Със сигурност обаче не ми се струва редно онлайн регистрацията за хазартни телевизионни игри да изисква пълното ЕГН, а не само датата на раждане, с която да се удостоверява пълнолетие.

Във връзка с разразилия се скандал (поредната подобна медийна бомба, която предхожда избори в България), започнаха да се обсъждат теории за взимане на ЕГН-тата от подписките за референдум, против правителствата, енергоразпределителните дружества и всяка друга подобна инициатива. Твърдения може би с известни основания, но не до там подкрепени с доказателства. Всъщност ако сте наблюдавали „събирачите“ на подписи по време на някакви подобни обществени настроения, това обикновено са твърде млади момчета и момичета (понякога дори току-що навършили пълнолетието си) които просто раздават листове и химикалки на желаещите да се подпишат.  Личните данни на предходните граждани, решили да изразят позицията си обаче, седят на разположение на зрението и телефоните с фотоапарати на всички, и всеки който би искал да открадне някой и друг човешки баркод – е напълно свободен да го направи.

Какви са тогава вариантите ни да опазим ЕГН-то си от злонамерени набези? Не е като да можем да го завържем за стола вкъщи, спокойни че никъде няма да мърда. Все пак това е код, който ни определя, и всички упълномощени органи да го използват, са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на личните данни. Ето защо тази новина за политическа подкрепа дадена вероятно под дълбока кома, взриви обществото и пробуди много дебати, някои от които не блестяха с особена интелигентност. Едни правиха самостоятелни социологически проучвания, други плетяха конспиративни теории, а трети традиционно псуваха политиците, държавата и съседа от горния етаж, който е бивш доносник на ДС и под секрет казано – ужасно много тропа…

Всъщност, това му е хубавото на онлайн пространството – че твърде лесно и почти достоверно можеш да разбереш как разсъждава поне половината от българското население, а ако си достатъчно интелигентен да отделиш поръчковите коментари от природно надарените олигофрени, то тогава резултатите от изборите не би трябвало да те учудят особено.

Лошото в подобни ситуации като тази е, че не умеем да правим правилните изводи и да търсим правилните действия които да извършим, за да променим нещата. Обикновено изискваме от институциите да предприемат нещо, да убият с камъни злосторника, дръзнал да злоупотреби с така наречените ни права. А това, което в действителност трябва да направим е просто да махнем с ръка. Да, добре сте прочели! Вглъбяването в това, което вече е сторено, не ни позволява да погледнем напред и да продължим живота си, като по този начин не го направим по-добър от преди. Същото важи и за политическите ходове. Това, че са го направили – че са откраднали лични данни, за да си подсигурят необходимите 2 000 гласа, за да могат да участват на Европейските избори, е сторено защото са могли да го направят. Просто е – пукнатините в законодателството, правилната интерпретация и грубото нарушение на законите са факт, защото са могли да го направят. Това, което ние трябва да сторим е да спрем да се вайкаме, как законите не струват нищо, безнаказано се погазват и т.н., а трябва да ги победим в тяхната игра. Да, точно така – всичко е игра, а политиката е играта на игрите. За да спечелим трябва да познаваме добре законите и правата си, за да можем да знаем как да противодействаме и да спираме в зародиш подобен тип злоупотреби.

И ако твърдите, че няма как да противодействаме на хората, възползвали се от доброволно дадените подписи и гласове (примера с подписките) помислете отново следващия път когато вписвате личните си данни под кауза за която спокойно може да се видят имената, адресите и ЕГН-тата на значително количество хора, подписали се преди вас. И не казвам, че това е факт, а че е просто една възможност – съвсем незабелязано, само с едно натискане на бутон да се вземат данните на 20-30 души. И когато успеем да ограничим повечето институции, боравещи с личните ни данни, в стриктност в спазването на информацията, и въпреки това имената ни се появят в подкрепа на някоя непозната партия, да не ни се налага да гадаем аджеба пропаганда, манипулация или скандал е това, а да знаем къде да търсим отговорността за това престъпление.

Вашият коментар