Възходът на Исландия или хобито превърнало се в национална страст

За устремния футболен възход на Исландия: задължително четиво!

"Само преди 38 месеца Исландия се намираше на 131-о място в класацията на ФИФА. Във футболната им история фигурират 23 неуспешни участия във големи футболни турнири (световни и европейски първенства). В квалификациите за Евро 2012 имат една-единствена победа – у дома над Кипър, с 1:0.

Квалификационната им група за Евро 2016 е трудна: Холандия, Чехия, Турция, Латвия, Казахстан. Исландците завършват втори с шест победи, два равни и две загуби. След победата над третия в света Холандия с 2:0 миналия октомври, исландския национален футболен отбор се изкачва до 28-о място в света.

Успехът, обаче, не идва отникъде. Стремглавото изкачване на Исландия е резултат на 20-годишен проект, който превръща едно сезонно хоби в национална страст.

В края на миналия век Исландската футболна асоциация (KSI), съставена основно от бивши футболисти, си дава сметка, че за развитието на футбола в страната е необходимо изграждането на закрити стадиони, понеже през зимата да се играе на открито е напълно невъзможно. Първият подобен стадион е изграден през 2000 г. и успехът му е незабавен. Устремният възход на исландската икономика до кризата през 2008-а позволява изграждането на 11 закрити стадиона (още четири са в процес на строеж, което ще превърне Исландия в страната с най-много подобни съоръжения в света). Успоредно с това се изграждат 22 външни пълноразмерни игрища с подово отопление и над 100 външни мини-игрища с изкуствена настилка (припомням, населението на страната е 325,000 души, а броят на регистрираните футболисти – малко над 21,000).

Успоредно с това KSI се заема с подобряване на нивото на треньорите в страната. До 1990-а треньорската работа се върши основно от родители с незначителни познания за играта. Двайсетина години по-късно, Исландия разполага със 184 треньори с А-лиценз на УЕФА и 594 с Б-лиценз. С други думи – по един квалифициран треньор на 500 души население (в Англия, например, съотношението е един треньор на 10,000 души).

20 години след началото на масираната кампания за развитие на исландския футбол, KSI разполага с най-доброто си поколение играчи в историята на страната. Ала както се изразява президентът на KSI Торстейнсон, всички тези подобрения не биха означавали нищо без "duglegur". Точен превод на български няма, но приблизителното значение на думата е "здрава работа" – най-разпространеният израз, когато искаш да похвалиш някой млад човек в Исландия.

Един от най-здраво работещите футболни специалисти в страната безспорно е националният селекционер Хеймир Халгримсон, който ръководи националния отбор заедно с известния шведски специалист Ларс Лагербек. Халгримсон е изключително контактен човек – нещо твърде необичайно за исландец. Той отраства на островите Уестман, архипелаг южно от Исландия, дом на 8 милиона кайри, 80 вулкана и 4135 човека. Там той развива социалните си умения в качеството си на селски зъболекар. (Понастоящем продължава да работи като такъв на половин ден – до Евро 2016, след което ще поеме националния отбор като единствен треньор).

Първоначално Халгримсон започва като треньор на местния футболен женски отбор IBV, с който спечелва две купи на Исландия в средата на 2000-те. После се захваща с мъжкия и го извежда до квалификациите за Лига Европа в три поредни сезона.

След което му се обаждат от Националната асоциация с предложение да помага на Лагербек. Постепенно двамата мъже изграждат връзка помежду се и са назначени като съ-мениджъри на отбора.

"Смятам, че е добре националният отбор да има треньор, който е трябвало да работи здраво, за да постигне резултати – не онзи, който разполага с най-добрите играчи. Това подхожда на отбора ни – обикновено владеем топката доста по-малко време от опонентите си. Добре е треньорът да е човек от малък отбор."

Почти по същото време младото поколение исландци, отгледани в последното двайсетилетие, започва да съзрява. В квалификацията за Европейското първенство по футбол до 21-годишна възраст Исландия разгромява шампиона Германия с 4:1 и се класира за финалите за първи път в историята на страната.

Няколко години по-късно, по време на квалификациите за световното пез 2014 мъжкият отбор на Исландия играе с Швейцария в Берн. Отборът е в средата на групата, а опитният швейцарски отбор се бори за място в Бразилия. Исландците повеждат в третата минута, но после швейцарците се развихрят, отбелязвайки четири голя до 50-а минута. Всичко изглежда съвсем в реда на нещата: фаворитът е на път да смачка футболното джудже по пътя си към Световното първенство.

Исландците, обаче, не се предават. След голове в 56-ата и 68-ата минута, резултатът става 4:3. Младият Гудмундсон забива своя трети гол в мача в първата минута на продълженията. Срещата завършва наравно.

"След този мач вече ни беше лесно", отбелязва Халгримсон. "Без значение с кого играехме, без значение какъв беше резултатът на полувремето, казвахме: спомнете си Швейцария! Самоувереността, която изградихме след този мач беше изключителна."

Исландия завършва квалификациите за световното непобедена и се класира втора в групата. Играе плейоф с Хърватия за място в Бразилия. Повече от 70% от населението на страната гледа реванша в Загреб; исландците са на минути от класиране, но в крайна сметка губят. Резултатът, обаче, е без значение. Нацията вече е заразена с футболния вирус…"

Източник: "Volcano! The Incredible Rise of Iceland's National Football Team" от Дейвис Харпър. Публикувана в Howler Magazine и препубликувана със съкращения в The Guardian.

Съкратена версия: Манол Пейков

Снимки:  The Guardian

За автора

Вашият коментар