За Раднево се знаеше отдавна

Големият проблем в медиите е, че престъпността на българи спрямо цигани, въпреки минималния си процент, е представяна винаги за ксенофобия и хиперболизирана до невиждани размери, а циганският расизъм – за битова престъпност, и ако може никой да не разбере, да се потули – най-добре.

Това, което виждаме в Раднево, е добре познатата ситуация. Един провинциален цигански феодализъм, където една махала е над всички и си прави каквото иска, оперирана от носене на отговорност, с великото чувство на безнаказаност. Напълно идентична ситуация с Катуница и още хиляди малки градчета и села из страната. Не е тайна за никого, че в незаконните цигански катуни полиция влиза веднъж на няколко години, че големите къщи и лъскавите мерцедеси, паркирани върху калните улици, едва ли са от социални помощи.

И когато някой смело реши, че това трябва да спре, опираме в поставения вече проблем – голямата мрежа от чужди неправителствени организации, платени и безплатни предатели, радетели за човешки права, надигат един нечуван вой от сълзи и сополи по дискриминираните цигани. И това се повтаря докато не се случи нещо като в Катуница и Раднево.

Защото тамошният проблем не е един изолиран случай, това е натрупване от години цигански произвол, неотразяван от никого, непритесняван от полицията. Това е циганската революция, която минава покрай хората в големите градове незабелязано, през медиите – тихомълком, битово украсена. А това всъщност е един бунт. Той има за цел да ни покаже, че тая държава вече не ни принадлежи, че в йерархията най-високо стоят циганите и циганските нпо-та, че са недосегаеми. 

Политическата класа през последните десетилетия осигури този социален уют на циганите, за да могат да бъдат използвани, когато някой има нужда от тях. Те бяха просто един електорален инструмент, който в един момент излезе извън контрол. Създаде свои „царе”, огради се доброволно в гета, които станаха потенциални ядра на радикален ислям и който още си плати, и отказа каквато и да е било интеграция.

И трябва само едно леко преливане на чашата, за да се случат сцените, които ни показват по телевизията. Това е отчаяното търсене на справедливост от обикновения българин, какъвто се оказа, че е най-лошо да си днес. Мога да ви кажа и как ще продължи всичко – за тези с качулките пред полицейския кордон ще ви кажат, че са пияни, дрогирани и платени, за да клатят етническия мир, и в някоя прохладна утрин на вратите им ще почукат онези с пагоните и палките, които само те си знаят как спят нощем след като пукнат главите на собствения си народ, чийто интереси трябва да бранят. За медиите вече ще излезе нещо по-интересно и всичко ще утихне.

И така до следващото преливане.

Повече за събитията в Раднево може да видите ТУК

 

За автора

Вашият коментар