Малко повече от една година от предсрочните парламентарни избори в България и малко по-малко от година от масовите протести на обществото срещу управлението, се проведоха едни смешни избори за евродепутати, завършили със смешни резултати.
Едва 27,42% избирателна активност, а „победителите“ от ГЕРБ веднага започнаха да се тупат в гърдите, че са разгромили противниците си и това свидетелства, че те не трябва да седят и минута повече на власт.
Другите самозабравили се нарцисисти от България без цензура, от своя страна, убеждаваха журналисти, политолози и малкото граждани пред телевизорите си, че това е велика победа за тях и те ще завоюват управлението на България…
А всъщност всички трябва да се срамуваме от тези резултати. И не от това, че слава Богу, не изпратихме в Брюксел тоталните шизофреници, които по незнайно каква причина присъстват в българския политически живот, а трябва да се срамуваме от нас – обществото. Защото не политиците са най-големите лаладжии, а ние хората.
Защото българското общество само знае да мрънка – да мрънка за това, че държавата не им осигурява работни места, мрънка се за това, че управляващите били нагли крадци, и за това, че се иска промяна. Но когато дойде моментът да се направи минималното усилие да отиде до избирателните секции – това не се случва.
Мрънка се за това, че България става „жертва“ на европейското законодателство и не се отстояват достатъчно личните интереси на страната ни, но в същото време отчитаме едва 27,42% заинтересованост от това, какви хора ще се грижат за тези интереси на „терен“. Изказванията от сорта „ми, няма за кого“, „то нищо няма да се промени“ и „нищо не зависи от мен“ звучаха твърде лицемерно на фона на продължилите почти девет месеца протести, с призиви за промяна на статуквото, управлението и цялата политическа клика, окупирала властта. А когато дойде моментът да направите нещо, да реагирате чрез законовите механизми на демокрацията, ви мързи да си мръднете седалищните части и да задраскате ако щете всички възможни квадратчета в бюлетината.
Но това е – прост народ – прости управляващи! Защото докато човек с висше образование, смятащ себе си за интелигентен, продължава да ми обяснява как положението ще продължава да бъде такова в държавата заради такива хора като мен, които гласуват всеки път, резултатите от изборите ще продължават да зависят от купените гласове на циганите и твърдия електорат на партиите. Защото това е тотална и покъртителна политическа неграмотност на обществото ни.
И сега всички промити мозъчета ще започнат да ми обясняват как са победили, как ще свалят правителства и ще печелят парламентарни избори…
Така ли победихте?! Така ли ще спечелите парламентарните избори – с апатията на 72,58% блеещи овце?! Колко удобно! А най-тъжното е, че до скоро тези овце бяха поведени по улиците да блеят срещу статуквото и да искат промяна…
За автора
