Лошото състояние на държавните болници някак се превърна в правило, а когато има изключения, аплодираме шумно. Мизерията и разрухата в детските отделения обаче е престъпен факт, който се премълчава и неглижира от години. Потърпевшите вече не могат и не искат да мълчат и са готови да разкажат за травмиращите си преживявания и да попитат – докога така?
Годината е 2021. Мястото е България, страна членка на Европейския съюз. Кадрите, които виждате, са от детски отделения в държавни болници в страната. Тази история може да бъде разказана от много лица. Най-малко вероятно е да я чуете от потърпевшите – децата. Те са така устроени, че се стараят да забравят лошото възможно най-бързо, а когато не успеят, обикновено не желаят да говорят за него.
Затова ще ви го разкажем ние, с помощта на родителите, преживели кошмара с децата си.
Снимка: Детското отделение в МБАЛ „Свети Мина“ Пловдив
„Беше мръсно и банята толкова миришеше, че детето ми не искаше да влиза вътре. Топла вода пускаха само вечер след 8:30. Както я виждате стаята, е след като аз сама си я почистих с течен сапун, антибактериални кърпи и парцал за пода… Храна имаше за детето закуска (попара хляб сирене и захар, но нямаха лъжица…“
Снимка: Детското отделение в МБАЛ – Пазарджик
„Всичко изглеждаше като филм на ужасите… мизерия, течащи тръби (като си миеш ръцете, всъщност си миеш и краката), не се затваряха вратите към тоалета (просто си ходиш с всички от персонала) и решетки“.
Снимка: Инфекциозна клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна
„Влизам- до мен повръщано по цялата стена. ……… В тоалетните които бяха с дупки имаше неизчистена диария а санитарките миеха като хвърляха една кофа с вода. Седях 7 дни и нито повръщаното изчистиха нито диарията от тоалетната като хората. Имаше хлебарки, душ да се изкъпя нямаше защото цитирам “циганите ги крадат и няма смисъл” . Нямаше дори течаща вода за да си измия зъбите“
„Нямаше отпление. Накараха ни да си донесем духалки. Нямаше и чаршафи и одеала, казаха ни да си донесем. Мъжът ми се върна до вкъщи за да вземе, защото нямаше на какво да си сложа детето“.
Това са само част от спомените на травмирани родители, попаднали като придружители на болните си деца в държавни детски отделения. Честно казано, децата дори не искаме да ги питаме, защото нас лично ни е срам.
Снимка: Детското отделение в МБАЛ – Пазарджик
От кого зависи – от всички нас, управляващи, персонал и пациенти, всички сме звена във веригата. Не е нормално, разберете го, всички заслужаваме повече. Не е нормално да крадеш от болницата, не е нормално да чупиш и цапаш, не е нормално също да крещиш на персонала. Това го казвамe за хората, които смятат, че думата „държавен“ означава „лично мой“.
Снимка: Инфекциозна клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна
По същия начин не е нормално да оставиш „търговското дружество“, на което си управител, или в което работиш, да изглежда така. Не е нормално и държавата да не проверява какво предлага на пациентите въпросното дружество, захранвано от държавната здравна каса.
Снимка: Детското отделение в МБАЛ „Свети Мина“ Пловдив
За краткия период от една година, през която се занимаваме с ремонти на детски отделения, видяхме, че се иска само любов, желание и хъс, и хората откликват така горещо, че вече дори не става въпрос за пари.
Снимка: Инфекциозна клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ Варна
Решихме да спрем да се питаме какво и как може да се промени и като за начало избрахме да крещим. Силно. Един проблем става много труден за заобикаляне, когато за него знаят много хора. Така че – крещете с нас!
Снимка: Детското отделение в МБАЛ – Пазарджик
Пращайте ни историите си и снимки, ако имате такива на адрес team@zadobroto.com.
Не оставайте безразлични, споделяйте, говорете, търсете отговори. Сигнализирайте!
Още за кампанията #детскиболницивБългария2021 може да прочетете ТУК
Автор: Свилена Георгиева
За автора
КАЗВАТ ЧЕ СНИМКАТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ 1000 ДУМИ.
А ТОВА ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЧИЦА СА ОБРЕЧЕНИ НА ТАКИВА УСЛОВИЯ 2021 ГОД – ПИТАЙТЕ КМЕТОВЕТЕ И НАРОДНОТО ЗДРАВЕОПАВАНЕ КЪДЕ СА ПАРИТЕ ОТ СУБСИДИИ, ПРОЕКТИ И ДАНЪЦИ?