Да намериш своята орис в „Аорист“

„Аόрист“ е познат най-вече на езиковедите и филолозите. Но Виктор Самуилов е готов да го запознае с всеки читател. Аорист като понятие означава действие в минало свършено време. Понякога миналото е свършено, друг път – недовършено… Но в поезията на Виктор Самуилов свършеното време се превръща в съвършено. На 30 септември в Балабановата къща тазгодишният носител на „Орфеев венец“  представи новата си поетична книга „Аорист“, която съдържа в себе си точно тази особена плътност на миналото. В събраните „отгласи и глоси“ той пише няколко стиха, които читателят чете с часове.

Модераторът на срещата Гергина Кръстева представи Виктор Самуилов с цитат на Любомир Левчев – „да бъдат думите ми точни / и верни моите стихове“. А Виктор Самуилов е човек на честността и честта в честността. Той е един от малкото писатели, способни да гледат света през „дупчица нова в хастара“ и да остане нещотърсач, точно като Пипи. А именно този стремеж към откривателство го прави и невероятен поет за деца. Световете на детската поезия и тази за възрастни всъщност са едни и същи – просто децата виждат малко повече. Ако читателят чете с часове един от стиховете му за възрастни, тези за деца ще му отнемат години.

Представянето от страна на автора започна с един поетичен „Тост“ – едноименното му произведение: „Да вдигнем тост за д н е с к а!“. Залата настръхна под докосващите стихове на Виктор Самуилов. Той борави думите едновременно като с нож и като с перо, а отговорите на зададените въпроси бяха кратки и пробождащи точно като краткописите в „Аорист“. Като своя автобиография Виктор Самуилов кратко и ясно изрече: „Роден съм. Драго ми е, че се срещаме приживе.“ И как преминава живота на живите? „За едни премина напразно, за други напълно.“ А какво той казва за настоящето? „Свободата на словото заглуши словото на свободата“.

Виктор Самуилов умее да разказва цяла житейска история в няколко стиха, да играе с думите като с негови собствени деца и внуци, знае как да влезе в детския свят и възпитава отношение към езика у децата. С неговите стихове са израстнали и продължават да израстват поколения „мушмороци“. Наистина топли са спомените му за литературните срещи с деца, които никога не остават безинтересни. И точно децата карат сърцето на Виктор Самуилов да трепти.

И съвършенството в неговата лирика се крие точно в това – той познава детето, което „…в ръцете си навива/ конеца между нас и небесата“. Той отчасти е поет като Далчев – който пише само хубавите си стихотворения, може би защото лоши няма.

А за завършек Виктор Самуилов си спомни за Любомир Левчев и за първата си поетична книга, в предговора на която Левчев пише: „Нека поздравим тази тиха смелост на Виктор Самуилов“ . И такава остава смелостта му и до днес.  А за поезията на Виктор Самуилов никога няма да се говори в „аорист“.

Вашият коментар