Димитър Стоянович – за писането, киното, живота и всичко помежду им

Във “Fargo” си говорим за кино и една стена ни дели от киното. А протагонист на нашата среща е Димитър Стоянович. Него познаваме в амплоа на редактор, сценарист, водещ на предавания за култура, но образованието му всъщност е на историк. Той умее да претворява литературата и историята в кино и киното в литература и история. Въпреки че сам твърди, че: „Литературата дава по-голяма свобода от киното. Киното е действие.“

В рамките на фестивала „Пловдив чете“ посрещнахме Димитър Стоянович в разговор с колегата му от телевизионния екран Владислав Севов за да поговорим за думите, за таланта, киното, за „Снимка с Юки“, както и за следващия му проект – черната комедия „Жълт олеандър“ и препъникамъните, които съпътстват всяка продукция.

Каква е ролята на сценариста в създаването на един филм? Той е родител, той трябва да подкрепя филма и всичките действащи лица в създаването му от начало до край. За разлика от нашумялата практика Стоянович вярва, че сценаристът трябва да присъства на снимките. Защото процесът е по-важен от крайния резултат. А филмът трябва равностойно да се разпределя между режисьора и сценариста.

Разговорът направи околосветско пътешествие из киното и творчеството като цяло – премина покрай Бергман, Тарковски и Фелини, върна се назад до Жул Верн и акостира отново в България със спомен за големия Пасков и филмовата адаптация на „Ций Кук“ на Стоянович. Публиката обаче завръщаше темата към „Снимка с Юки“, който прожектераха в „Lucky – Дом на киното“ веднага след разговора със сценариста.

„Снимка с Юки“ – многопластов филм, вдъхновен от разказ на Мирослав Пенков. Това е филм за бягството. За личното и груповото бягство. За бягството като спасение. За невъзможното бягство от себе си. От кого бягаш? Къде? Този филм е сблъсък на ценности, култури, езици, гласове, възприятия, надежди. Обаче в една територия, където властва справедливостта, няма победители и победени.

А какъв е съветът на Димитър Стоянович към младото поколение? „Много трябва да се чете преди да се пише.“

Фотографии: Ванеса Попова

Вашият коментар