Чак сега управляващите се осъзнаха като социално ангажирани и взеха безразборно да изплащат надбавки на пенсии, че сега и детски надбавки поголовно. Това от една страна не е лошо, но от километри прозират хаос, несистемност и закъснял опит за компенсиране на стари пропуски. На мен лично тези детски надбавки вече отдавна не ми трябват. Когато наистина ми бяха необходими, не ни ги даваха, понеже семейните доходи надхвърляха изискуемите с 10-20 лева. Може би трябва да съм благодарен, че това ме накара да бъда по-упорит и да се науча да разчитам в по-голяма степен на себе си, а не на златният дъжд, който щеше да се изсипе над главата ми за многобройните ми две деца. Ако им изплащаха детски надбавки и ги бях внасял по сметка, след средното им образование вероятно щяха да учат в Кеймбидж или Принстън. Сега вече е късно! Децата са ориентирани към по-малко престижни учебни заведения. Язък! Сигурно такова е дереджето и на много други родители от моята генерация. Много ми се иска да видя как изплащат детските надбавки на родителите с джипове за няколкостотин хиляди лева и малки спретнати къщурки от по четири етажа с басейни в полите на Родопите. Убеден съм, че няма да ги откажат, защото така и така водят децата си в общинските детски градини. Нищо, че живеят в други общини и може би заемат местата на такива, които се нуждаят много повече от тях. По този начин поне ще се обезпечат джобните за един ден на тези богаташки наследници, които са в началното училище. Голям жест.
Стар принцип е обаче, че държава, пък и което и да било друго физическо или юридическо лице току-така – бадява, както се казва, пари не дава. Какво искат да си купят управляващите – народна любов, избори, чиста съвест или и трите едновременно? Това определено няма никакво значение. По-важното е, че така се показва принизено, повърхностно отношение към народа. Държавата, която трябва да се грижи за него, но го прави в много случаи като злата мащеха от приказките, сега се опитва да се превърне в любяща майчица. Твърде късно е. В средите, в които се движа не съм видял нито един човек, който да одобри тази инициатива с детските, а за пенсионерските надбавки много специалисти се изказаха против.
Нека има социална държава, нека се инвестира в младите, нека се оказва помощ на най-слабите, но това трябва да става посредством далновидна политика, а не в зависимост от настроения. Но българинът така е свикнал – днеска има, утре няма; ден година храни. Пословиците са ярко свидетелство за чувствата и мислите на народа. От друга страна те в много случаи са универсални за човечеството въобще, но тези двете, убеден съм, са си българска инвенция – принос в световната съкровищница. Хората обаче се променят, народите също. През последните десетилетия промените стават все по-динамични, обикновено са към по-лошо за нашите географски ширини. Можел ли е някой да повярва преди стотина години, да не говорим за 120, ако му се каже, че българите от най-младия народ в Европа, един от най-трудолюбивите, издържливи и способни, само за няколко поколения без война и природни катаклизми, ще бъдат застрашени от изчезване, че жените не искат да раждат; мъжете да създават и отглеждат деца; че разводите и абортите са в пъти повече от браковете и ражданията, че вече момичетата не се учат да предат, плетат, тъкат и шият, а ходят на козметик и маникюр, прават си селфита и събират лайкове. Момчетата помпат мускули, татуират се и се обезкосмяват и вместо да се стремят да се усъвършенстват в работа с ръцете или ума си, са издигнали в култ лесните пари, айляка и тарикатлъка.
Тъжно. Естествено, това са най-сгъстените и черни образи, но е факт. Обществото ни е болно и има нужда от радикални последователни мерки. Такива, каквито за съжаление не се взеха преди 30, 20, 10 години и биха имали резултат. За съжаление пак не се вземат. Приоритетите са други. Поправяме или строим магистрали, купуваме самолети и бронетранспортьори, а кой ще пътува по пътищата, кой ще си служи с техниката. В средните и висшите училища все повече специалности се закриват или са пред закриване. Не се попълват бройки за доскоро престижни места, каквито бяха конкурсите за научни позиции. Като намаляват хората, вероятно се увеличават парите. Но тези суми са смешни. Жалки. С тях няма да се разрешат наболелите проблеми. Много хора нямат нужда от тях, други напротив. Тази уравнивиловка напомня за едни времена, които би трябвало отдавна да са зад гърбовете ни, които децата ни знаят, че ги е имало само от нашите разкази и от учебниците по история. (То пък едни учебници).
Положението е такова, че всеки малко по-разумен отдавна би трябвало да е осъзнал, че е оставен сам на себе си. Да се оправя според силите и възможностите. Това също не е толкова зле, но трябва да имаш сили и възможности. Тези, които ги нямат, Господ да им е на помощ. Поне на тях трябва да помага държавата, но така че да има действителна полза. Не просто да налива пари. Това е мечешка услуга. А на останалите, ако не се помага, поне да не се пречи. Въпреки всички трансформации, у българина все още има много от старите устои и корени. Когато е мотивиран той може да работи, да учи, да постига успехи. Как това не го осъзнаха толкова различни правителства и администрации, които се смениха, откакто настъпиха демократичните промени? В крайна сметка не всичко зависи от управлението, но и никак не е малко това, което може да се направи в конструктивен и деструктивен план. Всички тук го знаят и усещат.
За автора
