Halloween – между живота и смъртта

Halloween се чества на 31 октомври, ден преди Вси Светии. Произходът му датира още от 700 година пр. н.е. и е измислен от келтския народ. Тогава ритуалът се е наричал Сауин, който съвпадал с тяхната Нова година. Те силно вярвали, че в тази нощ материалната граница между отвъдния и материалния свят се отваря и на земята нахлуват душите на починалите през изминалата година, за да търсят тела, в които да се въплътят. Друидите палели огън, около когото се събирали да пророкуват. Носели страшни животински маски, кожи и глави, за да изплашат духовете и да се спасят от тъмна орис.

През 853 година сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил деня на Сви Светии – ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Решението му било взето, за да се унищожи езическият обичай, тъй като християните не вярват, че веднъж починали душите им се завръщат на земята.

Даровете на смъртта

През 14. век в живописта се заражда един специфичен и странен сюжетен жанр, наречен „Мъртвешки танц“. Основавал се на идеята за нищожността на човешкия живот, мимолетността на земните блага, за равенството на всеки пред лицето на Смъртта.

„Мъртвешки танц“ придобива още по-голяма популярност заради масовото покушение на Стария континент от чумата, която буквално обезлюдила цели градове през късното Средновековие. Жанрът навлиза първо в изобразителното изкуство, а по-късно в литературата, музиката и киното.

Може да срещнете много картини от онези времена, в които са нарисувани скелети, танцуващи с хора или съпровождащи ги. Сюжетът изобразявал забавлението на Смъртта с новопочиналите. Без да подбира, води към гроба всички танцуващи представители на различни обществени слоеве.

В книгите, на стените, по оградите започнали да се рисуват как скелети свирят на музикални инструменти на кралски балове, съпровождат влюбени или майка с дете на ръце, помагат при крадене на стада или в работата на селяните, броят монети, вечерят с лакомници или влачат със себе си по пътищата монаси и поети. Даже Папата бил изобразен в компанията на скелет. 

Няколко века след появата на жанра, френският композитор Камий Сен Санс пише произведението си „Мъртвешки танц“. През 20. век Уолт Дисни посвещава кратко анимационно филмче на тази тема, а през 1957 година шведският режисьор Ингмар Бергман създава една от най-запомнящите се сцени в киноиндустрията във филма си „Седмият печат“: „на танцуващите далеч от зората и техният мрачен танц към тъмните земи, докато дъждът брули лицата им и отмива солените сълзи по бузите им“.

Рей Бредбъри – потомък на Салем

Рей Бредбъри – един от най-известните фантасти за всички времена, е потомък на вещица от Салем. Мери Пъркинс се родила в Англия, но на 16-годишна възраст емигрира в Необетована земя с родителите си. На 21 се омъжва за Томас Бредбъри Солсбъри, чийто чичо в Англия бил Кентърбърийски архиепископ. След време тя е осъдена на смърт чрез обесване, защото се вярвало, че владеела умението на проклинането, магията и шейпшифтъра – да се превръща в животно.

За Мери се застъпили на сто души от Салем. Показанията им били в нея полза, определяйки я като порядъчна и добра жена. Въпреки това съдът я обвинил и я изпратил да чака реда си за бесилката в затвора. Вместо да стои безучастно, съпругът ѝ уредил бягството ѝ от затвора, скрил я в каруца със сено и я откарал чак в Мейн. Върнали се в Масачузетс едва когато истерията се успокоила. Мери и мъжът ѝ Томас имали 11 деца и доживели до преклонна възраст.

Идолите в поп културата

В съвременната поп култура има много персонажи – исторически личности или измислени герои, които неотлъчно свързваме с Halloween. Срещаме ги в литературата, киното, музиката, изобразителното изкуство. Ето и едни от най-известните:

Майкъл Джаксън – кралят на попа винаги е бил свързван с „тъмното“ заради клиповете си. Клипът към песента „Thriller“ и до днес се смята за едно от най-успешните видеа за всички времена в шоубизнеса. В него Майкъл и останалите танцьори буквално създават късометражен филм на темата за зомбита и зли сили. Ако това не е достатъчно, Джаксън има и други песни, които говорят за темата, като „Ghost”, например.

Джак Скелингтън – героят на Тим Бъртън от „Ужасът преди Коледа“ е може би един от най-известните хелоуински герои. Анимацията говори именно за това – за скелет, на когото му е омръзнал денят на Вси Светии и се опитва да го замени с Коледа. Не само Джак – кралят на тиквите, а почти всичко, което Бъртън създава, отговаря на линията за задгробното и тъмното. Режисьорът е истински гений що се отнася до творби, изпълнени с мистика и фантазия.

Стивън Кинг – разбира се, като заговорихме за крале, няма как да пропуснем и края на литературния ужас. Няма какво много да говорим за Кинг, книгите му са достатъчно доказателство, че човекът разбира от тъмните материи и ги вплита в творчеството си толкова майсторски, че още не се е родил съвременен автор на трилъра, който да го задмине.

Фреди Крюгер – много са филмите, които може да гледаме на Halloween. „Петък 13“, „Писък“, „Хелоуин“, „Чъки“, „Сайлънт Хил“, „Убийствен пъзел“ и още, и още. Но несъмнено, Фреди от поредицата „Кошмар на Елм Стрийт“ е най-известният от всички серийни убийци на киното. Интересен факт е, че оттам тръгва и кариерата на Джони Деп, който в последствие с наслада приема куп роли, обвързани с тематиката за Ад и Рай, както и причудливите персонажи на Тим Бъртън.

Мерилин Менсън – името му е съчетание от Мерилин Монро и Чарлс Менсън, който сам по себе си е една ходеща енциклопедия на смъртта. Мерилин Менсън знае това, а музиката му обхваща задгробните сюжети до съвършенство. Не само текстовете, но и мелодиите напълно кореспондират с усещането за ужас. Онази тръпка, която минава по гръбнака ти, когато надзърташ в тъмен ъгъл, а въображението рисува хиляди възможни сценарии и всичките с летален край.

Български еквивалент

В България отдаваме почит на мъртвите на Задушница. Задушниците са три и се отбелязват в различен период от годината – Голяма задушница или наречена още Месни заговезни, която се пада осем седмици преди Великден и е последният ден, в който може да се яде месо. Черешова, която е преди Петрови пости. Поверието гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. И Архангелова задушница, която се пада непосредствено след Halloween – на 7 ноември.

Поради тази причина и заради факта, че не е български празник, много хора в страната ни недолюбват 31 октомври, особено след като на 1 ноември е Ден на народните будители.

В някои градове на задушница също се правят шествия с кукери, които вярваме, че плашат злите духове, за да не тормозят живите. Те са главно мъже, ергени. Изпълняват магически танци и обикалят по къщите с пожелание за здраве и плодородие.

И двата еквивалента датират още от езически ритуали, а сега се празнуват от християнските народи. В същината си съдържат същата философия, но заради влиянието на Запада в съвремието Halloween се е превърнало повече в ден на веселие, отколкото на почит към изгубените близки.

Вашият коментар