Каква е азбуката ни: българска или славянска?

С удивление научих за голямата победа на съуправляващите патриоти, че 24 май става ден на БЪЛГАРСКАТА писменост и култура, а не на СЛАВЯНСКАТА. Нечуван акт на родолюбие! Това било възстановяване на историческа справедливост, отговор и париране на руски, северномакедонски и други провокации и т. н. Политиката е дейност, която по принцип трябва да се извърша внимателно и с много мисъл, а на ВМРО в никакъв случай не липсват исторически компетенции. Напротив. Може да се каже, че тяхното ядро е в голяма степен от възпитаници на Историческия факултет на Великотърновския университет, какъвто съм аз. Изброявам: Председателят и в момента вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов, депутатът доц. Милен Михов, който е преподавател, включително и на мен, друг депутат Красимир Богданов, с когото бяхме състуденти. Доста други висши ръководни кадри на местно ниво също са колеги историци.

Образованието обаче е само едната страна на въпроса. Историята често се използва за политически цели и внушения и това вероятно е едни от най-добрите примери. Никой не отрича, че кирилицата е създадена в България – в това число и колективите на КМНЦ (Нямам предвид бирата, а Кирило-Методиевски научен център към БАН) и Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. То пък бивало и точно те да отрекат?! Но тук вече нещата опират до интерепретация. Патриотите изтъкват фактите – създадената в български скриптории азбука е възприета от руси, сърби и други народи, докато предназначената за великоморавските славяни глаголица полека-лека е изхвърлена от употреба като графически по-сложна. Може да се каже, че в свое лице те имат зад гърба си академичната подкрепа от университета, от който са излезли немалко техни ръководни кадри. Публично в защита на това политическо решение се обяви светило в науката като проф. Казимир Попконстантинов – археолог и епиграф, отличен познавач на писмените паметници в ръкопис и върху твърди повърхности. Според него мястото на произход на кирилица е днешното село Равна, Варненско. Друг известен великотърновски учен, специалист по средновековна история – проф. Пламен Павлов, който отдавна разпространява уроци и идеи от българското историческо минало, също се изказа „за“.

От друга страна обаче, аргументите на колегите от двата научни института в София съвсем не са за пренебрегване. Наблягане на българските корени на кирилицата до голяма степен оставя на заден план делото на светите братя Кирил и Методий – то е насочено към славяни, езикът е славянски, а те се високопоставени византийски сановници. Безспорно е, че във фонетично отношение, а в значителна степен и в графично – 12 букви, кирилицата е заимствана от предназначената за средноевропейските славяни глаголица на Светите братя. Наистина, тя е създадена въз основа на говора на местните – т. е. българските славяни, но това не променя нещата. Не трябва да се забравя и че възрожденските дейци Найден Геров и Йоаким Груев полагат началото на честването на 24 май не само като български, а и като славянски празник. В това отношение Пловдив се откроява, защото макар и да има спорадични известия, че денят на Светите братя е почитан по-рано и другаде, точно в нашия град започва модерното му и светско честване. Възрожденските просветители много държат на ролята на България като приемник и разпространител на Кирило-Методиевото дело. Като се започне от Паисий Хилендарски и се стигна до Иван Вазов, който е наследник и изразител на най-високо ниво на тези идеи.

Основната конфликтност се крие в интерпретацията на прилагателното име „славянски“. Прехвърлянето му към съвременноста или към относително близкото минало от средата на XIX век, когато се зараждат дирижираните от Руската империя идеи на панславизма и славянофилството води до съвременните противоречия. С решения на българския парламент обаче няма да се разрешат международни научни и политически проблеми. Провокациите от други държави няма да спрат, а различните национални научни школи ще продължат да отстояват своето. Ревнивите руснаци, свикнали че са велики във всяко едно отношение просто не могат да преглътнат, че малка България им е дала писмеността и първите образци, въз основа на които се изгражда тяхната култура. От друга страна обаче българският аршин наистина е прекалено къс, за да измери обективно обхвата на делото на св. Кирил и св. Методий. Те са дълбоко уважавани в Чехия, Словакия, Унгария и други славянски и неславянски страни в Централна и Източна Европа. Аз лично не виждам смисъл да се влиза в конфликт като се противопоставят понятията български и славянски. Би било по-добре да се приеме, че 24 май е ден на българската и славянската просвета, писменост и култура. Много „и-та“, но историята ни е богата и за сметка на това превратна.

Тъй като познавам доста добре начина на мислене и действие на войводите от управляващата коалиция, аз лично съм скептичен, че те могат да разрешат конструктивно дълбоки проблеми, които страната ни има по отношение на националната политика. Родолюбието е нещо хубаво, но тропането по масата, съчетано от показни акции, не носи особени ползи. Няма нищо чудно и в това, че учените не са единни. Науката е място за плурализъм и съвсем друг тип отношения от тези в политическите институции. Но политиците трябва да държат на мнението научната общност. Дори проф. Пламен Павлов, който като цяло подкрепи решението, отправи укор към управляващите, че не са направили необходимите консултации. Иначе 24 май е може би най-хубавият и най-българският празник. Тържество на духа над материалната и мирска суета. Нека продължи да бъде такъв, без политически интерполации и без осъвременяване на историческото минало. Съвременна Русия има много малко общо с Киевска Рус, приела християнството и писмеността с помощта на българската държава преди 1000 години. Да не говорим за казуса (Северна) Македония. България има няколковековна държавна традиция по времето на св. Кирил и св. Методий (Киевска Рус се заражда приблизително по това време), приносът ѝ за приобщаването на Европейският югоизток към християнската цивилизация е безспорен. Тук обаче по-скоро е необходимо достойно поведение, отколкото това, което наричаме с хубавата българска дума, изписана с българската кирилица – кьорфишеци.

Вашият коментар