Код ЧЕРВЕНО за децата ни!

С интерес наблюдавах случилия се в последно време конфликт между младежи, даже направо деца, които вместо да си учат уроците заемат позиция по въпросите за сексуалната ориентация и я отстояват с бой и други средства на насилие. Деца, нямащи право да излизат сами след 22 часа, а част от тях даже още след 20 часа трябва да бъдат с възрастен придружител. С други думи по закон тези възрастови групи се считат за недостатъчно зрели, за да поемат отговорност за каквото и да било. Съвременната трактовка на този статут обаче означава и нещо друго – безнаказаност.

От една страна, е твърде съмнително агресивните действия на хлапета да са организирани самостоятелно и без намесата на по-големи. Особено ако е замесена футболна хулиганска групировка. Всеки, посещавал футболен мач в Пловдив или другаде, където има големи агитки и съответните страсти, знае как се действа при организация на сбивания и всякакви други погроми – изпращат се шпицкоманди от малолетни агресори, които въпреки че по закон не могат да носят съдебна отговорност за действията си, каквато пълнолетните граждани, се държат като закоравели престъпници. От друга страна, изглежда, че конфронтацията е търсена и от самите, условно казано, жертви. Защото тенденцията в развитите страни, където неолиберализмът взема все повече позиции е да се дава колкото се може по-голяма показност на хората и общностите, които присъстват в абревиатурата ЛГБТ. Тук безусловно също могат да се открият следи от намеса на по-възрастни. Очевидно обаче темата е много актуална. Аз съм баща на тийнейджъри и доста често до мен достига информация в тази посока. Този казал (по-точно писал или споделил) в социалните мрежи това, онзи онова. Като Фейсбук младите вече въобще не го броят за жив, той е нещо отживяло и вехто, както ролковите магнетофони за моето поколение, когато ние бяхме на тяхната възраст. Най-напред сблъсъци се случиха тук, в Пловдив, след това имаше и в Бургас. Твърде вероятно е да се случат и отново.

За съжаление, България съвсем не може да се нарече развита страна. Поне в много отношения. Обикновено държавата и обществото ни са в тренда на развитите най-вече във връзка с негативните процеси и аспекти – ранна употреба на наркотици, цигари, алкохол, сексуален живот, хакерски атаки, заобикаляне на авторски права, високо органицирана престъпност (в много страни българка е синоним на проститутка, а българин на сутеньор или бандит). Напредъкът в мисленето, свободата на словото, политическата прозрачност, социалното неравенство, бедността и други важни индикации за цивилизованост – всеки знае – не е особено голям. България е страна на парадокси. Има повече скъпи коли на глава от населението, отколкото в далеч по-богати държави, но няма пътища, по които да се карат. Да ме извинява Цвета Караянчева! Стават задръствания по КПП-тата за почивки в Гърция и евтин шопинг в Турция; у нас плажовете, заведенията и хотелите също са пълни, но голяма част от хората не са ходили на почивка с години. Много млади жени и дори момичета си правят скъпи пластични интервенции, да не говорим за лудите обороти на козметични, студиа, маникюристки и други владеещи магията на „разкрасяването“, но далеч повече са тези, консумиращи нискокачествени храни и напитки, с хронични заболявания, стоматологични проблеми и пр.

Не пиша тук да упреквам когото и да било, но със сигурност агресията не е решение на проблемите и нито трябва да се използва, нито пък да се провокира. Особено от деца, нямащи ни най-малка представа за чувствения живот, да не говорим за любовта. Как може някой в ранна пубертетна възраст да е сексуално осъзнат и то до такава степен, че да търси конфликт с другата страна, която е също толкова радикална и спада към същата възрастова група? Това определено не е нормално, но камъните са в градината на възрастните, на цялото общество; на този, който е дал двата зелника, не на този, който ги е изял!

Въпросът е много сложен и няма как да бъде разгледан в един кратък анализ, но при всички положения трябва да задейства код червено. Децата ни са в опасност! Насилието и омразата се превръщат в нещо нормално за тях, а това противоречи на всички общоприети ценности на човечеството. Когато се проповядват омраза и насилие, губим нормалните си сетива, ставаме жертви на стадни инстинкти и в крайна сметка се отдалечаваме от това, което човечеството е постигнало за милиони години еволюция. Свободата и демокрацията са много важни достижения на човешкото общество, но по време на своето развитие да не забрявяме, че то е използвало и други важни цивилизационни инструменти, какъвто се явява в случая тоягата, от която някои отрочета очевидно имат крещяща нужда. Тук вероятно влизам в противоречие, защото досега писах и призовавах срещу насилието, но в случая тоягата е метафора на здравата родителска ръка, която принципно гали рошавите детски главички, но може да изпълнява и други действия. Колкото и да говорим за свързаност, социални мражи, комуникация, медии, основната и основополагаща клетка на обществото си остава семейството. В наше време, за съжаление, то функционира все по-затормозено от какви ли не външни фактори. Това обаче не бива да служи за оправдание!

Как да мислиш спокойно за литетура, изкуство, театър, самодейност, за спортни събития и други културно-масови прояви, да не говорим, (за съжаление) за по-насъщните неща, които изпълват ежедневието ни, когато младото поколение – нашите надежди за бъдеща опора в живота, тези които трябва да поправят грешките на предните генерации в общественото устройство, се вълнуват от това кой с кого и организират битки по паркове и градинки?!

За щастие, поне на този етап можем да се вярваме, че това са грешки на растежа. Хубавото на младата възраст е, че много по-малко простъпки биха били фатални, отколкото в по-зряла. На децата им предстои най-важното, най-хубавото от живота. Ако решат, както се казва, и космонавти могат да станат (аз, например, вече не мога), нищо че са ходили да бият гейовете или пък провокативно са защитавали техните права. Искрено се надявам тези деца – и от двете страни, да разберат своите заблуди и да се отърсят от тях. Ако имат позиции да намерят други начини да ги отстояват. Мирно, културно с чувство за хумор и самоирония. Но първо да пораснат и да натрупат необходимите опит и познания.

Вашият коментар