Какво ни остави комунистическият режим?

Това не е тема за статия, а за комплексно изследване, но основните насоки биха могли да бъдат резюмирани в следните направления:

Икономически. След края на Втората световна война страната първоначално бавно, но след това все по-бързо поема по нова посока на развитие. Богатите хора са жестоко ограбени – още през октомври са издадени заповеди от местните управи всички притежатели на големи домове „да се стеснят“ в минимален брой за домакинството стаи, а останалото да предоставят на общинските жилищни служби. Следват закони за национализацията, отчуждаване на едрата покрита градска собственост и три парични реформи – 1947, 1952, 1962. Първите две на практика конфискуват спестяванията на богатите хора. Държавният сектор съсредоточава огромни средства и власт и ги хвърля в изграждане на социалистическо стопанство. Строят се заводи, фабрики, железопътни линии. В селата идеята е да се създадат колективни стопанства. Това обаче никак не върви така бързо както промените в градовете. Българските селяни са огромен процент от населението и не желаят да се разделят със земята и добитъка си. Въпреки първоначалното желание това да става доброволно, след десет години все още много селища са без кооперации. Принудата се извършва индиректно посредством ниските изкупни цени на продукцията. В крайна сметка хората на село или трябва да влязат в стопанството, или да се изселят в градовете, където новите промишлени мощности се нуждаят от работна ръка. В кооперациите доходите също са ниски и вълната от вътрешна миграция става все по-силна. За да бъде ограничена, е въведено жителството в големите градове, но без особен ефект и притокът не стихва.

Изградените предприятия обикновено са нископродуктивни, дават много брак, ниско качество и висока себестойност. Най-сериозната грешка е, че не се инвестира първостепенно в селско стопанство и лека промишленост, а в тежка индустрия. Търговията и услугите са с ниско качество. Честите дефицити на различни потребителски стоки и огромните опашки пред полупразните магазини са хронично явление. По-добре стоят нещата в туризма и инфраструктурата. България се превръща в международна туристическа дестинация, на много места са прекарани пътища, изградени са обществени сгради, водоснабдяване, канализация и електрификация. Стандартът на живот се покачва, но в сравнение с темповете и нивата на Запад изоставането е значително. Най-големи бяха успехите в осигуряване на качествено и общодостъпно здравеопазване и училищно образование.

Политически. След 9 септември държавно-политическият елит е изцяло подновен. Първоначално кадри на властта са масово хора с незавършено средно образование. Важна е партийната вярност, не знанията и уменията. За повишаване на квалификацията се отварят партийни школи и храмове на знанието, наречени „Рабфак“. През следващите десетилетия започват да се създават високообразовани и обучени апаратчици. Все още много хора, учили и работили в онова време са на ръководни позиции на различни административни нива. Това е един от водещите фактори, които възпират развитието на държавата и обществото. Изборите и промените във властта не зависеха от гражданството. Цели поколения пораснаха с убеждението, че са обгрижвани от партия и държава, които трябва да разрешава битовите и социалните им проблеми. На практика това беше повече илюзия и пропаганда, отколкото реалност, но последиците личат и до днес.

Народопсихологически. Тук изводите са още по-тежки. До средата на ХХ век българите са народ, свързан здраво със земята и патриархалните традиции. Скромността, издържливостта и трудолюбието на българина са пословични. Новите реалности обаче приучават хората на мързел, безотговорно отношение и първосигнален стрeмеж към справяне с житейските трудности „по втория начин“. Старите религиозни празници са изхвърлени от календара, но с това изчезват или се размиват и типичния за съответните конфесии морални ценности. Разпространява се злоупотребата с алкохол, произволни и лековати сексуални отношения. Особено масови стават посегателствата към „социалистическото имущество“, което често е оставяно безстопанствено и така се компенсират ниските доходи. Да се краде по някакъв начин от работното място става стандарт и еталон. Неслучайно най-добре материално от обикновените неовластени граждани са тези, които работят в снабдяването или са в сектори, позволяващи и частна дейност като строителството например. Най-емблематични обаче са барманите и сервитьорите. Въпреки че според идеологията работниците трябва да са върховата класа, много хора масово се стремяха да се причислят към все по разрастващият се номенклатурен апарат. „Учи, за да не работиш“ беше една от най-повтаряните и валидни за времето пословици. В резултат на това след промените се създадоха прекалено много ВУЗ, произвеждащи огромни количества специалисти с икономическо и юридическо образование, докато за много други има недостиг, който пролича в последните години.

Култура, спорт, свободно време. В тези направления се инвестираше много – разбира се съгласно разбиранията и директивите на партията. Създадоха се много нови културни институции и организации – театри, кино, музеи, ансамбли, филхармонии, хорове, оркесттри, широка творческа самодейност. Спортът беше витрината към външния свят и един от основните приоритети. Постигане на успехи в изкуство или спорт означаваше възможност за излизане в чужбина, каквато малко хора имаха. Голяма част от спортната инфраструктура се създаде тогава и днес има проблеми с нейното поддържане. След разпада на системата много от изградените елитни спортисти, научени на дисциплина, издържливост и притежаващи множество контакти в страната и извън нея, се вляха в подземния свят, после се легализираха и някои от оцелелите са в политическия и икономическия елит. Феноменът „свободно време“ се разпространи сред цялото население именно през тези години. За „културния отдих на трудещите се“ държавата също полагаше грижи. Именно тогава се оформиха традициите да се ходи на море, планина, ски, да се посещават музеи и галерии. Преди края на Втората световна война те са в зачатък и малко хора имат достъп до тях.

Демографско развитие. В началото на ХХ век България е една от европейските страни с най-висок естествен прираст и най-младо население. Сто години по-късно положението е с обратен знак. Днес в страната живеят по-малко хора, отколкото през 50-те години. За тази тъжна реалност са виновни и правителствата от демократичните времена, но именно тоталитарното управление срина раждаемостта. Причините са много, но най-водещи са нарасналият все пак стандарт и изисквания към живота. Хората отлично съзнаваха, че могат да отгледат материално задоволени не повече от едно-две деца. Семейството като непоклатима институция се разби, разводите станаха ежедневие; абортите широко достъпни. Съпругите излязоха от домовете и тръгнаха по заводи и учреждения, за да скрепят семейния бюджет и нарастващите нужди – апартамент, кола, вила. Спадането на раждаемостта е общоевропейско явление, но особено тежки са последиците, когато страната е била православна и след това комунистическа. Точно както България. Комунистическите управляващи забелязаха негативната тенденция, която е видима ясно още от 60-те години, но непоследователните им мерки не подобриха положението. Имаше изгодни младоженчески, заеми, но и рестрикции като ергенски данък. Най-лошото беше, че се отиде в крайност да се посяга на правата на етнорелигиозни малцинства, които имаха по-висока раждаемост и се считаше, че в бъдеще застрашават численото превъзходство на българите. Това породи срамните смени на имената на мюсюлманите и фактическото прогонване в Турция на част от тях.

В заключение: Времето на комунистическото управление създаде множество сложни и нерешени проблеми на сегашните български граждани. Бяха унищожени естествени и изпробвани в хилядолетната история защитни обществени механизми като патриархалните семейство и морал и връзката със земята. Съвсем наскоро покрай коронавируса видяхме колко е важно човек да разполага със селски имот, каква свобода предлага той в сравнение с градската джунгла, в която хората много по-лесно се контролират и манипулират. Последните две неща обаче бяха доведени до съвършенство от съвременното демократично и капиталистическо общество. Бог да пази България, защото все не случва на строй и управляващи.

Вашият коментар