Механата в българската история и култура

Преди около десет години имаше някаква експедиция от колектив учени, които търсеха из дебрите на Азия археологически, исторически, езикови и т. н. остатъци от миналото на прабългарите. Не се случи нищо особено, не бяха разрешени научни проблеми, да не говорим за политически, които също са доста пряко свързани с този въпрос. Очевидно мероприятието е било от рода „наши хора да усвоят едни пари“. Търсачите на сензации журналисти обаче естествено чакаха на летището тази група изследователи, за да чуят от първо лице зрители и слушатели техните открития. Аз като млад историк също нададох ухо и съответно бях разочарован. Най-ясно си спомням как някакъв специалист по персийски език (дето го владее фарси, както се казва) оживено обясняваше за връзката между древните българи и персите. На персийски МЕ било вино, а ХАНЕ – дом. В българския език имаме думата механа, така че ето ти наследство от прабългарите! Неприятното в случая е че както персийското, така и предосманскто тюркско езиково присъствие и влияние по нашите земи са много трудно откриваеми заради последвалите петстотин години османско владичество, а то е донесло в нашия език и материална култура множество названия както от турски, така и от персийски. Иди че разбери, кое е от прабългарите, кое от османско време. Това този иранист няма как да не знае, но очевидно желанието е било да се подхвърли някаква информация на обществеността, така или иначе научните открития стават достояние на съвсем други форуми – не пресконференции и интервюта пред масовите медии, а в научните издания.

Снимка:Механа „Везюва къща“ Банско

Механата обаче наистина има трайно присъствие у нас. Не случайно геният на българската литература Христо Ботев има стихотворение „В механата“; в друго говори за „мъже в хладни механи“. Подобно словосъчетание използва и Патриархът Иван Вазов в разказа „Негостолюбиво село“. За механи, когато описва бита на хъшовете, говори и Захари Стоянов. Та очевидно механата е място, в което се пие алкохол и е хладно, поне през лятото. Такива са оформените национални стандарти. С времето те се задълбочават и доразвиват. За битовото оформяне на заведения в исторически стил допринесе прословутият „Балкантурист“. В Стария Пловдив, Велико Търново, Копривщица, Габрово, Панагюрище и на още много места заработиха атракционни механи. Колкото и да беше снабден със средства и размах през комунизма държавният сектор, той беше мащеха за туризма и общественото хранене, така че истинският бум на механите и въобще на заведенията дойде след 1990 г. Трябва обаче да споменем и модата, настъпила преди това, през 60-те – 80-те години на ХХ век, хората да си правят собствени битово обзаведени помещения в изби, тавани, вили и селски къщи, понякога дори в апартаменти. Тази смесица между любовта към старинното и кича със сигурност също има място в историята на българската материална култура и нейните изяви през втората половина на миналото столетие.

В началото на 90-те механите избухнаха. Немалка част от правените за собствени нужди бяха набързо преоборудвани и започнаха да приемат клиенти. Същото се случи и с други мазета и гаражи и неизменно на едно от първите места като интериор, обслужване и кухня се очерта механата. По същото време избухна и комерсиалната чалга музика, която като творчество със социална насоченост не закъсня да отбележи присъствието на механата в новия български увеселителен стандарт. „Щом заплатата си взема, в механата се отбивам. С приятелите стари аз от мъка се напивам.“ Или: „Вкъщи няма хляб за жената и за децата, а пък аз си пийвам пет-шест ракийци във механата.“ Още по-прочувствено и мониторингово за тогавашната ценностна система звучат цитати от текстове като „Дай ми, тате, малко парички, за да ходя по механички. Там има, тате, млади женички, млади женички с къси полички“. Или: „Който бачка здраво, прави той пари. После в механата пие до зори“. Текстовете са безброй, тук е представена съвсем изолирана част, има цели песни, посветени на механи, които няма как да се цитират изцяло. Всичко това е и отглас от широкото присъствие на механата в народното, а оттам и в авторското по народен модел творчество. Механата в песни са възпявали Недялка Керанова, Канарите, Славка Калчева, Николай Славеев и кой ли не, пък и македонски певачи. Интересно във връзка с историческия и езиков спор с Р. Северна Македония песента „Направила мома ладна меана“ каква е по народност? Изобщо склонността към механите освен у нас се среща и в югозападната ни съседка, която така войнстващо отрича всичко българско.

През последните години обаче тенденцията е, че механите се отдръпват в по-малки населени места, където има характерната за тях атмосфера – най-вече в Банско. В по-големите градове те доста масово са заменяни от по-модерни заведения. Разбира се, това е съвсем повърхностно обобщение, за да се направи по-задълбочено, ще са нужни няколко месеца и десетина хиляди лева за командировъчни. Ако има мераклии за спонсори, съм насреща.

Прегледът на традицията на механата в Българското пространство от собствен опит, класически литературни произведения, фолклор и чалга ритми (също превърнали се в класика, като слушаемост и обществено въздействие), води до солидното заключение, че в тези прекрасни места се пие основно вино и то не какво да е, а руйно. В механата няма място за нови кулинарни тенденции, особено за диетични екпсперименти в храненето. Иначе наистина думата хане на персийски означава къща, дом, сграда, постройка, домакинство. За ме-то не съм сигурен, че означава вино, цитирам по памет указания по-горе иранист. Така и не си купих персийско български или персийско-руски речник, а до османския в момента нямам достъп. Надали в това отношение обаче този специалист би си измислял, а и наистина традицията сочи категорично, че  механата е дом на виното, но за разлика от шатото с основно наблягане върху консумацията.

Изобщо дали през турско, дали още от прабългарите в нашите език и култура сe наблюдава интересен отпечатък от персийско влияние. В Иран, например, има гайди, които много приличат на нашите. Срещат се и други интересни успоредици във фолклор, етнографски бит, език, архитектура. Така че дръжте се за механите! (Когато ги отворят.) Посредством тях отстояваме старинни български (а и македонски) традиции! Наздраве!

Вашият коментар