Пловдив vs София: Лукс и апокалипсис

Съревнованието между София и Пловдив продължава да ескалира. Като нямащи какво да правят лели в спор за каквото и да е из Facebook Попов и Петканов кръстосват клавиатури с поредните въпроси, с които да накарат съгражданите си да ликуват, че са част от съответния си град. 

И макар тия дни да е дъждовно, страстите се нажежават, а темите на дебат стигат отвъд въображението на нормалния човек. Ето например тази:

Кой град е по-подготвен за воден апокалипсис?

София: Всеки валеж, представляващ нещо повече от кихане на охлюв, представлява приключение и предизвикателство към столичната инфраструктура. Само, като замирише на озон, и внезапно на улиците се появява резерв от допълнителни автомобили, който да осъществи задръстване. Ако случим на радостта дъждът да е по-така – самите коли, потопени до фаровете във вода стават статисти за страхотни репортажи по телевизора и снимки за по Интернет.

Единствената мярка, която в София предприемаме, за да сме в готовност за такова тревожно време, е да познаваме някой с джип. Ако познаваш някой с джип, може да му звъннеш да дойде да те изтегли от малкия водоем, в който се е превърнала улицата. Неслучайно имахме за човек кмет с джип, когото от щедрост и човечност подарихме на всички българи, за да ги управлява от джипа.

Пловдив: При нас няма такива проблеми, тъй като не вали. Никога. Нищо. Спря. Последно видяхме истински сняг, а не ситнеж, по време на управленията на Жан Виденов и Петър Стоянов, ама те са ни градски и нормално беше да се възползваме. Сега, нъцки!

Тъжно е, че когато при нас капе, при вас шурти. И ние искаме да плуваме по улиците, а не само в Марица, но няма. Единствената възможност за водно парти е тогава, когато се изсипе колосален порой от сорта на 1 литър дъждовна капка на кубичен метър суша. Тогава вече се вписваме в картинката. Дори не е нужно да запушваме шахтите със силикон, за да натрупаме вода, тя си тече и прелива.

Ех, спомени. Къде ти да се наводни подлез, къде надлез. Второто не сме го виждали вече месеци, но идва есен и сме оптимисти.

Къде има по-достъпен лукс?

София: Миналата седмица премина под знака на страхотните софийски публични тоалетни. Те струват колкото новия стадион на Тотнъм в Лондон, но за разлика от там, където трябва да плащаш десетки и стотици паунди, в нашите тоалетни (ще) може да влезеш срещу лев-два. Когато получат Акт 16. 

Да, някои от въпросните тоалетни още не работят, макар да са готови от над година, но това е като да си държиш дистанционното на телевизора в найлончето. Така си ги пазим, за да ни радват окото.

Но не е само космическите тоалетни това, което глези жители и гости на разумна цена. Другият лукс, с който София излиза едни гърди пред Пловдив са чисто новите 30-годишни трамваи от швейцарския град Базел. За лев и шейсет хем си в София, хем си в Швейцария, хем си по бул. Граф Игнатиев, чийто последен ремонт беше толкова скъп, че всяко минаване от там си все едно в Монако.

Пловдив: При нас луксът е по-масов, по-видим, по-културен и по-обигран. Липсата на нормални стадиони я компенсираме с промяна в техните предназначения и наименования, с което потокът туристи, носещи ковид, се увеличи многократно.

Тъй като сме вечна световна столица на културата, съвсем логично адаптирахме съоръженията си с иновативен и инфлуенсърски привкус.

Стадион „Пловдив“ вече го афишираме като Колизеума на Траките. Туристите го харесват, тъй като от първия етаж на съоражението си берат безплатно риган, мащерка, кантарион и гъби, а измежду секторите за ексцентричност пробягват вълци и хиени, преместени преди век от стария зоопарк да изчакат пускането на новия.

Стадион „Локомотив“ носи прозвището Първата къща на Бесите. Гостите на Пловдив съвсем убедено вярват, че толкова масивни древни останки няма как да са от по-късна епоха. В околността туристите могат да се запознаят с техния бит и обичаи, разхождайки се из градините на аграрния университет или посещавайки някоя от древните обществени тоалетни в околната гора, останали непокътнати през хилядолетията.

Стадион „Христо Ботев“ е популярен като Дом на световната финансова криза. Той се рекламира като дестинация за практика на студенти по икономика от цял свят, насочваща вниманието им към това как един финансов крах влияе на живота на хората, като акцентът е, че последният такъв е ударил най-силно Пловдив. Така младите умове осъзнават, че рухването на банка е в състояние да остави един град без стадион вече близо десетилетие и нито правителство, нито местна власт, нито дори собствениците на държавата са способни да решат този проблем.

Стадион „Спартак“ е сочен като пример за деветото чудо на света, така се и казва. Никъде другаде в историята на човечеството не е имало спортна арена, на която да и изчезнат секторите и да остане гола поляна. Така пък е по-приятно, защото гладиаторските битки се наблюдават спокойно от близките улици и тротоари и туристите възприемат мястото като безплатен бонус от екскурзоводите.

Стадион „Марица“ е образец за подпорна стена, спираща обратните води от близката болница да залеят околните квартали. Там туристите се впечатляват най-много от факта, че в унисон живеят футболно игрище, железопътна линия и отходен канал, в който стари сомове се дупчат със спринцовки.

Та лукс да искаш при нас, чак не можем да му смогнем.

Вашият коментар