Христо Паунов: Свикването на ВНС ще „окопае“ правителството във властта

Преди броени дни министър-председателят на Република България Бойко Борисов заяви предложение за свикване на Велико Народно Събрание за гласуване на бъдещи промени в настоящата Конституция. Мненията и политическите анализи са много и разнообразни. Хората на протестите и в домовете си са в дилема. Как стоят нещата от правна гледна точка обаче не е толкова ясно.

Разговаряме по темата с доц. д-р Христо Паунов, който преподава в катедра „Публичноправни науки“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Той провежда лекции и упражнения по Конституционно право, Конституционно правосъдие, Конституционни основи на публичната администрация, Конституционни основи на международните отношения и др. Участвал е в работата на правните клиники и координира дейността на Студентския клуб по международно хуманитарно право към ЮФ на ПУ. Водил е курсове по Основи на правото и Правно регулиране на бизнеса в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт.

Защитава дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент е по конституционно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“.

– Доц. Паунов, какъв е редът, по който конституцията може да се промени, тъй като хората искат бързи резултати, в рамките на няколко месеца?

– Конституцията на Република България може да бъде променяна по два начина. Самата тя в своята глава девета съдържа този двоен режим за извършване на конституционни промени. Първият режим – това са изменения и допълнения, които може да прави обикновеното (действащото и сега) Народно събрание – то може да променя всички разпоредби на Конституцията, но с определени изключения. И именно тези изключения се съдържат във втория режим за промени на основния ни закон – определени неща могат да се ревизират само и единствено от Велико Народно събрание. Само Велико Народно събрание може да приеме и чисто нова Конституция на България. И в единия, и в другия случай обаче е необходимо не малко време, за да станат промените факт. Министър-председателят в обръщението си каза, че иска свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция. В този случай технологията на конституционната промяна изисква не малко технологично време, както и определена последователност от действия.

Първо, трябва в сега действащото Народно сърбание да се внесе проект за чисто нова Конституция – правото за това имат най-малко една втора от народните представители (тоест минимум 120 депутати) или президентът. Министър-председателят, както и Министерският съвет няма право да внасят подобен проект. Това означава, че народните представители от парламентарната група на ГЕРБ ще трябва да внесат в парламента проект на нова Конституция, който е подписан най-малко от 120 души. От изявленията на министъра на правосъдието в медиите се разбра, че проектът бил готов и че в първия работен ден на парламента след ваканцията – 2 септември, ще бъдат събрани необходимите подписи на депутати за внасянето на проекта.

Второ, съгласно чл. 159, ал. 2 от конституцията, проектът за нова Конституция се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Това означава, че ако проектът бъде внесен наистина на 2 септември, разглеждането му в Народното събрание може да започне най-рано на 3 ноември 2020 г. и може да продължи до началото на февруари 2021 г., което пък означава, че правителството през това време ще продължава да управлява.

Трето, след посочения срок, Народното събрание трябва да вземе решение да се произведат избори за Велико Народно събрание. Това става с квалифицирано мнозинство от най-малко две трети от общия брой на народните представители – тоест необходими са най-малко 160 депутатски гласа, които да го подкрепят.

И накрая, президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. Всеки гражданин може да види, че няма как за кратко време да се случи каквото и да е.

– Тогава по този начин премиерът не се ли опитва да спечели време, за да остане на власт?

– Така е, но печеленето на време няма да е само до евентуалното провеждане на Избори за Велико Народно събрание.  Съгласно Конституцията, Великото Народно събрание решава само тези въпроси, за които е избрано – тоест то ще трябва да обсъжда и да приеме новата Конституция. И тук нещо много важно – то не е обвързано със срок – това може да продължи с месеци, дори и с години. Чак след като Великото Народно събрание се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано, чак тогава ще се прекратят правомощията му. Трябва да имаме предвид, че неговите актове се приемат с квалифицирано мнозинство  две трети от всички (400 на брой) народни представители и то на три отделни гласувания.

Представете си колко трудно в един разнороден парламент (какъвто най-вероятно ще е Великото Народно събрание), в който трудно се формира мнозинство, ще протича този изключелно сложен и отговорен процес. Цялата процедура може да продължи доста дълго, а междувременно Министерският съвет ще продължава необезпокояван да управлява – няма да има парламентарен контрол, няма да има вот на недоверие, няма да има блиц контрол в парламентарните комисии. По този начин сегашното правителство ще се „окопае“ във  властта за дълъг и неопределен период от време.

– Всички закони са подчинени на конституцията, но тя поставя просто едни рамки. Промяната ѝ ще доведе ли до осъвременяването на държавата, което премиерът твърди, че трябва да достигнем?

– Г-н Бойко Борисов в своето обращение използва една интересна фраза – „рестарт на държавата“. Рестартирането на държавността обаче не е непременно свързано с приемането на нова Конституция. В съвременния конституционализъм се налага разбирането, че действащата конституция трябва да живее в тясна близост с обществено-политическия и социалния живот на хората и да се адаптира към него. Конституционните правила се създават, за да могат те да бъдат възможно най-дълго и успешно прилагани. Конституцията не е вечна – при нейното по-дълго прилагане периодично се поставя и въпросът за нейното реформиране. Затова първо трябва да си отговорим доколко основния закон отговаря на изискванията на днешния ден и на едно обозримо бъдеще. Казано по друг начин, не е задължително да имаме нова Конституция, за да се случват нови, демократични, легални и легитимни неща в управлението на държавата.

– Вие лично смятате ли, че формата ѝ е остаряла и неадекватна за времето, в което живеем?

– Конституцията на Република България е една добра конституция. Основните начала на действащата Конституция образуват едно ценностно ядро, около което се изгражда съвременната българска правна система. Конституцията се развива, тя не стои в статично положение. Петте поправки, които тя претърпя през годините, разширяват, оптимизират и прецизират нейното съдържание. Съвременният български конституционен модел е добър – той има своите достойнства, но и своите слаби места. Промените в основния ни закон обаче трябва да се правят не в следствие на политическата конюнктура, а след извършване на професионален анализ и провеждане на широк обществен дебат.

– Какво мислите за намаляването на броя на народните представители?

– Определянето на броя на  народните представители не е просто математическа операция. Това е въпрос, който се решава от различни фактори като география и население. Големината на никой парламент не отразява идеално особеностите на географията и броят на населението. Изменението на така установения брой на народните представители, който в момента е 240 души, е въпрос от компетентността на Велико Народно събрание. Драстичното намаление наполовина според мен би довело до известни рискове, свързани с функционирането на Народното събрание и законодателния процес. Прост пример в тази насока: При 120 народни представители, необходимият кворум за провеждане на заседание ще е 61 души, а минималното мнозинство, с което ще се приемат законите, ще е 31 народни представители. Не ми звучи логично оправдано 31 души да могат да приемат закон.

– В изказването си премиерът твърди, че цели укрепване на независимостта в съдебната система, но едновременно и засилване на контрола над Главния прокурор. Какво ще се постигне реално с това – независимост или контрол от изпълнителната власт и народните представители върху работата на съдебната система?

– Ключовият момент тук е как съдебната система да бъде опазена, предпазена, защитена от политиката. И в момента в закона има изискване за деполитизация на органите на съдебната власт. Представете си обаче как по конкретно дело главният прокурор бива извикван в пленарната зала по предложение на политически сформирано мнозинство от народни представители. По скоро ми звучи като вмешателство и контрол, отколкото като независимост. Има други механизми, които могат да бъдат въведени. Бих се запитал защо изобщо ни е нужна фигурата на главния прокурор. Съвсем спокойно може и без тази фигура, която е заредена с особен вид „високо напрежение“.

– Виждаме, че част от промените, които Борисов инициира, се припокриват с тези, които ние самите издигнахме в референдум преди четири години. Има ли начин в България да се въведе пряко демократично управление на народа, както се случва в някои държави, като Швейцария?

– В момента прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление е уредено в едноименния закон. Този закон въвежда различните форми на пряка демокрация и начинът, по който се провеждат те. Според мен този закон трябва да се адаптира към Изборния кодекс, защото съществуват немалко несъотвествия между тях, които не са в услуга на обществото. Възможен е вариант и за създаване на нов закон, който обаче трябва да бъде подготвен и приет много внимателно и професионално, също на базата на широко обществено съгласие. Все пак цялата власт произтича от народа и тя може да се осъществява от него и непосредствено.

– Предвид промените в Изборния кодекс, дали електронното гласуване ще гарантира, в условията на българската действителност, обективност на вота? Все пак видяхме не веднъж през последните години срив в системите на различни звена в институциите.

– Първо трябва да уточня, че има два вида електронно гласуване. Първият вид е т.нар. „машинно гласуване“. При него вместо с хартиена бюлетина, се гласува на устройство, на чийто екран се проектира бюлетината и гражданинът гласува като на тъч скрийна отбележи своя вот. Машините не са свързани с интернет, те не позволяват външно вмешателство. Предимството при тях е, че те не позволяват и да се генерират недействителни бюлетини – което е порочна практика при гласуването с хартиени бюлетини. Работата с машината е изключително лесна и удобна. Съгласно действащия Изборен кодекс, на предстоящите парламентарни избори всички секции, в които има над 300 избиратели, трябва да са оборудвани с машини и в тях гласуване с хартиена бюлетина не се предвижда. Тревожен е фактът, че ЦИК все още не е обявила обществена поръчка за тези машини, защото в момента, ако не ме лъже паметта, в България има закупени само 300 машини.

Вторият вид електронно гласуване е т.нар. „електронно дистанционно гласуване“ или „гласуване по интернет“, което предполага гражданинът да има възможността, стоейки си вкъщи, от домашен компютър или друг вид електронно устройство, използвайки интернет връзка, да може да упражни правото си на глас. Тоест, отпадане необходимостта от посещаване на секционната избирателна комисия на място, а гласуване от разстояние. Тук е голямото предизвикателство към юристите и информатиците. Да се създадат такива условия и такава плагформа, които да позволяват да се запази тайната на вота, да се предпази изборният процес от хакерски атаки и да не се позволи да се манипулират електронно изборите.

Това не е невъзможно. Държавата е длъжна да разполага с такъв ресурс, че да обезпечи този процес. Отдавна държавата дължи това на българските граждани в чужбина, които също имат право да гласуват, но не винаги имат възможността да го направят, защото не могат да се приберат в България по различни причини. Щом като е възможно от всяка бензиностанция да можем си купим електронна винетка и да заплатим за нея с банкова карта, щом е възможно на пътищата и в специални автомобили да бъдат поставени камери, които в реално време ни снимат и за части от секундата да се проверява имаме ли винетка на колата или не, значи е възможно да се случи и дистанционното електронно гласуване. Въпрос на професионализъм, държавническо мислене и използване за нуждите на обществото на съвременните информационни и комуникационни технологии.

 

Вашият коментар