Пловдив vs София: Съединението прави силата

135 години и един ден откак Пловдив и София стават част от една държава. Редовното съревнование между двата града, водено от Попов и Петканов, днес ще бъде следпразнично и силно позитивно. Обявяваме седмица на почивка от споровете.

Защото двата града ще се хвалят един друг.

Кое харесвате повече у другия град?

София: Столичани харесваме Пловдив и за да не го развалим, идваме за кратко. По работа за през деня или в по-редки и приятни случаи за няколко крафт бири и вечер на перуанската музика в Капана. Идваме точно, колкото да му се порадваме, но не и да наложим някоя идея.

Затова и Пловдив пази повече наследството от времената, в които архитектурата носи повече естетика и символика. Поне в централната част. Градските периферии навсякъде в страната са сходни, застроени основно във времена на соц-шаблони или времена на “колко етажа над кота корниз може да вкараме”.

Ако столичани се застоим, веднага ще бутнем няколко сгради по навик. Нищо чудно и клошарят с Тютюневия завод да е наша издънка.

Също така искрено ревнуваме от онова усещане да познаваш (почти) всички в града си. И в Пловдив това е (почти) така. Някак си по-семейно е, повече те предразполага да пуснеш корени. Тук много от обитателите се държат сякаш минават за малко, а остават за цял живот. А в Пловдив минаваме за малко, но понякога ни се ще да е за цял живот.

Добре, че нямате достатъчно ЦСКА-та, за да се замисля по-сериозно.

Пловдив: Пловдивчани харесваме София, защото я има. Ако я нямаше, вероятно щяхме да изгубим мотивацията си да сме толкова горди и надменни. Тъй като Пловдив може да бъде провинция единствено на Рим (и това не е много сигурно), фактът, че сме ви позволили да станете столица и да се киприте със званието, показва, че сме широко скроени и имаме нужда от раздразнение, за да еволюираме.

Иначе най-много ви харесваме това, че никой не познава някой. Така можеш спокойно да се отпуснеш, да си покажеш магариите и умнотиите на централно място и на никой няма да му направи впечатление. 60 дни вече го наблюдаваме.

Метрото ви е много прекрасно и сме сигурни, че някой ден ще го видим на живо и няма да се страхуваме да прескачаме релсите, ако се наложи. Витоша е красива, Витошка също , но не е готова.

Ако бяхме дошли и да поостанем, със сигурност щяхме да се присъединим към публиките на „Славия“ и „Локо“ София, щото не харесваме обгрижваните, а и на техните стадиони може да се спазва социална дистанция.

Да си пожелаем по нещо хубаво!

София: Пожелавам всяка година на 6 септември да си припомняме Съединението. Да си припомняме, че много българи, включително управляващи Княжеството са били за снишаване и за запазване на статуквото с разсъждения от типа “не е сега моментът”. И въпреки тях то се е случило.

Дано в Пловдив и София се събудят малко националните гени за стремеж към по-хубавото и справедливото, които да надделеят над гените на примирението с посредствеността.

Пловдив: Пожелавам си не само на 6 септември да отбелязваме Съединение. През цялата година да сме като юмрук – задружни и единни в желанието си да направим България great again!

Да докажем, че сме народ, а не мърша и да преобърнем представите за нашата нация, описани детайлно „в механата“.

Вашият коментар