Около Исландия с велосипед: Крум Крумов

За себе си той казва, че функционира през вдъхновението. Не планира подробно пътешествията си, оставя се да го води движещата сила на любопитството. И удивлението. Защото „Корабът е на сигурно място в пристанището, но не затова са построени корабите”.

Той е роден в България, живее в Полша, автор и преводач на свободна практика, изкушен от триатлона и индивидуалните ултра спортове. Пътуването обаче е това, което го връща в себе си, и което го среща с различни човешки истории.

Крум Крумов е първият българин, който премина на колело чисто новия исландски Ринг Роуд 2 – своеобразен панорамен път през западните фиорди. Общата му дължина е около 700 км и Крум ги е изминал за 6 дни в най-тежките условия, които е преживявал досега. Ринг Роуд 2 беше отворен по-рано тази година, макар че през август е „предложил” и 30 км офроуд каране по черни пътища поради довършителни работи по тунела Dýrafjarðargöng. Но хората, тръгнали напът сами, с велосипед, палатка и абсолютния минимум багаж, намират трудностите за част от предизвикателството. А Исландия не щади пътешествениците – спира дъха с гледки, изблъсква ги от пътя с поривист вятър, обаче може да ги компенсира с добър шоколад, ако успеят да стигнат до населено място преди края на работния ден.

Разбира се, попитах защо Исландия. Мястото, на което лятото трае от няколко дни до няколко седмици. За Крум Крумов това е второ пътешествие на велосипед в страната на северния вятър, гейзерите, полетата от лава и ледниковите реки.

„Заради трудностите и себепреодоляването”, твърди той с усмивка, а иначе се самоопределя като човек с предпочитания към комфортните температури. Отговорът му е колкото неочакван, толкова и разкриващ вътрешните му търсения. Неговата философия за Пътя е, че това е мястото, което те учи да оставяш нещата да се случват.

И те очевидно се случват, дори могат да бъдат описани с непреводими думи като Jæja – която означава нещо като „добре тогава”, но не съвсем.

Освен свръхчиста природа и необятни пусти пространства, владетел в Исландия е онзи вятър, който принуждава местните да връзват за скали заслоните и химическите тоалетни, предназначени за туристи. Градчетата са малки, а практичността е весела и навсякъде. Не е необичайно стари гумени ботуши в ярки цветове да са част от оградата на малка ферма, а в столицата Рейкявик да се продават сувенири, пълни с… най-чистия исландски въздух.

Едновременно с това в Исландия може да видите пейка, закрепена в реката – и тя не е предназначена за хората, а за елфите. Там, на север, в земята на замръзналата вулканична лава и зеления мъх, елфи – казват – може и да не зърнете, но те ви наблюдават и това се усеща.

За исландците Крум твърди, че сдържаността им е част от част от националния манталитет. Но ако дадеш ясен, недвусмислен знак, че се нуждаеш от помощ, ще я получиш. Самият той е пренощувал в музей почти в пустошта, който местните хора са отворили специално за него, за да се подслони. Музеят е посветен на един от най-ранните жители, живял там през 12 век.

Обикновено Крум Крумов пътешества сам. С велосипед, палатка, фотоапарат, минимално количество храна, което в Исландия е трябвало да се планира така, че да стигне до следващия град, от който може да напазарува. Отвъд „страха, удобствата и предразсъдъците”. В постижимата простота на живота. Твърди, че студеният, рязък исландски въздух е като безкомпромисен духовен учител.

Да пътува за Крум е награда и той успява почти всяка година да отдели дни за „връщане към фабричните настройки” – там някъде, на предела на физическото изтощение, където човек е смиряващо малък пред големия свят. Там единственото, което му остава, е да продължи до следващия завой, до някой къмпинг или до мисълта, че се е справил – усещане, което му е необходимо по-късно, в стреса на градското ежедневие. „Винаги се опитвам да изместя напред границите на умората и да залъжа ума си, който крещи, че трябва да спра”.

Преди три години Крум Крумов изминава 1400 километра за невъобразимите при исландските условия две седмици –  така нареченият път Ринг Роуд 1. Твърди, че ежедневното каране на по около сто километра в нормални условия е несравнимо с усилието, което изисква Исландия. Знаково е, че последното му пътешествие около западните фиорди почти съвпадна с излизането на първата му книга, „Около Исландия за 14 дни” (изд. „Вакон”), в която разказва за първото си ходене дотам. Книгата е полезна с изчерпателната си информация, но е и поетично обяснение в любов към необгледните пространства и философията на пътуването.

В книгата ще намерите и непреводимата дума, която Крум си е донесъл от Исландия. Не, не е Jæja.

По-малко от три седмици след второто си исландското приключение Крум е в България и участва в ултра крос триатлона Лъвско сърце в Странджа. Е, България предлага лято и през септември.

Go, Крум!

Крум Крумов е изминал на велосипед хиляди километри. Любител на индивидуалните спортове на дълги разстояния – тези, които отместват границите на физически възможното, „защото играта е в главата”. Бягане, колоездене, триатлон, 4 x Ironman 70.3 и Ironman finisher. Изминал е 2000 км с колело през Алпите от Полша до Италия, карал е от родния си Тополовград до Атон. Миналата година той направи авторски маршрут на свръхпопулярното Камино, тръгвайки с велосипед от Созопол. Около 5000 км и 30 дни по-късно пристига в Сантяго де Компостела – на ръба на силите си, но с изпълнена мисия. Това пътуване беше с благотворителна кауза и беше следено от стотици хора, които събираха пари за две деца, нуждаещи се от лечение.

Вашият коментар