Под прицел: Трябва ли да се сменя времето?

Този дебат в последните дни отново се яви. Покрай пандемията и всички други ежедневни грижи сякаш бе позабравен. Започвам отдалеч.

Преди четвърт век бях кандинат-студент. Твърдо исках две неща – да уча история и да уча в друг град. Макар и случайно и до голяма степен интуитивно желани, и двете изиграха много важна положителна роля за бъдещето ми. Живеейки пет години далеч от родители станах самостоятелен, а това ми помогна да преоткрия красотата, духа и прилекателността на родния Пловдив, който беше започнал да ми омръзва в тийнейджърска възраст. Желанията ми бяха толкова силни, че твърдо се противопоставих на родителското тяло, което искаше да кандидатствам и в ПУ. Там обаче нямаше чиста история, а само хибридни специалности. По-важното обаче беше, че исках да живея другаде, далеч от опека на по-възрастни. Вече не помня как, но за да не стават много крайни нещата, се съгласих да се ява на приемните изпити. Тогава беше доста трудно да те приемат преди казарма в каквато и да е специалност. Бройките бяха ограничени и се изискваше висок бал. Това беше в моя полза, предварително бях решил и да не се напрягам много. За ПУ обаче се държеше задължителен изпит по езикова култура, а той липсваше в Търновския и Софийския университети, които бяха мой приоритет. За такова нещо не се бях готвил. Като стана ясно, че ще се явявам на езиковата, купиха ми книжки с тестове, взех няколко урока и видях, че никак не е лесна задача да се изкара отлична оценка по този предмет, общо взето обаче всеки със средно образование, без особени проблеми би изкарал добър или поне би вързал тройка. Така смятах тогава. Вече не помня какъв точно ми беше резултатът – някъде около 5.00, което за донаборник беше почти заникъде, и потривах доволно ръце, че хем съм установил, че имам доста добро ниво на познания, хем, че ще бъда оставен на мира. По-впечатляващото за мен обаче беше, че от всичките няколко хиляди души, които се явяваха на този възлов за учебното заведение изпит, над 50 % изкараха слаб 2. Въпреки че повечето със сигурност са се готвили, учили и са разчитали на този изпит. Тогава за пръв път осъзнах, че по-голямата част от хората, не са особено умни и трябва да полагам старание да бъда в другата – по-малката. Разбира се, никой не смята себе си за глупав, но резултатите от този масов изпит бяха красноречиви. Докогато го имаше, беше винаги така. Въпреки че всичко това се учи в училище, въпреки че ако си прочел поне двуцифрено число книги, голяма част от въпросите би следвало да ти бъдат ясни.

След време напълно се убедих, че силите, които движат света много умело разчитат на това ниско ниво на човешката маса. Какво общо обаче има всичко това със смяната на времето? Имам предвид следното: Преди няколко години на страницата на Министерския съвет имаше анкета кое часово време трябва да изберем, когато престанат да се правят смени – лятно или зимно. За мое огромно удивление значително преобладаващият брой гласове бяха в полза на лятното. Дори хора, които уж трябва да са компетентни се изказаха в негова полза. Така сме щели да се изравним с повечето наши бизнес партньори от Централна и Западна Европа. Пак пари! Пак бизнес! Това е важното! Другото – кучета го яли!

Новините тези дни дават гласност предимно на същите мнения. Аз съм крайно възмутен! Астрономическото време е ЗИМНОТО. С приемане на така нареченото лятно няма да стане нито по-топло, нито по-светло през зимата. Тези които ходят рано сутрин на работа трябва да стават в час, убийствен за биологичния часовник и да излизат в 5 – 6 часа сутринта по астрономическото време, което през декември – януари си е дълбока нощ. Да размразяват коли, разриват преспи и пр. Как ще се справя градският транспорт, чиято редовност в Пловдив добре познаваме? Освен това към 15 часа вече ще е тъмно. Защо трябва да си го причиняваме? Новата година, ще идва с един час по-рано от реалното ѝ настъпване. Тези, които са родени например на 31 декември в 11. 30 часа по астрономическото време през коя година ще бъдат записвани?

Дълбоко невярно е според мен, че смяната на времето от лятно на зимно и обратно причинявала стрес. Стресът си го има в съвремието и часовникът надали е виновен. Друго невярно е, че понеже в миналото хората не сменяли времето, сега и ние трябва да се върнем към тази практика. Хората може и да не се въртели стрелките на часовниците, повечето от тях и не са имали такива, но на практика нашите предци са живели по зимно и лятно часово време от дълбока древност. Защото за тях най-важна е била продължителността на светлата част от денонощието. Времето, когато тя е по-дълга, съвпада с най-интенизивната работа по-полето. Нещата са свързани – с увеличаването на деня нараства активността на хората. В края на зимата се режат лозите и някои овошки, През пролетта се засяват есенните култури и зеленчуците. През лятото се жъне, вършее, прибира реколтата. Следват сено и други фуражи, царевица, гроздобер, зеле, чушки, картофи, зимнини и т. н. Всичко това става както заради по-силното слънце, така и заради възможността да се работи по-дълго. С намаляването на деня и застудяването намалява и работата по полето. Зимата е сезонът за почивка. Виното е в бъчвите, ракията в дамаджани, зелето в каци, коли се прасето. Времето е повече за ядене и сън. Нощта настъпва рано, рано си лягат и хората. Така се пести от осветление и отопление. Всички тези дейности и процеси са характерни за умерения климатичен пояс, в който има ясно изразени четири сезона. Колкото по-към Екватора се отива, смяната на времето губи смисъла си.

Важните въпроси за една страна трябва да се разрешават от компетентни специалисти, които да подемат разяснителна кампания. Допитванията и референдумите са хубаво нещо, но много зависи какъв е случаят. В този специално, човешката маса, която си прекарва свободното време гледайки реалити и слушайки чалги, която изкарава слаби оценки на изпит по езикова култура, не трябва да има думата. Смяната на времето трябва да остане или да се въведе астрономическото време, но с много важното уточнение фирми и учреждения, за които това има значение, да имат лятно и зимно работно време. В музеите такава практика има и сега, наред с въртенето на стрелките пролет и есен. Може би това е най-полезният и приемлив вариант. Това е промяна, която ще се отрази на всички хора – особено тези в активна възраст. Трябва внимателно обмисляне и проучване. Не да се робува на тенденции, корпоративни интереси и да се измиват ръцете с анкети и референдуми. Демокрацията е хубаво нещо, но референдумът не винаги може да се разглежда като част от нея. Да вземем например Брекзит. Какво стана с мнението на една значителна част от хората, които бяха против? При парламентарни или други избори, мнозинството дори да е спечелило с един глас управлява, но това е само да следващия вот. Друг референдум за влизане в ЕС във Великобритания надали ще има в обозримо бъдеще. Това е само пример, но принципът трябва да бъде да се търси винаги най-доброто решение, което да удовлетвори възможно най-много хора. Недоволни винаги ще има, но нека бъде, защото просто не проумяват същността на въпроса.

Коментари (1)

  1. „Дълбоко невярно е според мен, че смяната на времето от лятно на зимно и обратно причинявала стрес. “

    Напротив. Стрес получават не само хората. Обективен критерий например е спадането на млеконадоя при кравите в дните след смяна на времето.

    Отговор

Вашият коментар