Какво съдържат новите исторически сведения за Апостола на свободата?

На 26 октомври в зала „Средец“ на Министерството на културата се проведе среща, инициирана от Общобългарски комитет „Васил Левски“ и Национален исторически музей „Васил Левски“ – Карлово, посветена на откритите в последните две години в турски архив в Истанбул нови исторически сведения за Апостола на свободата и БРЦК. Присъстваха специалисти от различни национални и регионални научни институции. Документите са публикувани в две издания през настоящата година. Второто и по-пълно е достъпно в интернет пространството напълно безплатно:

Първото е на символичната цена пет лева. По време на разговорите акцент бяха следните теми – новата снимка на Васил Левски и свързаните с нея въпроси. Маргарита Добрева от Института по Балканистика с Център по тракология – БАН разказа интересни подробности за снимката. Това е изображение на Апостола от кръста нагоре, от което е копирана друга снимка, позната преди – с овална форма, по която се считаше преди откриването на първата, че е правено издирването му от османските власти. Особено внимание беше обърнато на надписа на гърба на османотурски език. Той бе тиражиран на различни места още преди две години в превод на Орлин Събев, също от ИБЦТ. В него на органите на властта се дават подробности за видимата възраст, месторождението и особени белези на Левски. Оказа се, че е имало по-стар надпис, който е изтрит и засега не може да бъде възстановен цялостно. Доколкото може да се разбере, той съдържа подобна на сегашната, но по-оскъдна информация за Апостола. Интересно също така е, че в по-старо изображение на гърба на горния ляв ъгъл личи следа от лепило, показваща, че очевидно към снимката е бил прикрепен друг хартиен документ. Понастоящем тази следа е изличена. Снимката е имала и също заличена по-стара сигнатура, за която бележи номерация на институцията, от която е постъпила в Истанбулския архив – канцеларията на Дунавския вилает с главен град Русе.

Съществено внимание беше обърнато на доказателствата за очевидно много по-обхватната и резултатно действаща агентура на османската тайна полиция, отколкото досега се считаше. От новите данни се вижда, че писма на Любен Каравелов и Тодор Пеев от края на октомври и началото на ноември 1872 г. от Румъния до В. Левски, намиращ се в Южна България, преди да стигнат до него междувременно са стигнали и до властите и преведени на османотурски са изпратени до канцеларията на великия везир. Завърза се сериозна дискусия дали става дума за предателство или добре организирано мероприятие за незабелязано вземане и впоследствие връщане на писмата на куриера. Най-аргументирано мнение представи Пламен Митев от СУ, според който евентуалното добиране до писмата е станало още на румънска територия, на която османската държава също е поддържала сериозен разузнавателен апарат. Това е видно от новопубликуваните документи. Малко по-късно обаче Алека Стрезова от Института за исторически изследвания – БАН показа непубликувани османски документи от дипломатически архиви на френски език, които категорично свидетелстват за доносничене от страна на видни български възрожденски дейци, така че, за съжаление, вероятността за предателство на този етап не може да бъде изключена.

От дистанция посредством възможностите на новите технологии се включиха Кета Мирчева, един от най-добрите познавачи на пътя на писмата на Л. Каравелов и Т. Пеев и начина, по който достигат до Левски и Веселина Антонова от Русе, която взе отношение по различни въпроси, свързани с местни дейци и столицата на Дунавския вилает. За Ловешкия комитет и Ловешко изказване в залата направи Теодор Тончев от местния Регионален музей.

Тъй като надписът на гърба на снимката сочи, че Левски е на видима възраст 25–26 години, информация, която доста точно съвпада с неговите твърдения пред следствието и съда, познати от по-рано и влизаща в противоречие с установената официална рожденна година 1837, беше засегнат и въпроса с възрастта на Апостола. Направеното кратко обобщение на данните и публикациите беше в посока, че установените дата и година засега не могат да бъдат със сигурност отхвърлени, въпреки че са установени по спорен начин. Категорично обаче трябва да се отхвърлят опитите – предимно на дилетанти, които изхождайки от казаното пред съда, се опитват да докажат, че Левски е роден през 1846–1847 г. Това противоречи на редица исторически данни. От косвени източници, но значителни по брой най-вероятно изглежда Апостола да е роден две-три години по-късно от 1837. По този въпрос обаче тепърва предстои да излезе специална публикация въз основа на други новооткрити османски документи.

Различни изказвания направиха също Вера Бонева и Християн Атанасов от УниБИТ, юристката Маргарита Златарева, автор на изследване върху съдебния процес срещу Апостола и останалите обвиняеми по делото. В по-голямата част от времето като медиатор се изявяваше Дора Чаушева, директор на НИМ „Васил Левски“. Думата бе дадена и на нейния млад колега Виктор Комбов, чиято е основната заслуга за откриване на фотографията и документите пред българската общественост. По време на краткия отдих се състоя тържествена церемония. Проф. доктор на историческите науки Николай Жечев беше награден с почетна грамота на Общобългарския комитет за 2020 г. за цялостния му принос в изследванията върху живота и делото на Апостола на Свободата и Българското възраждане.

При закриването на срещата всички бяха единодушни за голямата полза от нея. Д. Чаушева и Пл. Митев оправиха призив към участниците да изложат в разширен вариант писмено своите мнения с цел оформяне на бъдещо печатно издание.

Вашият коментар