Селото би шута на ГЕРБ, а София отново е синя

Изненадващо или не, резултатите от проведените Парламентарни избори ясно показаха, че политическата картина в страната вече е променена. За първи път от повече от десетилетие аурата на Борисов се стопи и българите погледнаха в други посоки. Да, ГЕРБ спечели на хартия поредните си избори, но този път победата ще остане само за статистиката, защото на практика победителите са други.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Демократична България“ разбиха предварителните прогнози на перманентно изненаданите социолози и политолози в страната. На първите предварително им бе отредена третата позиция (според някои и четвърта), а за вторите част от анализаторите дори се съмняваха в евентуалното им прескачане на бариерата.

Това вече е в историята, а партията на шоумена и тази на революционерите от Росенец вече са незаобиколими фактори, с които тепърва останалите играчи на политическата сцена ще трябва да се съобразяват.

До този момент от двете формации подхождат с мълчаливо уважение едни към други, но на всички е ясно, че те, както и хората на Мая Манолова и Отровното трио, са сред очакваните и възможни варианти за създаването на коалиция, която да има някаква принципна основа. Дали това ще се случи е отделен въпрос, но по-интересно е да обърнем внимание на това къде и кои от българите изразиха своите предпочитания за двамата победители.

Оповестените до момента данни показват, че „Има такъв народ“ громи всички останали по селата и в малките населени места. Дали това е събуждането на селските райони, пренебрегвани от управляващите България през последните десетилетия, или е одобрение към музикалния жанр и телевизионното шоу, с които до този момент е разпознаваем сред широките маси Слави Трифонов, тепърва ще разберем.

На практика „Има такъв народ“ спусна завесата преди изборите и реално никой и никъде не чу какви ще бъдат стратегията и приоритетите на новосъздадената политическа формация. Хората на Трифонов отрязаха медиите и не участваха нито в предизборни студия и диспути, нито с официални изявления. Дори обновения официален сайт на ИТН не предложи секция с „новини“, от които хората да могат да научат повече за кандидатите по места и тяхната визия за бъдещето. Явно успешна стратегия, елиминираща възможността от гафове и влизане в спор с останалите политически играчи.

И въпреки че по част от медиите гафове се раздухаха, като „кървавите“ писма на хората от северозапада, липсата на официална реакция и влизане в дебат отново се оказаха успешен ход.

И все пак, да обясняваме успеха на Слави Трифонов единствено с музикалните предпочитания на неговите избиратели, не звучи сериозно. Инициираният от него референдум, който получи одобрение от огромна част от българите, а по-късно бе бламиран от политическите сили в парламента, на практика превърнаха водачите на „Има такъв народ“ отново в Хъшове, връщайки за мнозина от хората времето назад. Тогава, когато младите бунтари от Ку-Ку бяха на гребена на вълната, акумулирайки огромна сила както от смелостта си да „скачат“ на политиците, така и от машината за забавления, в която успяха да се превърнат.

Вече е сигурно, че българите зад граница също са посочили за победител ИТН, а там няма как да отсеем ясно кой откъде е и защо е избрал точно тази формация. Ясно е, че Слави Трифонов умее да събужда тънката струна на носталгията и родолюбието сред българите в странство, използвайки своите музикални похвати, но и при тях това едва ли е единствената и водеща причина.

Тепърва ще видим дали „Завръщането на Хъшовете“ ще донесе на България нужната страст да се събуди от летаргията или ще е поредният моментен проблясък, ставайки част от сивата картина на политическия небосклон.

Съвсем различна е ситуацията при другите победители, а именно обединението на „Демократична България“.  София отново посиня, удряйки силен шамар на управляващите, което е ясен сигнал за необратими промени, които тепърва ще разместват пластовете в управлението на страната.

Голямата вина за успеха на демократите безспорно е на техния лидер Христо Иванов. Забиването на българското знаме в обвития в тайнственост „остров“ на Ахмед Доган – Росенец, както и последвалите събития, отприщиха гнева на огромна част от българите, виждащи явното погазване на законите в България, важащи за обикновените хора и незначещи нищо за тези, облечени, макар и неформално, във власт.

Лятото на 2020 година, като следствие на този първи активен и видим поход на справедливостта, отприщи вълната на народното недоволство и в големите градове, най-осезаемо в столицата,  където десетки хиляди заляха площадите с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов.

Купищата скандали, съпътстващи управляващите през последната година, свързани с нахлуването на прокуратурата при президента, публикациите на „Бивол“ за корупция в огромни размери, сагата със „Седемте джуджета“, както и директното посочване на Борисов, Пеевски и Гешев като ортаци, от страна на демократите, върнаха вярата на подкрепящите „синята идея“, че промяната е възможна и това, в което вярват вече има свое лице, което да подкрепят.

Големият проблем пред „Демократична България“ тепърва ще бъде дали са склонни на компромис за участие в управлението или ще играят ва банк с надеждата, че при предсрочни избори това ще им донесе още по-висок резултат.

Позитивното е, че в една немалка част от листите на формацията по места, техни представители са разпознаваеми лица, които имат подкрепата на интелигенцията в страната, колкото и условно да бъде това твърдение.

Така или иначе, вече е факт, че демократите си върнаха загубената преди години столица, както е и факт, че партията на Слави Трифонов превзе селата и малките населени места. Това отваря огромна перспектива пред двете формации, защото именно тази представителност тепърва би имала потенциала да расте и да промени статуквото за дълги години. Без значение дали на предсрочни или на следващи редовни избори.

Картите вече са на масата и козовете са в ръцете на победителите. Как ще ги изиграят? Дано го направят успешно, защото политическата сцена в страната осезаемо има нужда от свеж въздух.

Вашият коментар