Целият свят скърби за Самюел Пати

Или поне ми се иска да бъде така. Аз скърбя. Милиони, може би милиарди хора също го правят. Този съвсем обикновен човек, световно неизвестен приживе, сега е познат по всяко кътче на планетата, където достигат новините. За съжаление, има и немалко такива, които увлечени от религиозен фанатизъм одобряват постъпката на убийците. Позор! Загина един човек, който съвестно си е гледал работата. Загина мъченически, но не за религиозна кауза, а в името на съвременната светска култура, достижения и напредък. Загина като на един принципно тих, мирен и безопасен, но значим фронт – този на идеологическото противопоставяне между Западната цивилизация и силите, които искат да я разрушат. Това са сили на злото, деструктивни по дефиниция и тук не може и да става дума за цивилизационен сблъсък. Защото нито цивилизаците на източния свят като цяло, нито ислямската в частност проповядват и одобряват убийството, особено на човек, който си върши работата.

Казусът е сложен. Със сигурност карикатурите на Пророка Мохамед са засегнали религиозните чувства на много хора, но такава реакция не може да бъде оправдана от нормални хора и нормално общество. На всичкото отгоре убийството е извършено от човек, пристигнал във Франция като бежанец. Той и семейството му са приети в страната, дала на света идеала „Равенство, братство, свобода“, учтивостта, галантността, борбите за социална спреведливост, едни от най-светлите имена в литературата, изкуството, науката. Страната, в която за да ги има всички тези неща са избухвали няколко революции, сменяли са се форми на управление – кралство, две империи и пет републики. Всичко това не е ставало безкръвно, но жертвите са си стрували, защото е изградено по-добро, напредничаво и справедливо общество. Самюел Пати  загина като невинен агнец на олтара на фанатизма и фундаментализма. Във Франция отдавна тази заплаха и нейните проявления не са новина, но сега вече се отиде твърде далеч – до училището и подрастващото поколение.

Убиецът и неговите съучастници също са считани за жертви от очевидно немалкото техни съмишленици и симпатизанти. Но на това трябва да се обръща внимание само доколкото е необходимо да не се допускат повече такива неща. Странната комбинация от ислямски фанатизъм, вдъхновяван и изпълняван обикновено от хора с арабски произход, но този път с участие и на ненадминатите по жестокост диви нрави в Кавказ, произведе нещо шокиращо. Преди две десетилетия по централните новини на БНТ по погрешка станахме свидетели на обезглавяване на невинна жертва от радикализирани чеченски бойци. Но това бяха хора, водещи война, обучени и обръгнали да отнемат човешки животи. Сега убиецът е ученик, роден в Москва и отрасъл във Франция, потвърждение на многократно и все по очевидно наблюдение, че голяма част от мигрантите мюсюлмани не идват в Европа, за да приемат нейните ценности и култура и да участват в тяхното доизграждане и разпространение с труда си, а да ползват облагите на високия жизнен стандарт, но без да допринасят с нищо. Без да променят негативното си отношение към християните и християнския начин на живот, като се опитват да отстояват най-дивите и крайни характеристики на своята идентичност, влизащи в ярко противоречие с утвърдените от старо и ново време ценности и навици. Защо се стигна до това положение е сложен въпрос? Една от моите любими пословици, че не е виновен този, който изяжда два зелника, а този, който му ги дава, в случая е много правилна. Вината не може да се изличи – едно е убийство и то чрез обезглавяване, съвсем друго баницата със зеле. Но отговорност имат всички, които са допуснали да се вихри ислямски тероризъм насред най-големите градове на Стария континент. Толерантната Европа със сигурност ще се промени. Как точно – предстои да разберем. Твърде възможно е гражданският мир да бъде сериозно застрашен.

Самюел Пати беше мой колега, преподавател по история. Човек, вършещ служебните си задължения в деликатна ситуация. И аз съм имал неудобства заради разлики на религиозна и етническа основа. Не е особено приятно, например, да обясняваш за зверствата при потушаването на Априлското въстание на деца мюсюлмани. Имал съм сблъсък и с крайно националистически настроен студент, който ми потърси сметка защо използвам „османско владичество“ вместо „турско робство“. Но за щастие живеем в България. Тук хората са съвсем други. Мюсюлмани, християни и всякакви други общности живеят заедно от векове, проявяват разбиране и търпимост едни към други. Още един плюс на нашето общество пред тези на Запада.

Дано смъртта на този невинен бял учител не се замете под масата. Неговият живот имаше значение, убийството му също. Опасността е реална. Изискват се адекватни мерки.

Вашият коментар