Видове дрога – произход и действие при физическа активност

Познатите ни наркотици са десетки. През отглеждани в природата до дизайнерски, създадени в лабораториите. Всяко наркотично вещество носи своята специфика и се отразява различно на организма.

В България употребата на наркотични вещества е незаконна. Същото е положението и при марихуаната, която в много страни по света е или легализирана за свободна употреба, или декриминализирана за медицинска цел.

Кокаин

Кокаинът представлява кристален тропанов алкалоид. Добива се от листата на растението кока, виреещо в държавите от Латинска Америка. Особено на почит е в разположените на висока надморска височина страни, като Боливия и Перу. До употребата му е довела страдането от височинна болест, но в последствие кристалният прах се превръща в любима дрога на богатите. Минимални количества от него се добавя дори в първите десетилетия от навлизането на напитката „Кока-Кола“.

За направата му е нужна продължителна обработка. Първо листата на коката се сушат, после се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Накрая получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат белите кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. Те са много слабо разтворими във вода и добре разтворими в етанол, а температурата им на кипене е 98 °C.

Кокаинът се приема чрез смъркане, което свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Абсорбира се и се разгражда в черния дроб, като повишава нивата на адреналин, ацетилхолин и серотонин. Не е препоръчително да се смесва с алкохол, защото се образува изключително вредният за мозъка кокаетилен. При приемането на кокаин рязко се разширяват зениците, апетитът намалява, пулсът се ускорява, а телесната температура и кръвното налягане се повишават. При предозиране се стига до мозъчен кръвоизлив, епилептични гърчове, хипертонична криза и остра бъбречна недостатъчност. Води също до затруднено дишане, инфаркт, инсулт, главоболие, проблеми със стомаха.

Психичният ефект трае между 30 минути и час. Надрусаният чувства силна еуфория и енергия, намалява се нуждата от сън, затова е предпочитан за партита. Много хора, особено в шоу бизнеса, го използват, за да издържат на напрежението и да свършат колкото се може повече работа. Макар научно да не е доказано, че пристрастява, се наблюдават прояви на абстиненция като раздразнение, нарушения в съня, депресия.

Крек

Крекът е обработен с алкално вещество кокаин, който се пуши. За разлика от коката, той е евтин и се употребява от бедните наркозависими. Има вид на малки бели, бежови или кафяви кристалчета. Името му идва от пукащия звук, който издава при нагряване на пламък. Пуши се в стъклен бонг, чиято основа се затопля, най-често със запалка, а високата температура изпарява кокаина. Друг, по-непопулярен, начин на приемане е като се поръси в свита цигара. Ефектите са по-силни от тези на кокаина, но по-краткотрайни. Въздействието от него трае 10-тина минути, а след като отмине организмът изпада в „кокаинова катастрофа“. Заради нуждата от още дози нерядко се стига до следващото ниво – взимане на хероин.

Пушенето на крек води до пристрастяване и сериозни проблеми в организма. Уврежда дихателите пътища, белите дробове, черния дроб, сърцето. Може да предизвика параноя, гърчове, безпокойство, безсъние, гадене, понякога дори смъртни случаи.

Хероин

Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено през 1897 година от немската фармацевтична фирма Bayer, като болкоуспокояващо средство. Много жени в САЩ са го използвали за намаляване на болките по време на менструалния им цикъл. Създава се посредством извличане морфин от опиума, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял или жълтеникав прах.

Приема се най-често с инжектиране, но може и да се пуши или смърка. Зависимите често предозират, а свръхдозата е напълно достатъчна, за да доведе до летален край. Иглите също са нерядка причина за развиване на инфекции, включително ХИВ.

Хероинът е депресант, който атакува централната нервна система. Ефектите от него са силна еуфория, успокоение, задоволство, сънливост, чувство за сигурност, позитивност, намалява страха и тревожността. За жалост е силно пристрастяващ, а страничните ефекти са респираторна депресия, абсцеси, инфектирани сърдечни клапи, констипация и пневмония.

Диаморфинът, както също се нарича, все още се използва за лекарство в някои страни. Във Великобритания се предписва в ограничени количества за лечение на силна болка, инфаркт на миокарда, белодробен оток и хронична болка.

LSD

Диетиламид на лизергиновата киселина е мощен психотроп с халюциногенен ефект, но без токсична следа. За първи път е изолиран в Швейцария през 1938-ма по полусинтетичен път от алкалоиди на паразитната гъба моравото рогче. С него не може да се предозира, защото смъртоносната доза е над 12 000 μg, което е 30 пъти повече от силната единична доза.

След създаването си започва да се използва в психиатрични клиники като терапевтично средство. Бързото му разпространение обаче води до масова употреба от страна на хипита, артисти и приятелски компании. В разгара на Студената война ЦРУ провежда поредица експерименти с обикновени граждани и военни като инструмент за разпит. През 65-та наркотикът е обявен за незаконен.

Ефектът от LSD-то варира между 6 и 12 часа. Той води до засилване на въображението, виждане на цветове и по думите на някои „отваряне на чакрите“, поради което много творци го употребяват, за да създадат произведенията си. Сред най-известните са Луис Карол, Джим Морисън, Кари Гранд, Кен Киси, Стив Джобс и други. Вярва се, че психотропът е благоприятен при лечението на психични проблеми, стрес, алкохолизъм и други.

Метамфетамин

Метамфетаминът, или познат още просто като мет и пико, е синтетичен наркотик, който всеки човек със сериозни химични познания може да създаде и в домашна среда. Формулата му е C10H15N. Основната съставка за направата му е ефедрин. За първи път кристалът на метамфетамина е синтезиран през 1919 година от японския химик Акира Огата. По време на Втората световна война е бил използван от войниците на британските, германските и американските въоръжени сили, защото ги зареждал с енергия. През 50-те и 60-те години пък се е използвал масово в медицината като лекарство за отслабване.

Той е със стимулиращо действие и може да се приема по няколко начина – на таблетки, чрез пушене на фолио, чрез смъркане или интравенозно. Веднъж влязъл в системата, допаминовите транспортери го въвеждат в невроните, вместо допамин. Допаминът е изтласкан и не може да се прибере обратно в транспортерите. Метамфетамините са субстанции с много висок потенциал на зависимост, тъй като действат върху пътя на възнаграждението в мозъка.

Доза мет дава рязък прилив на сила и бодрост. Мисълта тече бързо и променливо, чувства се удоволствие и пълна липса на апетит. При пикото се проявява силна психическа зависимост, която води до двигателни разстройства, параноя, намаляване на умствения капацитет.

Марихуана

Канабисът се счита за опиат с лечебни свойства. Конопът е една от най-старите опитомени култури, използвали се в миналото за индустриални цели. Именно от него се придобива канабисът. През 1951 година много американски граждани са плащали данъците си с бали коноп.

Заради засилената употреба на хероин в страната, се организирала международна конвенция, където се решава, че наркотиците са незаконни. Виновниците за забраната на канабиса са главният шеф на Федералното бюро за борба срещу наркотиците Хари Анслингер и Уилям Хърст – първият създател на медийна империя в началото на 20-ти век. Той инвестира огромна сума в гора, за да прави хартия от нея, вместо от коноп. Така започва да пропагандира във вестника си, че марихуаната е вредна. Заради последвалия сух режим, а по-късно и агресивна политика на Никсън срещу наркотиците, се стига до появата на мръсни заместители, които често са причинявали смърт.

В наши дни декриминализацията или легализацията е факт в много страни като Холандия, Ямайка, Швейцария, Португалия, Израел, някои щати на Америка и други.

Медицински доказано е, че тревата помага при много заболявания или вродени болежки като епилепсия, рак, множествена склероза, синдром на Турет, безсъние, анорексия, псориазис, физически болки. Разбира се, носи и своите вреди. Тя не се препоръчва за хора, страдащи от психическо разстройство, депресия или шизофрения, защото засилва настоящите емоции. Може да събере и границите на кръвното.

При пушенето ѝ ритъмът на сърцето се ускорява, мускулите се отпускат, а според това дали е индика или сатива се покачва настроението или се отпуска ума.

Как влияят при шофиране и физическа активност

Повечето наркотици влияят приблизително еднакво на ума що се касае физическа активност, като шофиране. При силните халюциногенни психотропни вещества, каквито са LSD, MDA, гъбите, ДМТ и дизайнерската дрога, се наблюдава изменение във възприятията за заобикалящия ни свят. Употребилите някой от тези наркотици често развиват халюцинации за несъществуващи места, същества, даже светове и реалности. Не е рядко явление да получат посттравматичен стрес или параноя от представата, че някой или нещо иска да ги нарани, което ги прави агресивни и увеличава инстинкта им за самосъхранение. Това води до непринудено желание да наранят другите или себе си по погрешка. Ако в подобно психическо състояние човек реши да шофира, рискува да катастрофира именно заради изпълнилия го страх. Напълно възможно е границите да се размият, а светлината от фаровете на подминаващите коли да се преобразуват в главата му като нещо друго. Чували сме да ги сравняват дори с очи на чудовище, което ги преследва.

Друг често срещан резултат след употребата на психотропи е чувството за недосегаемост. Поради това, когато един шофьор е дрогиран с някое от изброените се чувства безсмъртен, сякаш нищо не може да го победи. Започва да кара непредпазливо, на зиг-заг, да изпреварва, най-вече с превишена скорост. Водещо е желанието да усети „адреналин в кръвта“, без да мисли за възможните последствия и вреди, които може да предизвика. 

Без значение кой от двата варианта ще отключи наркотикът е желателно, дори наложително, да има поне една личност в компанията, която не е употребявала опиат, за да може да следи как се развива въображението на останалите и при нужда да ги контролира. Силно препоръчително е, ако се приемат наркотици, това да се случва в безопасна среда, далеч от предмети, които могат да се използват като оръжия и в никакъв случай навън.

При марихуаната нещата стоят малко по-различно, защото тя затъпява реакциите. Шофьор, пушил канабис, кара бавно, почти монотонно. Избягва резки движения, за които е нужно повече усилие, отнема му и повече време за взимане на решение в опасна ситуация. Доказано е, че „стоунърът“ има лош контрол на страничната дистанция, както и неточна преценка за разстояние и време. Вниманието му също е нарушено, което води до криволичене при физическа дейност, като тичане, вървене или каране на автомобил. В същото време марихуаната може силно да концентрира някои хора при извършването на творческа или умствена дейност.

Коментари (1)

Вашият коментар