За Митко с чорапите, Виенското колело и Столицата на културата

Пловдив има едно особено качество, което го отличава от останалите големи български градове. Тук времето просто е спряло. Не че нищо не се случва, просто някак по-лежерно и с натрупана във вековете мъдрост градът подминава обичайните битовизми, заемащи централно място в ежедневието на останалите населени места.

Много рядко нещо разваля спокойствието му, но тази седмица определено кошерът се събуди и започна да жужи. А поводи за това имаше, при това доста емоционални. И тъй като скоро същите отново ще потънат в безвремието на хълмовете, сега е моментът да си кажем няколко думи „право куме в очи“.

Фокусът на пловдивчани през изминалата седмица беше прикован от агресията на собственик на заведение в Капана срещу станалия популярен вече и извън рамките на града „Митко с чорапите“. Вън от съмнение е, че на видяното от публикувания видео запис всеки нормален човек би се разгневил, тъй като мутренските времена все още не са забравени, а и тази дива селяндурщина се случва точно в квартал, популярен и припознат от хората като място за култура и творчество.

И докато въпросният собственик на практика вече няма как да отвори вратите на заведението си, тъй като едва ли някой някога ще седне там, то случилото се е повод да си зададем въпроси, витаещи в общественото пространство отдавна.

Какво се случи със самия Капан? Творчески и занаятчийски квартал ли е още същият или от него остана само прозвището? Случката с въпросния Митко е явно доказателство за подмяната на характера, нрава и атмосферата в Капана, а това е видно за мнозина, дори и да не се коментира публично.

На практика Капана, сам по себе си чудесен като улички, сгради, история и локация, се превърна във вариация на „Ивицата Газа“ (така пловдивчани наричаха преди време върволицата от заведения срещу Аграрния университет), с тази разлика, че „Ивицата“ никога не е имала претенции да бъде зона за творчество и занаяти.

Иначе казано – в занаятчийския и творчески квартал вече почти няма нито занаяти, нито творчество. Разбира се, с това не искам да абсолютизирам, тъй като изключения има, при това доста приятни и атрактивни, но е факт, че изначалната концепция отстъпи място на пийването и хапването в красива среда. И тъй като същата логично провокира интереса на хора, гледащи на Капана само като място за правене на пари, то в него се навъдиха, видно и от случката с Митко, и такива, неправещи разлика между Пловдив и Слънчака.

На тях няма как да им се обясни, че не е достатъчно да забиеш три картини с пирон на стената, за да кажеш, че си „арт“. Не е достатъчно и да си поръчаш на оборотни архитекти да ти направят обстановката „джиджана“, за да се впишеш в играта. Капана имаше своята специфична атмосфера и дух дори тогава, когато през него минаваха автомобили, а състоянието му беше отчайващо.

Дали този процес е необратим няма как да гадаем, но пазарът си е пазар, а той си има своя собствена логика. Тук по-сериозният въпрос е дали в Капана не би следвало да бъдат наложени някакви квоти, които да гарантират, че в следващите години в района няма да останат само заведения и хостели, а малкото останали работилнички също ще имат шанса да оцелеят. Частният бизнес е неприкосновен, но разрешителните за упражняването на дейност все още се издават от общинските и държавни институции, за добро или лошо. Хубаво ще е да се намери някаква формула, с която същите да подпомогнат творци и занаятчии да продължат да развиват своята дейност – дали с по-ниски данъци или пък с облекчения за наемодаталите им, варианти има.

В противен случай Капана ще остане в собствената си клопка, но тогава случаят с Митко няма да бъде просто инцидент, а ще се превърне в ежедневие. Стане ли това, никой няма да си спомня, че някога кварталът е бил известен като място за занаяти и творчество.

Решението за разполагане на виенско колело на централния площад е втората тема, която опъна нервите на пловдивчани през седмицата. Фактът, че ресорният кмет по културата изрази публично неодобрението си, показва, че има съществени пробойни в комуникацията между различните звена в местната власт, когато се взимат решения, касаещи обществения интерес.

Пламен Панов: „Площад „Централен“ е една от визитните картички на Пловдив; площад, който с годините става все по-красив, а експонирането на разкопките на стария Филипопол ще продължи, за да може площадът да бъде място, през което пловдивчани и гости на града не само да преминават, но и да престояват на него. Съоръжението, което се монтира там не само не е начинът това да се случи, а и е в тотален разрез с история, архитектура, в дисонанс с историческия дух на града. Като зам.-кмет по културата не бях нито информиран, нито запознат с идеята.“

Разбира се, потърпевшите от всичко това са отново пловдивчани, тъй като надали има гражданин, който да изръкопляска на това панаирджийско зрелище на пъпа на града. Вече си представям фургоните със стрелбища, захарния памук и пушещите скари с кюфтета, радващи окото на идващите от Централна гара гурбетчии.

Това, че ще бъде потрошена новата настилка на площада е бял кахър на фона на претенциите за Столица на културата. Но пък не може да се отрече, че ще се получи красив ансамбъл – окаяното състояние на военния клуб, грозната сграда на Партийния дом, заключената и необитаема Опера, потресаващия вид на Пощата, а между тях Виенско колело.

Единственото спасение ще бъде, ако някой отиде да се възпротиви срещу този неадекватен за зоната кич, съответно на същия му забият една глава, за да може протестиращите в Капана да се ориентират в новата ситуация и се преместят на Площада. Защото агресията наистина трябва да бъде спряна, но това далеч не е единственият проблем на Пловдив.

Коментари (4)

  1. С интерес следя статиите на Стефан Попов и винаги подкрепям безусловно становищата му по наболели пловдивски проблеми.

    Отговор
  2. Цитирам и след това коментирам.
    „Иначе казано – в занаятчийския и творчески квартал вече почти няма нито занаяти, нито творчество.“
    Като част от групата Авторите от КАПАНА веднага трябва да Ви опровергая! В Капана има 33 Ателиета с 44 Автори в тях. Реални сме, тук сме и ако не ни забелязвате, много жалко – нашата Карта е корица на нашата Фейсбук страница. Заповядайте при нас ! https://www.facebook.com/AvtoriteVKapana Администратор на страницата Светла Христова.

    Отговор
  3. Много ми е интересно, кой как ги издава тез разрешителни за работа, та в крайна сметка“ ни чул, ни видял, нищо не разбрал.Другото което ми е интересно как определиха размера на гаранцията при положение,че за ремонта на площада са дадени милиони.Данаците от приходите къде ще бъдат внесени което може да се окажат много по глави от наема и гаранцията.

    Отговор
  4. Напълно съм съгласна с коментара на Стефан Попов. Не ми става ясно защо сградата на Военния клуб е в толкова лошо състояние и кой е отговорен за това? Сградата на пощата наистина е грозно оглозгана, а тази – на партийния дом, излишна и невписваща се в сградния ансамбъл на площада. По улица Иван Вазов има доста изоставени сгради – свидетелства за бивше великолепие.. Много ми е интересно каква ще бъде тяхната съдба?? Освен това, не е ли редно на мястото на всяко отсечено вековно дърво да се засади веднага ново, или някой има намерение да подменя цялостната визия на тази прекрасна улица??

    Отговор

Вашият коментар