ИкономиКафе: Икономика на изкуствата

В контекста на Пловдив – Европейска столица на културата, рубриката ни с Икономическа библиотека – Пловдив ИкономиКафе продължава да се занимава с изкуство и култура. За второ поредно издание засягаме тема, която обединява произведенията на творците с икономиката. Автор е Весислав Илиев:

В предходната статия разгледахме част от причините за широко разпространената бедност сред артистите, спирайки се в частност на държавните субсидии. Разгледахме тезата, че държавното субсидиране изкривява пазарните сигнали и води до навлизане на нови производители при сравнително по-ниско търсене. Разгледахме и част от причините поради които артистите отхвърлят парите в изкуствата. Сред тях са разбирането за святост на изкуствата и преследването на друг тип стимули – признание, оставяне на следа след себе си и др. В тази статия ще се спрем малко по-подробно на несъответствията, които се получават между пазарна и естетична стойност и различното оценяване на видовете изкуство.

На първо време е необходимо да си отговорим на въпроса „Какво представлява изкуството?”. Мнозина определят като изкуство само конкретни негови разновидности – изобразителни изкуства, опера или примерно класически модерни изкуства. Други обръщат малко внимание на ценността на „висшиte изкуства”, наричайки „изкуство” единствено авангардното такова. От друга страна може да се каже, че изкуството е това, което всеки един човек нарича изкуство. То е субективно. Избирането на едно или друго определение е важно за разбиране на неговата стойност. Да приемем, че примерно само класическата музика е изкуство и тя трябва да има най-висока пазарна стойност, поради голямото количество труд, което се влага в нейното производство. Това се нарича трудова теория за стойността, популяризирана в най-голяма степен от Карл Маркс. Ако тази теория е вярна, то тогава един хляб от пшеница и един от пръст трябва да имат една и съща стойност, заради равното количество труд, което се влага при производството им. Именно подобно разбиране е и една от причините за липсата на иновации, съкращаване на разходите и ориентиране към търсенето на редица изкуства. Според втората теория обаче, стойността е субективна. Стойността на един продукт зависи от това колко са готови хората да платят за него и колко силно искат този продукт.

В обществото съществува социална стратификация. Хората не са еднакви, колкото и определени икономически учения да се опитват да ни убедят в противното. Раждаме се с различен цвят на кожата, различен пол, имаме различно образование, работа, социален статут и това е нещо напълно естествено и нормално. Конкуренцията е заложена в човешкия ген и може да се проследи през цялата човешка еволюция.  Едни имат по-добър социален статус и са по – заможни. Човек обаче никога не спира да се бори, да се опитва да се самоусъвършенства и да подобри своя живот и този на околните. Нещо съвсем нормално е човек да се стреми винаги да прави още една и още една стъпка напред.  Това навежда на мисълта, че хората предпочитат да се изкачват по социалната стълба, отколкото да падат надолу. Стремейки се към по-високите стъпала на социалната стълба, те се фокусират и върху блага и практики със символична стойност, което включва и произведенията на изкуството, харесвани от хора по-нависоко от тях. Хората с по-нисък социален статус винаги оценяват и изкуството, което се харесва от тези с по-висок статус. Това е и едно от обясненията за припознаването от различни прослойки на „висшето” изкуство. В същото време много потребители на „висше” изкуство също така имат предпочитания и към масовото изкуство. Това е сигнал, че културната асиметрия става все по-маловажна.

Какви са разликите между пазарна и естетична стойност? Може да се каже, че купувачите оказват влияние на пазарната стойност, докато експертите на естетичната. Разликата между масовите пазари и пазарите с високи цени е, че ниските цени създават възможност за повече хора да участват в масовите пазари. Следователно, пазарната стойност в „дълбоките” пазари зависи от готовността за плащане на малка група от богати хора, докато в масовите пазари е точно обратното. Тъй като богатите се предполага, че имат големи резерви от налични пари, тяхното икономическо влияние върху пазарната стойност е значително по-голямо отколкото това на по-бедните. Ако цените обаче са много ниски, а групата на бедните голяма, тяхната колектива икономическа сила може да бъде също толкова решаваща, колкото и тази на богатите.

Кой обаче определя естетичната стойност и защо се получават такива разлики между пазарна и естетична стойност? Най-общо казано, тази стойност се определя от експертите, които имат социален капитал. Средностатистическия купувач навлиза на масовите пазари в големи количества и по този начин засилва пазарната стойност на изкуство, на което експертите обаче са отредили малка естетична стойност. Повечето от експертите произлизат от други социални сфери и имат различни предпочитания и следователно определят по-ниска естетична стойност на изкуството, предпочитано от средностатистическия потребител. Докато колективното влияние което имат масовите потребители на пазарната стойност се увеличава пропорционално на броя на потребителите, същото не се отнася за тяхното влияние върху естетичната стойност.

Естетичната стойност не може да бъде самостоятелна.  Тя също зависи от икономически променливи, като например недостиг и оскъдност. Както казва Ханс Абинг, ако Рембранд беше създал по-малко автопортрети, техните пазарна и естетична стойност биха били дори по-високи.  Естетичната стойност е социална стойност, която се влияе от множество предпоставки , включително и от пазарната стойност.  Мнозина вярват, че икономическата стойност обезценява и покварява изкуството и единствено естетичната стойност има значение.  Дали осъзнато или не, но те се обединяват с една нова форма на власт – културната сила на добре образованите, докато отхвърлят икономическата сила не само на богатите, но и на масите.

Източници:

Hans Abbing, Why are artists poor?

Don Tomson, $12 Million Stuffed Shark

Фредерик Бастиа, Държавата

За автора

Вашият коментар