Вероятно медийният поток, който ви залива ежедневно, ви е предложил сухите информации кои имена получават „Нобеловите награди“. Медиакафе и Икономическа библиотека решихме да ви запознаем малко по-подробно с една от тях – изненада – тази за икономика. Каква е нейната история, кои са лауреати през годините и какви са идеите на тазгодишния победител – французинът Жан Тирол, четете в следващите редове. Автор е Весислав Илиев:
Всяка година редица институции от Швеция и Норвегия присъждат Нобелова награда на хора с особен принос в културната и научната сфера. Следвайки завещанието на Алфред Нобел, от 1901 г. се дават награди в областите Физика, Химия, Медицина, Литература и Мир. Според завещанието на Нобел, голяма част от него отива за създаването на фонд, покриващ наградите за големи постижения за развитието на човечеството. Неговото завещание е изпълнено с думи като „откритие”, „изобретение”, „подобрение”. Това и донякъде обяснява решението му да „изключи” икономическата наука от завещанието си, която за мнозина си остава главно теоретична и встрани от приложното поле.
Първата Нобелова награда за икономика се връчва през 1969г. от шведската кралска академия на науките, след като националната банка на Швеция дарява голяма сума пари за учредяването на награда за постижения в икономическата наука в памет на Алфред Нобел. Сред големия брой икономисти личат представители на най-разпространените икономически школи, като най-отличени са представителите на Чикагската школа и последователите на Джон Мейнард Кейнс.
Често Чикагската и Австрийската школа да се възприемат като част от една обща теория поради защитата им на свободния пазар, ограничаване на „голямата държава” и критика на държавните пакети от стимули, минималната заплата и тарифите. Между двете школи има и множество различия, главно свързани с обясненията им за циклите на бум и спад, и използваната методология. Чикагската школа е по-близко до мейнстрийм икономическата теория, припознавайки емпиризма приложен към икономиката и позовавайки се на математическата аргументация и позитивизма.
Австрийската школа от своя страна набляга на чистата логика и отрича емпиричната аргументация, след като тя не може да бъде използвана, за да се анализирана човешкото поведение. Австрийската школа стои далеч от мейнстрийм теорията и е напълно разбираемо пренебрегването на нейните представители от кралската академия на науките за сметка на Чикагската школа, които са поне малко по-близко до нео-класическата икономическа теория.
От 1969 г. досега има само един представител на австрийската школа в лицето на Фридрих Хайек, като самия той остава учуден от решението на комисията, заявявайки че най-вероятно са го избрали да бъде баланс другия награден през същата година – Гунар Мюрдал, който е типичен ляв либерал. До този момент наградата се дава главно на критици на свободния пазар и теоретици, изпълващи икономическата наука с нереалистични математически модели, опитвайки се да планират икономиката.
Интересна е речта на Хайек, който при връчването на наградата заявява, че ако са се били консултирали с него дали да се учреди икономическа награда, той със сигурност би посъветвал против това. Главно защото „Нобеловата награда придава власт на индивида, която не се полага на нито един човек в икономиката….Това не е от значение в природните науки. Тук влиянието упражнено от един индивид е главно влияние върху неговите колеги и съмишленици, които много бързо ще го поставят на мястото му, ако той превиши своите компетенции. Влиянието на един икономист обаче, което е от най-голямо значение, е влияние над политици, журналисти и обществото като цяло… Не съм сигурен, че е желателно да се засили влиянието на неколцина икономисти чрез подобна привличаща вниманието церемония и признание на успехите, вероятно от далечното минало… Затова съм почти склонен да предположа, че имате нужда вашите лауреати да положат клетва на смирение, един вид Хипократова клетва, никога да не надвишават в публични изказвания рамките на тяхната компетентност.”
Липсват други представители на Австрийската икономическа школа, които да са били отличени с Нобеловата награда за икономика. Запознатите с историята на наградите сигурно ще кажат, че Кейнс също не е нобелов лауреат. Истината обаче е, че наградата се връчва само приживе. Такава възможност са имали икономисти като Ротбард и Мизес, които обаче така и не получиха признание. Подобен шанс получи Израел Кирзнър, който бе един от номинираните през 2014 г. Въпреки големия му принос към разбирането на ролята на предприемачеството в обществото, голяма част от анализаторите не даваха големи шансове той да спечели, а една от най-популярните световни медии дори и не сметна за нужно да го спомене сред номинираните.
За сметка на това, наградата бе спечелена от Жан Тирол, теоретик в областта на теория на игрите и анализа на индустриалната организация. И изглежда напълно обясним фактът, че награда подкрепена от националната банка отива при човек за приноса му към „укротяване на големите компании” и ролята на регулациите. Неговите възгледи за конкуренцията и ефикасността са коренно различни от тези на подкрепящия силата на саморегулацията и свободния пазар Израел Кирзнър.
Тирол всъщност спечели наградата за предлагането на сложни алгоритми и модели за справянето с монополите. Проблеми, които австрийските икономисти от дълги години определят като псевдо такива, ако има свободен и лишен от регулации пазар, който се ръководи от огромна конкуренция между предприемачи, стремящи се към печалби и задоволяването на постоянно променящите се нужди на потребителите. Пазар, който би привличал все повече нови участници, а монопол би бил възможен единствено, благодарение на регулации и осигуряване на монополно предимство на едни за сметка на други.
Препоръчителна литература:
Entrepreneurial Discovery and The Competitive Market Process: An Austrian Approach, Israel Kirzner
Competition and Entrepreneurship, Israel Kirzner
Entrepreneurship in Economic Theory, William Baumol
водеща снимка: Миналогодишният лауреат Пер Крусел (nobelprize.org; Copyright © Nobel Media AB 2013 Photo: Alex Ljungdahl)
колаж: nobelprize.org
За автора
