Всички обичат Швейцария – красива природа, политическа система за завиждане с безбройните си референдуми, стабилна икономика. Няколко решения на високо ниво от Швейцарската централна банка обаче поставят под въпрос хубавият път, по който дълго време държавата върви. Тазседмичната тема на рубриката на Медиакафе и Икономическа библиотека – Пловдив ще ви запознае с опасностите, които се появяват през швейцарската икономика и местната валута – франкът, с решението да се подпомагат износителите.
Всеки читател на Медиакафе, който търси подробна информация по някаква тема, може да ни изпрати въпрос или идея, която да ви предоставим като статия в следващите седмици. Ако конкретната тема пък ви хареса може да се посетите Икономическа библиотека, в която да намерите много по-пълна информация по въпроса. По днешната тема пише Георги Стоев:
Традиционната световна почит към швейцарския народ според мен се базира на две неща. Първо, стабилността на швейцарската валута, която в съчетание с безупречно банкиране, е била спасителен остров по време на войни и кризи. Второ, значимото място на референдума като законодателен механизъм – демокрация в най-чист вид.
Значението както на франка, така и на демокрацията, се променят в новата европейска криза. Дълговата криза в Еврозоната не е швейцарски проблем и не би следвало да е. Но Швейцарската централна банка реши, че франкът е твърде силен (спрямо еврото) и внесе кризата в страната, която дори не е член на ЕС.
Преди всичко бързо уточнение – не франкът е твърде силен, а еврото е твърде слабо. Германецът с депозит в евро е загубил богатство, а не швейцарецът с депозит във франкове е забогатял. Нещо повече, спрямо златото франкът всъщност е изгубил доста стойност – около 1/3 за последните 2 години. Малко странно е, че го наричат все още стабилна валута.
Но истинското рушене на доверието във франка започна с решението на паричните власти да спасяват износно-ориентираната икономика. Производители-лобисти настояха, а властите приеха, че търговските партньори в ЕС няма да купуват швейцарските стоки, а туристите никога няма да се върнат, при сегашния валутен курс. Новата роля на централната банка предполага инфлация и нестабилност – нехарактерни за Швейцария явления.
Всъщност какво ще се случи? Едно и също количество франкове ще купуват по-малко реални стоки. Един и същи депозит и един и същи пенсионен фонд ще струват по-малко (в реални измерения). Една и съща заплата ще купува по-малко продукти в супермаркета.
Но производителят-лобист ще е доволен от увеличените продажби в чужбина. Неговите разходи в голяма част ще останата непроменени във франкове, а ще намалеят в евро. По-голяма част от продажбите ще се превръща в оперативна печалба, а по-малка част в заплати и външни услуги, които са доставяни в Швейцария.
Това е класическо преразпределение на доход, макар и невидимо, което странно как получава толкова широка подкрепа у хората на улицата. Такива решения не свалят правителства, не са дори обект на сериозна критика от телевизионните коментатори. Те се приемат за “нещо нормално” в кризисни времена.
Само че кризата не е швейцарска по произход. Тя дори нямаше да бъде съвсем германска, ако г-жа Меркел не беше решила да прехвърли загубите на големите банки върху редовия спестител, отново чрез инфлацията. Сега не франкът е по-скъп, както се твърди, а германецът е по-беден, което е причината за свития износ на Швейцария. Това не може да бъде решено като проблем от швейцарското правителство.
Остава мистерията за силната подкрепа на девалвацията у широката публика. Електоратът изглежда няма проблем някой да го ограбва като намалява стойността на пенсията му, заплатата му и депозитите му. Стига това да става по демократичен път, грабежът изглежда приемлив. За него винаги ще се намерят добри доводи като “спасяване на индустрията”.
Но днешните решения в Швейцария са всичко друго, но не и справедливи за средния избирател. Той ще плати сметката на големия лобист. После ще е доволен, че по новините не се говори за рецесия в неговата страна. Ето така работи демокрацията.
За автора
