Атанас Ташев: светове в света, който обитаваме

В рамките на Националните есенни изложби в Пловдив тази година, в дълбоката зала на Балабанова къща, зрителите ще се срещнат с екзалтираната от видимия свят със своите съвкупности от предмети, форми и образ, естетизирана живопис на Атанас Ташев. В серията си голямоформатни платна художникът пресъздава градски и алтернативни пространства, в които се противопоставят и взаимно обуславят физически видимото и духовното, антиномите човешко – техническо, рационално – емоционално. Те са отправна точка за неговата социална и философска интерпретация на теми от съвремието ни в творбите на художника, които се превръщат в естетически и етични оценки. Визуалните въплътявания на Ташев са построени върху сблъсъка и симбиозата на смислови и пластически опозиции.

***

Атанас Ташев е роден в Бургас. Завършил е Националната художествена академия, специалност „Живопис“ при проф. Иван Кирков. Един от активно изявяващите се, със собствен, разпознаваем почерк художник с множество самостоятелни представяния и участия в общи и групови изложби в страната и чужбина. Негови творби са притежание на Националната галерия, художествени галерии в страната, на частни колекции в Германия, Швейцария, Испания, Франция, Великобритания, Гърция, Кипър, Италия, САЩ, Австрия, Швеция и др. Живее и работи в София.

Какво представяте в рамките на тазгодишното издание на НЕИ Пловдив?

В изложбата си представям 16 живописни работи, които свързах със „Споделеното пространство“ – мотото на Национални есенни изложби – Пловдив 2022. Седем от картините направих през последната половин година, специално за НЕИ Пловдив.

Споделете как тълкувате в творбите си взаимодействието и диалога между пространства и обектите, между предметите, животните и хората в творбите си.

В моята експозиция доминира идеята за градските пространства – подлез, летище, улици, пазари, карнавали. В работите ми присъстват места, които са някак „други“. Променили са своята същност, претърпели са трансформация и са се превърнали в „контраместа“ в градската култура. Присъства ъндърграундът със своите обитатели и закони. Градските улици са завладяни от бездомни кучета. Уличните кучета са продукт на града и едновременно с това сякаш с тях дивото нахлува в културната среда на човека и се очертава драматичен конфликт, при който функциите на някои пространства /подлези, улици, пазари/ започват да ерозират. Автомобилите са станали главни герои в града и са изтласкали човека незнайно къде. Така тези градски територии се осмислят като „светове в света, който обитаваме“.

За мен, като художник, тези места, променили своята същност, са предизвикателство, защото отразяват социални, културни, политически, психологически и екзистенциални проблеми на съвременното общество. Градските пространства носят белезите на дехуманизацията, която неизбежно е свързана с проблемите на технизацията, манипулацията и властта / Джага, Кои са играчите? /.

Прави впечатление, че пространствата, в които са ситуирани обектите и образите, са от реални ситуации, а в други – от имагинерни. Фикция на какво се явяват?

Елементите на видимия свят за художника са обекти за творческа интерпретация. Сетивно възприемани, те пораждат пластически и стилови решения. Самият избор на обекти вече съдържа отношението на художника. А пластическият израз носи и отправя неговите послания. Обектите със своята конкретност създават повърхностния пласт на значения в картината. Но обектите и техните образи са също метафори и алегории. Например автомобилите могат да бъдат образ на технизацията или на консумативността, или да бъдат страна в конфликта човек – технологии. Тъмните градски улици могат да изразяват усещането за несигурност, застрашеност и нарушена възможност за предвижване на човека в големия град. Представяйки в картините си конкретното и предметното, аз настойчиво провокирам към тълкуване и осмисляне на изображенията. Метафорите, символите, алегориите принадлежат на културното поле, в което съществува или се заражда смисъл. Тъкмо в това поле на тълкуване и значения се осъществява споделянето – диалогът автор / публика.

Акрил, темпера, маслени бои – експериментирате с материала. Живописта ви въздейства с експресията на колорита, формата и образа, социалната и философска интерпретация на теми от съвремието ни, личния ви творчески прочит. Образите в композициите са един знак, общ сумарен образ, силуети на хора, лишени от всякаква конкретика. Символ на какво са те?

Темите за градските пространства, които аз избрах, предпочитам да интерпретирам чрез наратив, за да постигна споделеност с публиката. Публиката има пълната свобода да придава пряко или преносно значение на образите, да ги интерпретира и тълкува или по свое желание да остава на теритoрията на конкретното и сетивното. В някои от картините човешкото присъствие се осъществява парадоксално чрез човешкото отсъствие. А в други – хората са неразпознаваеми, нямат лица и са потопени в анонимност. Тези образи внушават самотност и изолираност на човека в големия град. В изложбата ми присъстват като контрапункт на градските пространства и алтернативни пространства на хармония между човека и природата („Морски пристани“), а също карнавали – пространство на преобърната социална йерархия и безкрайно веселие. Проблемът за избор на материали е формален. Няма добри или лоши изразни средства и материали. Важно е дали се постига споделеност на посланията, отправени от автора към публиката.

Какво е вашето мнение за Националните есенни изложби като форум в исторически и художествен аспект?

НЕИ Пловдив е знаково събитие за българския културен живот. Лично за мен е свързано с продължителна творческа работа. Доскоро с проф. Галина Лардева не се познавахме лично. От години следя нейния проет. Много добре познавам творбите на мои колеги, гостували в досегашните издания по нейна покана и категорично мога да кажа, че творбите им респектират като запомнящи се творчески постижения. От проф. Лардева разбрах, че е видяла моята изложба в галерия „Райко Алексиев“ в София през 2018 г. За мен тази покана има значение на професионална оценка и e чест да взема участие в Националните есенни изложби Пловдив 2022.

Чувствам се дълбоко свързан лично и творчески с Пловдив. През 1999 г. участвах в НЕИ Пловдив. Скъп спомен за мен е участието и на Йордан Парушев. Данчо беше прекрасен творец и човек, с когото имах възможността да общувам. Изпитвам нетърпение и вълнение да усетя реакцията на колеги и зрители при среща с моите работи. Голямо предизвикателство за мен е да се завърна в Пловдив, и то с експозиция в Балабановата къща по покана на проф. Галина Лардева.