Художникът Светлин Колев: умерено и идеал(истич)но

До 3 февруари ще светят картините от последната изложба на Светлин Колев „Идеалното тъмно” в Градската художествена галерия на пловдивската Главна. За художниците Збигнев Херберт казва, че са дарени „с добродушна фантазия и с безсъзнателна длан, поправяща този свят”.

Оптимистични, макар и мистично вкоренени в тъмното – платната на Светлин Колев предлагат няколко плоскости, които съжителстват с очарователна лекота. В едрите мазки прозира увереност и желание за диалог, за контакт с културата на зрителя. И да, защо не и опит да се поправи този свят – съвсем по предположението на Збигнев Херберт.

Въпреки, че избягва камери и микрофони, Светлин се съгласи да отговори на въпросите на MediaCafe:

Ако картината е айсберг, какво остава невидимо за очите?

Изкуството синтезира съвременните мисловни тенденции. Всяка велика цивилизация има съответно и велико изкуство. Те всъщност са в симбиоза. Тези артисти, които успяват да изпреварят тенденциите, биват разпознати на по-късен етап. Другото, което остава скрито, са емоцията и енергията, които е имал авторът, създавайки творбата. Защото, колкото и добре да се е справил, винаги зрителят разпознава нещата през своята призма и през състоянието си в момента.

Кои художници припознавате като Ваши духовни учители?

През различните периоди от живота ми съм бил завладяван от творчеството на различни автори – като се започне от Леонардо, Рафаел, Караваджо до Моне, Цесевич, и по-модерните Пикасо, Мунк и Магрит. Може да се каже, че и това е хронологичния ред на влиянието, което съм получавал от тях. Един вид еволюцията ми като творческо израстване покрива историческите периоди.

Рисуването обяснение в любов ли е?

Донякъде има допирни точки в двете неща – хармонията, топлотата, спокойствието. От друга страна, понякога в него има и доза агресия, в самия процес. Това, на което бих го оприличил, е по-скоро медитация. Дори е повече и от това. На практика… когато твориш, целият свят изчезва, сливаш се с това, което правиш.

Какво четете?

Винаги съм харесвал фантастиката. За мен въображението е единственото нещо, което ни отличава от всички останали видове тук, на Земята. То ни е дарено, за да можем да творим. Селинджър е също друг любим автор.

От какво Ви боли?

Както се пееше в една българска популярна песен  „Болката от ляво“  – тя винаги е най-силна и най-трудно се лекува.

Кога рисувате?

Когато рисувам, може и да е през целия ден. Дни наред. Също имам и дълги периоди, в които въобще не рисувам. За мен трябва да има творческа енергия, когато го правя, инак няма смисъл. А тя не е постоянна.

Кое Ви инспирира за последната Ви изложба?

Изложбата е един миг, който улавя в едно дълъг творчески път. Вдъхновението за различните картини е намирано навсякъде и в различните периоди е различно. За мен този процес е извън всякакви рамки, като не се стремя да следвам даден стил, а експериментирам постоянно с техники и сюжети.

Кои са любимите Ви места в Пловдив?

Зелените места и там, където има вода – Гребната база, Марица, Тепетата, Градината.

Светлин Колев е роден през 1979 г. в Пловдив. Възпитаник е на НХГ „Цанко Лавренов“, която завършва през 1997 г. със специалност „Живопис“. През 2005 г. се дипломира отново с „Живопис“ във Факултет „Изобразителни изкуства“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

През 1989 г. получава награда от международен конкурс в Унгария.

През 2008 г. негова творба е селектирана за участие на изложба по повод представяне на Пловдив в Брюксел.

Работи предимно в сферата на живописта.

Член е на Дружеството на пловдивските художници и активно участва в общите му изложби.

Вашият коментар