До 3 февруари ще светят картините от последната изложба на Светлин Колев „Идеалното тъмно” в Градската художествена галерия на пловдивската Главна. За художниците Збигнев Херберт казва, че са дарени „с добродушна фантазия и с безсъзнателна длан, поправяща този свят”.
Оптимистични, макар и мистично вкоренени в тъмното – платната на Светлин Колев предлагат няколко плоскости, които съжителстват с очарователна лекота. В едрите мазки прозира увереност и желание за диалог, за контакт с културата на зрителя. И да, защо не и опит да се поправи този свят – съвсем по предположението на Збигнев Херберт.
Въпреки, че избягва камери и микрофони, Светлин се съгласи да отговори на въпросите на MediaCafe:
Ако картината е айсберг, какво остава невидимо за очите?
Изкуството синтезира съвременните мисловни тенденции. Всяка велика цивилизация има съответно и велико изкуство. Те всъщност са в симбиоза. Тези артисти, които успяват да изпреварят тенденциите, биват разпознати на по-късен етап. Другото, което остава скрито, са емоцията и енергията, които е имал авторът, създавайки творбата. Защото, колкото и добре да се е справил, винаги зрителят разпознава нещата през своята призма и през състоянието си в момента.
Кои художници припознавате като Ваши духовни учители?
През различните периоди от живота ми съм бил завладяван от творчеството на различни автори – като се започне от Леонардо, Рафаел, Караваджо до Моне, Цесевич, и по-модерните Пикасо, Мунк и Магрит. Може да се каже, че и това е хронологичния ред на влиянието, което съм получавал от тях. Един вид еволюцията ми като творческо израстване покрива историческите периоди.
Рисуването обяснение в любов ли е?
Донякъде има допирни точки в двете неща – хармонията, топлотата, спокойствието. От друга страна, понякога в него има и доза агресия, в самия процес. Това, на което бих го оприличил, е по-скоро медитация. Дори е повече и от това. На практика… когато твориш, целият свят изчезва, сливаш се с това, което правиш.
Какво четете?
Винаги съм харесвал фантастиката. За мен въображението е единственото нещо, което ни отличава от всички останали видове тук, на Земята. То ни е дарено, за да можем да творим. Селинджър е също друг любим автор.
От какво Ви боли?
Както се пееше в една българска популярна песен „Болката от ляво“ – тя винаги е най-силна и най-трудно се лекува.
Кога рисувате?
Когато рисувам, може и да е през целия ден. Дни наред. Също имам и дълги периоди, в които въобще не рисувам. За мен трябва да има творческа енергия, когато го правя, инак няма смисъл. А тя не е постоянна.
Кое Ви инспирира за последната Ви изложба?
Изложбата е един миг, който улавя в едно дълъг творчески път. Вдъхновението за различните картини е намирано навсякъде и в различните периоди е различно. За мен този процес е извън всякакви рамки, като не се стремя да следвам даден стил, а експериментирам постоянно с техники и сюжети.
Кои са любимите Ви места в Пловдив?
Зелените места и там, където има вода – Гребната база, Марица, Тепетата, Градината.
Светлин Колев е роден през 1979 г. в Пловдив. Възпитаник е на НХГ „Цанко Лавренов“, която завършва през 1997 г. със специалност „Живопис“. През 2005 г. се дипломира отново с „Живопис“ във Факултет „Изобразителни изкуства“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.
През 1989 г. получава награда от международен конкурс в Унгария.
През 2008 г. негова творба е селектирана за участие на изложба по повод представяне на Пловдив в Брюксел.
Работи предимно в сферата на живописта.
Член е на Дружеството на пловдивските художници и активно участва в общите му изложби.
За автора
