Румяна Илиева: Да си учител е състояние на духа

Образованието и ролята на преподавателя е ключова за посоката  ни като общество. Какво се случва с потенциала и мотивацията на бъдещите учители в университета и какви нововъдения се интегрират в тази посока ще разберем от Румяна Илиева, дългогодишен преподавател по английски език във филологическия факултет на пловдивския университет,,Паисий Хилендарски“.

Освен, че подготвя бъдещите студенти за призванието учител, Румяна е организатор и ръководител на педагогическата практика, ръководител на магистърските програми Английски език и методика.Тя е от хората с мисия, които разказват увлекателно и събуждат същностните въпроси, така че достигат до всеки, който се е докоснал до нея.

Какви са нужните умения за учителя днес?

Учителят по език в днешно време, както и в миналото, се нуждае от значителна и устойчива професионална подготовка по езика. Езиковите знания и умения са абсолютният минимум, върху който се гради всичко друго. Учителят е основният, непосредственият модел пред учениците, както в езиково отношение, така и като личност. Виждам изключителна важност в това учителят да проявява търпение и упоритост, ентусиазъм и енергичност, щедрост и великодушие. С подобни думи мотивирам и изпращам на държавен изпит студентите си магистри, бъдещите учители по английски език. Споделям с тях, че благородството на духа е самата същност на учителската дейност. Да си учител не е просто професия, не е просто занимание, не е и просто призвание. Да си учител е състояние на духа. За истинския учител това състояние е непроменливо с времето и представлява едно чудно „триединство“ – да има какво да даде, да знае как да го даде и да има желанието да го даде.

В какви ресори смяташ, че трябва да се разгърне потенциала на академичното образование? Къде виждаш пробойни?

По мое виждане слабо звено в университетското образование е липсата или недостатъчната проява на видима, плътна връзка с училищното образование. Може би ще прозвучи крайно като твърдение, но до скоро изглеждаше сякаш университетите не се интересуваха изобщо какво се случва в училищното обрзование. За щастие, има тенденция за промяна и тук трябва да подчертаем положителната роля на педагогическите и филологическите факултети.

Върху какви проекти работиш в момента? С какво експериментираш?

В момента съм се заела да работя по идеята още от първи курс при нас да мотивираме желание у студентите-филолози да се включат в редиците на учителите по английски език. Особено ми е приятно да споделя, че много от тях имат конкретна идея да бъдат учители. Други са раздвоени, така да се каже. Можете да си представите, че целта ни е да поддържаме амбицията на първите, но и да подпомогнем в избора вторите. По учебен план студентите за първи път се срещат фронтално с преподаването в училище във втория семестър на трети курс. Идеята ни е доста по-рано да им дадем възможност за преки впечатления чрез срещи и разговори с учители, директори, експерти в образованието и образователната политика, представители на бизнеса. Особено ценно е сътрудничеството с бившите ни студенти, които вече са доказали се специалисти.



Какъв вид нововъдения се интегрират сега към програмата, така че образованието да подготвя успешни преподаватели, в крак с хода на времето и с изпитанието на „online обучението“?

В момента променяме учебните планове с оглед изискванията на последната промяна в наредбата за получаване на квалификацията учител. Тази промяна е от февруари. Новите планове ще са реалност за приема на студенти тази година. Промените са отражение на нуждите в съвремието, напр. разработване на уроци за работа от разстояние или в дигитална среда, проверка и оценка на знанията и уменията отново в дигитална среда, управление на взаимоотношенията в училищна среда, работа с родители, работа с ученици в неравностойно положение.

Какво според теб е нужно да се включи или промени към настоящото (филологическо) образование, за да дава университетът по-цялостна подготовка на професионалисти в сферата на образованието?

В нашата катедра се стараем да предлагаме курсове, които да отразяват не само съвременните тенденции в развитието на езика и филологическата мисъл, но и курсове, които да представят езика и обучението по езика в аспектите на културологията, социално-икономическите отношения, бизнес средите, технологичния напредък. Търсим връзка с другите хуманитарни науки, а дори и с естествените науки. Тук отново ще посоча връзката с училищното образование. Учебните програми, независимо от степента и профила на обучение, представят чрез учебниците учебно съдържание, което включва всички гореспоменати аспекти. Учебниците в обучението по английски език се актуализират доста често и това е напълно нормално. Така се отговаря на динамиката на развитие на съвременния свят. Ако ние в университета не подготвим младите колеги, ако не осъвременяваме нашето университетско учебно съдържание, това би било предателство и заблуда.

Ти оценяваш базови учители в училищното образование, така че имаш наблюдения и в тази сфера. Как гледаш на голямата технологична инвазия в класната стая като цяло?

Разбира се, ще е глупаво и недалновидно да не се възползваме от технологиите. Вече не си  представям образование без компютри, без достъп до интернет, без електронни ресурси и тн. Те правят образователния процес бърз, привлекателен, достъпен, те са отзвукът на човешкото развитие. Няма как образованието като човешка дейност да се ограничи и да отхвърли този напредък, защото самите технологии са плод на образованието. Това е поредният пример за изграждане, надграждане и усъвршенстване в хилядолетната човешка история.

По мое мнение в момента преекспонираме въпроса с технологиите, подхлъзваме се по гладкото и лъскавото, вниманието ни е привлечено от бляскавото и шумното. Обществото остава с впечатление, че с пълно модернизиране на материалната база и включване на технологиите активно в обучението ще се решат проблемите на образованието. А на заден план остава нуждата от труд и постоянство, ролята на родителите и социалната среда, както и вътрешната мотивация. Забравяме да видим и да признаем фактическата работа на  учителите. Това е ежеседмичната подготовка и планиране, ежедневната упоритост, къртовския труд на влизане в час и ежеминутно общуване с учениците, най-общо казано запълването на минимум двадесет урока седмично с ефективна работа. Подчертавам, ефективна работа, пред и заедно с поне 20 чифта очи, ентусиазирани, заспали, весели, тъжни, търсещи, безразлични, всякакви. А резултатът трябва да се изразява в успехи и високи постижения, с които после всички да се кичат. Държа да отбележа, че точно тези учители преди повече от година се впуснаха в приключението обучение от разстояние, изучиха особеностите на всякакви електронни среди без дори да се замислят и дадоха възможност образователният процес да продължи. Кой и как от учениците и родителите се възползва е вече друг въпрос.

Нека не се лъжем, и в традиционната класна стая, и в иновативната класна стая, и пред едновремешната черна дъска, и пред интерактивната дъска, с технологии или без тях, качество се постига с труд, усилия и желание.

Какво е образованието на бъдещето?

Определям образованието в следващите години с две думи: комбинативност и гъвкавост. За първото ще е необходимо да продължаваме с традиционното натрупване на фактологични знания и функционални умения. Предизвикателство за образователните политики ще бъде да се определят кои точно фактологични знания и умения са необходими и в какви комбинации. Напредъкът и разнопосочността в човешкото развитие обуславят това предизвикателство.

За мен ключовата дума е гъвкавост. Образованието ще трябва да доставя на обществото гъвкави личности, тоест такива, които са обучени да се справят с промените и напредъка и да не се страхуват от тях.

Аз съм филолог и ще кажа, че образованието се състои в усъвършенстване на въпросителната структура, комуникативната ситуация на търсене и осмисляне. Най-общо казано, образованието и на бъдещето, както винаги до сега, ще се състои в изграждането на личности, които задават въпроси, защото осъзнават, че само чрез търсене се достига до познание.

За какво мечтаеш?

Това, което на мен лично ми липсва и което съм приела за моя мисия, е създането на основа за развиване на идеята за менторство. Специално по английски език аз години наред наблюдавам работата на учители-майстори. Тези майстори не трябва да бъдат оставени да напуснат системата след време без да са споделили и разкрили тайните на успеха си. Би било огромна загуба. Как се работи по учебното съдържание, къде и до колко се надхвърля, как се планира, как се изграждат отношения с ученици и родители, как се изгражда мотивация, как се постига емоционална стабилност е една толкова емоционално разнородна среда, как се преодолява физическата умора, как се постига модерност при неизбежната разлика в поколенията, как чрез изпълняване на задачите и целите на конкретното учебно съдържание всъщност се постигат и други обществено значими цели. Мога да продължа списъка в цели страници. Това са все въпроси, на които ние в университета се стремим да даваме отговор, предоставяме един куп книги за четене, даваме съвети, но не е достатъчно. Ето за това майсторство говоря, майсторството на учителя да остави трайна положителна следа у учениците, както с натрупани знания и умения, така и с поведение, отношение, светоглед.  Това, че за кратко време изпращаме студенти при наставници с опит не е достатъчно.  Аз имам предвид реално менторство, реална майсторска школовка за младия или неопитен колега, един вид обучение вече на терен, в реални условия.

Неразривно свързана с идеята за менторството е идеята за изграждане на екип, отбор, професионална група. Крайно време е да се проумее, че е изключително полезно учителят да си има „другарче“, което да окаже помощ или съдействие, някой, на който може да се разчита, който може да отговори на въпрос, да даде мнение, да обсъди, да предложи. Аз имам такива колеги, разполагам с такъв екип. Имам поне трима колеги от катедрата, до чийто мнение винаги се допитвам, обсъждам с тях, може и до обсъждане на вискок тон да стигнем, но това е много градивно сътрудничество.

Старая се да го демонстрирам пред студентите. Казвам им, че веднага пред тях се обаждам на колега, нека и той участва и изкаже мнение. Показвам на живо колко е важно да се задават въпроси. Ефектът е поразителен. Студентите се оживяват и ентусиазират, добиват смелост и желание и те да задават въпроси. В обсъждането винаги се раждат най-смислените и рационални решения. Подобни взаимоотношения бих искала да виждам и сред учителите в едно училище. Това би помогнало младите или новоназначени учители в решаваща степен.

Вашият коментар