Тодор Трагмар: Вдъхновението може да дойде от всякъде

The Prince of North West е късометражен филм с български режисьор и за последните месеци спечели 6 награди в различни международни фестивали – в Сърбия, Италия, Индия, Словакия, Великобритания.

„Принцът” е в селекцията на общо 19 международни фестивала за шорт филми, а неговият режисьор – Тодор Трагмар – напуска България съвсем на ръба между двете столетия, малко след като завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Открива мястото си на Острова сякаш по предопределение, справя се с неминуемия културен шок, който преживяват всички емигранти преди интернет да направи границите почти имагинерни. Адаптира се и започва да учи отново – този път мечтаната режисура. В Лондон.

Колко години вече си в Лондон и какво ти даде образованието в Сити Лит Колидж?

Mалко повече от 20 години. Дойдох само за няколко месеца, но се влюбих в града, и реших да остана. Хората са много оптимистично настроени. Имаш чувство, че можеш да постигнеш абсолютно всичко, за което мечтаеш. Въпреки че не е лесно, всичко изглежда постижимо.

Най-важното, което ми даде образованието в Сити Лит Колидж, е увереност. Имахме двама изключителни преподаватели – Ронни Маккан и Джон Лий. Ронни ни хвърли във водата, още преди да се бяхме научили да плуваме, и това ни помогна изключително много.

За колко време засне The Prince of North West?

Отне ми седем месеца – започнахме през януари и свършихме през юли. Трябваше да снимаме само през почивните дни, защото това беше най-удобното време за всички от екипа. Обикновено се събирахме малко преди изгрев слънце и снимахме до не по-късно от обяд. Първо заснехме сцените с диалог, а после всичко останало. Това се наложи с цел да се избегне шума.

Но към тези седем месеца трябва да прибавя и подготовката за филма, която ми отне цяла година.

Къде засне филма?

Най-трудно беше да се намери подходяща локация. Целият филм е заснет в централен Лондон. Първият ден от снимките беше до Ватерлу, а останалите до Олд стрийт.

Със сигурност сте имали и трудности по време на снимките?

Когато снимаш в Лондон, непрекъснато срещаш някакви предизвикателства. Трябва да си подготвен за всякакви изненади. Първият ден трябваше да е през декември, но 24 часа преди снимките времето коренно се промени и заваля дъжд. Трябваше да отложим за януари. Междувременно актрисата ни напусна, защото сключи договор с театрална компания, и аз трябваше да проведа много бърз кастинг.

Така попаднах на една от най-талантливите британски актриси, Лиза Ронаган. Но най-голямото предизвикателство с The Prince of North West беше последният снимачен ден. В деня преди снимките аз винаги посещавам мястото, където ще работим. Бях много неприятно изненадан, че точно до нас са започнали да разрушават стара сграда. Шумът от машините беше наистина силен. Реших да променя плана на работа и да заснемем първо сцените с диалог. Трябваше да започнем в 5.30 сутринта и имахме около два часа преди работниците да започнат работа. За съжаление звукооператорът ни се успа и закъсня с един час. Остана ни само един час да заснемем диалога, но мисля, че се справихме много добре.

С какъв бюджет трябва да разполагаш, за да снимаш един късометражен филм във Великобритания?

Зависи от сценария и от уменията на продуцентите. Можеш да го заснемеш и за 1000 паунда, може и за 50 000. За мен обаче реалната цена, която трябва да се инвестира, е между 5 000 и 7 000. Познавам продуценти, които са снимали късометражни филми за 50 000 паунда и други, които са правили игрални филми за 5 000. В крайна сметка не е важна цената, а резултатът от работата.

Бъдещето принадлежи ли на шорт филмите?

Не бих казал. Късометражните филми не могат да заместят пълнометражните. При късометражните имаш много по-голяма свобода на действие. Там можеш да експериментираш. Такива експерименти може и да не се получат, както си очаквал, но поне ще си опитал. Рискът е много по-малък.

Но ако се получи, значи си разбрал, че нещо работи за теб и може да го пренесеш в по-обемен проект.

Какви са предизвикателствата пред режисьорите през 21 век?

През годините вкусовете непрекъснато се променят и филмите, които са били популярни през 70-те, сега се възприемат като бавни. Зрителите нямат търпение да гледат съспенс, предпочитат шокиращи изненади. Не случайно “Играта на Тронове” е толкова популярен сериал. Там изненадите следват една след друга. Тъкмо си поемеш дъх и на следващата сцена сценаристите отново те изненадват с нещо, което не си очаквал да се случи.

Но кои са световните режисьори, чиито филми имаш нужда да гледаш отново и отново?

Аз гледам непрекъснато филми. Ако имам свободно време, гледам поне по един на ден. Има много филми, които гледам отново и отново. Такива са на Спилбърг, Скорсези и Полански, а също така – на Сам Мендес и Рон Хауърд. Наскоро отново гледах “Мостът на шпионите”, а “Американски прелести” съм го гледал може би над 100 пъти.

Много ми допадат филмите на Михаел Хенеке и Павел Павликовски. От тези режисьори винаги има какво да научиш.

Впечатли ме последният филм на Андрей Кончаловски, „Скъпи другари” – намирам, че е много силен! Интересна история, разказана изключително майсторски, със запомнящи се персонажи, които имат своите лични трагедии, и всичко това е заснето с огромно умение. Това е един от най-добрите филми, снимани някога, за комунизма.

Какво те вдъхновява да продължаваш?

Различни неща – много често някой филм или книга, статия или радиопредаване, разговор с приятели или познати, или просто дочути думи от непознати. Вдъхновението може да дойде от всякъде. Аз обичам да пиша в кафенета и много често се заслушвам в разговорите на хората около мен. Понякога можеш да чуеш много интересни истории, които – като се пипнат малко – може да стане нещо интересно.

Ако трябва да разкажеш на петгодишно дете за какво е твоят филм The Prince of North West?

Кой е The Prince of North West? Това е Джими – една много противоречива личност. Той не се притеснява да наруши закона, защото знае как да го направи. Въпреки че се занимава с измами на дребно откакто се помни, той няма полицейско досие. Джими израства в северозападен Лондон и оттам идва заглавието на филма. Той е добре позната личност в тази част от града. Един чаровен измамник, който се грижи за болната си майка и се опитва да спаси връзката си с годеницата си Стейси, която открива, че й е дал пръстен с фалшив диамант. А в същото време братовчед му, Били…

Тодор знае как да постигне усещането за съспенс. Аз зная как свършва лентата, но няма да кажа. Самият автор определя The Prince of North West като криминална драма, но и като филм за надежди и разочарования.

До края на годината филмът участва в различни фестивали, след това ще бъде достъпен за по-широка аудитория.

Кое е най-болезнено за теб като режисьор в ситуацията на локдаун?

Много трудно се снимат нискобюджетни филми, ако трябва да се спазват всички ограничения. Даже бих казал, невъзможно. Имах няколко документални проекта, които трябваше да стартирам през януари, но заради поредния локдаун са отложени за неопределено време. Реално за 1 година съм работил само около 2-3 месеца. Но такова е положението и трябва да се адаптираме. От друга страна имах доста свободно време и успях да напиша два сценария за игрални филми.

Пловдив е…?

Това е градът, в който съм роден. Имам много хубави спомени, особено от студентските ми години в Пловдивския университет. Едно от любимите ми места е Капана, който е на около 15 минути пеш от квартал Мараша, където съм израснал.

––-

Тодор Трагмар е театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент. Завършил e българска филология в Пловдивския Университет “Паисий Хилендарски” и театрална режисура в „Сити Лит Колидж” в Лондон. Поставил е няколко пиеси на Оф-Уест Енд, като най-известните са “Хартиени цветя” и “Врагове”. В киното работи като режисьор, сценарист, продуцент, монтажист и оператор. През тази година криминалната драма The Prince of North West беше в официалната селекция на 19 филмови фестивала, като спечели 6 награди – от 1st Monthly FIlm Festival в Белград, URUVATTI INTERNATIONAL FILM FESTIVAL в Индия, Port Blair International Film Festival в Индия, Best Crime Short в Рим (Winner for Best Crime Short and Best Acting Ensemble), както и приза за най-добър международен късометражен филм на Golden Sparrow International Film Festival.

The Prince of North West е финалист на Kosice International Monthly Film Festival, полуфиналист на Flicks Monthly Film Festival в Лондон и четвъртфиналист на Jump Cuts Film Festival в двете категории – най-добър британски късометражен филм и най-добър британски режисьор.

Коментари (1)

  1. Навремето успях да гледам пиесата „Хартиени Цветя“. Работата му няма нищо общо с тази на режисьорите от България. Всичко беше много добре изпипано. Така й не разбрах, защо спря да режисира театрални пиеси. Може би, за да се отдаде на киното.

    Отговор

Вашият коментар