Експериментът на улицата

Мъж се настани в метростанцията на Вашингтон и започна да свири на цигулка, беше студена януарска сутрин. Той изсвири шест произведения на Бах в рамките на около 45 минути. През цялото това време в час пик, преминалите през станцията бяха преброени над 1100 души, повечето от тях на път за работа.
Изминаха три минути и мъж на средна възраст забеляза, че свири музикант. Той забави крачка и поспря за няколко секунди, след което отново забърза, за да хване разписанието. Минута по-късно, цигуларят получи своя първи долар – от жена, която дори не се спря, а продължи своя ход, подхвърляйки сумата.След още малко, някой се облегна на стената, за да го послуша, но мъжа погледна часовника си и отново пое по пътя си. Очевидно закъсняваше за работа.
Този, който прояви най-голям интерес бе едно три годишно момченце. Майка му го подръпна забързана, но детето спря да погледа цигуларя. Най-накрая майка му го дръпна по-силно и детето продължи да върви, извъртайки главата си назад през цялото време. Цялото това бе повторено от още няколко деца. Всички родители без изключение, пришпорваха децата си да продължат да вървят.
В следващите 45 минути музикантът продължи да свири, а само 6 души спряха и постояха за малко. Около 20 от тях му дадоха пари, но продължаваха да вървят в същата крачка. Той събра точно 32 долара. Когато приключи с изпълнениято си и настъпи тишина, никой не разбра. Никой не аплодира.
 
Никой не знаеше, че цигуларят бе Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току що бе изсвирил едни от най-изумитлените произведения писани някога, на цигулка струваща 3.5 милиона долара.
 
Два дни преди изпълнението му в метрото, Джошуа Бел препълни зала в Бостън, където средната цена за билет бе 100 долара.Историята е съвсем истинка. Тайното изпълнение на Джошуа Бел в метро станцията бе организирано от Уошингтън Поуст, като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората. Цялата концпепция на експеримента в обичайна обществена среда, в необичаен час бе да се даде отговор на въпроса: Забелязваме ли красотата? Спираме ли да я оценим? Разпознаваме ли таланта в една необичайна ситуация?
 
Един от възможните изводи от този експеримент е:
Ако нямаме момент да спрем и да послушаме един от най-добрите музиакнти в света, свирещ най-прекрасната музика писана някога, колко още други неща пропускаме?
Източник: Фейсбук washingtonPost
 

За автора

Вашият коментар