Знаем, че в днешно време една от най-търсените и ценни стоки се нарича информация. Всички ние се надпреварваме да я доставим на читателя колкото може по-бързо. Така или иначе обаче, винаги онова което четем по вестници, списания, сайтове, блогове и т.н. практически е стара информация, понякога обидно стара. Все пак за да узнаем за нещо, то трябва да се случи най-напред. А после следват преводи на тази информация, разпространение и т.н.
Малко по-късно вездесъщият Стивън Спилбърг доразвива тази идея в своя филм "Специален доклад", където полицията на бъдещето прогнозира престъпленията и задържа потенциалните нарушители на закона преди те да „сгазят лука”.
И докато някои правят филми по темата , други вече са се нагърбили с нелеката задача да превърнат утрешния вестник в реалност. И аха-аха да го сторят.
Как стоят нещата на практика?
Както можем да се досетим, тук в ролята си влиза вездесъщият компютър и по-точно един софтуер, дело на гиганта Microsoft и израелския технологичен институт Technion. Софтуерът работи на принципа на анализа на стари новинарски текстове, като на тази основа прави свои прогнози за това, какво е възможно да се случи, как, кога и какво ще произтече от това.
Точността на прогнозираното от софтуера е тествана като авторите на програмата са подали информация за големите суши в Ангола през 2006 г. След щателен разбор на данните софтуерът е предупредил за възможна епидемия от холера, споделя Ерик Хоровиц, един от водещите изследователи на Microsoft Research.
Тестовете на програмата са били изключително мащабни и са свързани с обработката на огромна по обем информация. За целта е бил сканиран архивът на американския всекидневник The New York Times от 1986 до 2007 г. Към него са добавени и множество други онлайн източници. Софтуерът е способен да анализира въпросната информацията, след което се самообучава. Той може да разпознава различни събития и да запомня какви са най-честите последствия след тях. Също така разглежда и какво е довело до тяхното случване.
Допълнителните източници са важна част за подобряване на възможностите на програмата. Чрез тях софтуерът научава значението на думите и си набавя допълнителна информация, която е ключова за правилното прогнозиране на събитията.
На този етап тази любопитна, и види се полезна програма все още няма име, което обаче не й пречи да прогнозира бъдещето с впечатляваща точност. Хоровиц допълва, че през 2007 г. тя е предупредила за опасност от холера в Ангола и първите реални данни за избухването на епидемия се появили след по-малко от седмица. Изследователят споделя, че системата се справя най-добре с прогнозирането на бедствия, болести и събития, създаващи опасност за множество хора. В такива случаи точността варира между 70% и 90%.
Целта на програмата е да подпомага за предотвратяването на опасности или поне за подготовката за тях. Софтуерът е на етап работна версия, но показва впечатляващи резултати. Хоровиц смята, че след още малко подобрения платформата ще може да се използва и в реална обстановка.
Безименната програма може да бъде полезна и за подобряването на самите научни изследвания, тъй като знаем, че не са редки случите, при които прогнозите и очакванията на учените да не отговорят на това, което в крайна сметка става в действителност. Използването на този софутер би могло да покаже причините за това разминаване, се казва още в официалната документация на проекта.
Тук е мястото да споменем, че работата по усъвършенстването на софтуера ще продължи като плановете в тази насока са свързани с увеличаване на базата данни, използвана в програмата като се позволи да сканирането на архивите на още вестници и дигитални книги. Според Хоровиц, използването на още по-стара информация ще позволи на платформата да преценява евентуалните последствия още по-точно. Предвижда се и оптимизиране на самия софтуер, така че още по-бързо да анализира и прогнозира конкретните събития.
За автора
