Гледахте ли новия филм на тарантино „Джанго без окови“ (Django Unchained)? Вероятно отговорът е положителен. А видяхте ли го? За филма спокойно можем да кажем, че това е една лента която прегазва като мека вода всички табута на съвремието ни, една история, изпъстрена със сцени на насилие, достигащи границата на пародията.
Срещаме главният герой на филма Джанго(Джейми Фокс) в гора, осветена от факлите на търговци на роби. Краката му са оковани и разранени. И тук като в приказка се появява ловецът на глави (Кристоф Валц). Той се движи в подобие на карета, на покрива на която се поклаща голям кътник.
Той е неприемливо учтив и подробен в изказа си. (Тук диалогът е повече от блестящ) и търси роб на име Джанго, за да го купи. Пазарлъкът в тази посока се случва на впечатляващо различни културни пластове – един от подходите на Тарантино, чрез които той ни запознава с героя, като паралено с това ни потапя в атмосфера, от която усещаме какво би трябвало да последва.
Началната сцена в "Джанго без окови" продължава с великолепно забавление от най-висока проба и гавра с теми като насилието (гарнирано с тайничкото удоволствие от него), властта на силните над слабите и т.н.
Западната критиката не можа да понесе главно два момента във филма – почти гладиаторската битка между двама чернокожи пред очите на белия злодей (роля изиграна брилянтно от Леонардо ди Каприо) и обидата "негър", която се лееше като водопад, докато филма разгръщаще своя потенциал. Но като всяка критика и тук лъсна слабостта на познавачите, които очевидно забравиха, че това е Тарантино, и тези неща се приемат безапелационно, по подразбиране, когато става въпрос за творбите му.
Трябва да си сляп, за да не видиш, че насилието във филма е хиперболизирано, но идеята явно е да се замислим над смисъла му, ако такъв съществува!
Има и още един нюанс. Тарантино сякаш призовава американеца да погледне без срам към робството – една извратена форма на човешкото съществуване, при която „оперирани“ от човечност са били не само робовладелците, а и обществото, което ги е създало и търпяло.
Героят на Джанго иска да ни подсети, че в тъмните дебри на човешката природа, където насилието пуска жилав корен, чака да избуи и да бъде отприщено, хората не се делят на бели и черни.
Една безспорна класика, която трябва да бъде гледана!
За автора
