Джанго без окови

Гледахте ли новия филм на тарантино „Джанго без окови“ (Django Unchained)? Вероятно отговорът е положителен. А видяхте ли го? За филма спокойно можем да кажем, че това е една лента която прегазва като мека вода всички табута на съвремието ни, една история, изпъстрена със сцени на насилие, достигащи границата на пародията.

Филмът е изключително емоционално зареден, но за разлика от Тарантино на 90-те години на миналия век, тук имаме една зрялост, която можем да усетим във всичко – в стила, във формата, дори в морала на посланието – един Куентин Тарантино, някак неусетно превърнал се в Институция в правенето на кино.

Срещаме главният герой на филма Джанго(Джейми Фокс) в гора, осветена от факлите на търговци на роби. Краката му са оковани и разранени. И тук като в приказка се появява ловецът на глави (Кристоф Валц). Той се движи в подобие на карета, на покрива на която се поклаща голям кътник.

Той е неприемливо учтив и подробен в изказа си. (Тук диалогът е повече от блестящ) и търси роб на име Джанго, за да го купи. Пазарлъкът в тази посока се случва  на впечатляващо различни културни пластове – един от подходите на Тарантино, чрез които той ни запознава с героя, като паралено с това ни потапя в атмосфера, от която усещаме какво би трябвало да последва.

Началната сцена в "Джанго без окови"  продължава с великолепно забавление от най-висока проба и гавра с теми като насилието (гарнирано с тайничкото удоволствие от него), властта на силните над слабите и т.н.

Западната критиката не можа да понесе главно два момента във филма – почти гладиаторската битка между двама чернокожи пред очите на белия  злодей (роля изиграна брилянтно от Леонардо ди Каприо) и обидата "негър",  която се лееше като водопад, докато филма разгръщаще своя потенциал. Но като всяка критика и тук лъсна слабостта на познавачите, които очевидно забравиха, че това е Тарантино, и тези неща се приемат безапелационно, по подразбиране, когато става въпрос за творбите му.

Трябва да си сляп, за да не видиш, че насилието във филма е хиперболизирано, но идеята явно е да се замислим над смисъла му, ако такъв съществува!

Има и още един нюанс. Тарантино сякаш призовава американеца да погледне без срам към робството – една извратена форма на човешкото съществуване, при която „оперирани“ от човечност са били не само робовладелците, а и обществото, което ги е създало и търпяло.

Героят на Джанго иска да ни подсети, че в тъмните дебри на човешката природа, където насилието пуска жилав корен, чака да избуи и да бъде отприщено, хората не се делят на бели и черни.

Една безспорна класика, която трябва да бъде гледана!

django_unchained02

 

 

 

Вашият коментар